С ТЪГА ПО МОСТА НА КОЛЬО ФИЧЕТО В РОДНИЯ МУ ГРАД

    Не само много голямо уважение към гениите имам, нещо повече: аз гледам на тях като на светци. Такова е отношението ми към строителя Кольо Фичето, за мен неканонизиран строитерен гений. Подобно отношение имам и към други гении, напр. Великомъченикът Бетховен, музикалният Йоан Кръстител /Хайдн/. Имам снимка в Дряново пред паметника на Кольо Фичето, когото държа за обувката. Макар да притежавам голям строителен опит, аз се чувствен недостоен да му я вържа...

   Имам снимка и на двукемеровия каменен мост над река Дряновска, с голям преливник в средата и с два по-малки от двата му края. Образец на строителното изуство с корени далеч от времето на Римската империя.  И здраво и красиво !!!

    Сега този мост е повреден, но не сериозно. Водата на река Дряновска не е могла да бъде пропусната от кемерите под моста и е текла и над него. Влачейки дървета, те подобно на таран са се блъскали в перилата на моста и някои от тях са почупени и отнесени във водите на реката. Като човек с доста голям /не само строителен/ опит в живота, сезирам кмета на Дряново за следното:

    След като водата на реката спадне трябва да бъдат потърсени в коритото на реката тези каменни парапетни плочи близо до моста в посока на течението на реката. Плочи няма как да бъдат увлечени от водата на реката, те са там наблизо. Някои от тях ще са невредими, които не могат да се поправят по модела им ще се изработят нови. Този прекрасен мост, символ на Дряново, трябва да се поправи до лятото, когато заради Кольо Фичето там отсядат много хора. Недопустимо е това негово строително творение  да остане дълго време в този вид. Да не се случи с моста това, което се случва по тротоарите на София – при опастност за преминаващите се слага една лента с надпис, да не се преминава от там. С това Общината снема от себе си отговорността и опасността остава. Хората не спазват указанието. Ако някой пешеходец пострада, вината не е в Общиата – тя е поставила табела -  а в пострадалия. Рафиниран проститутски способ... За София такива номера минават, защото тук е люлката на трифоноворадевата простащина. В провинцията обаче хората имат все още запазена ценностна система и се надявам, че няма да с появи лента с надпис на моста: „Не преминавай, опасност от падане от моста!”, а мостът много бързо ще бъде поправен.    

    Дано дарители да открият сметка за възстановяването на моста. Има и други като мен, още не заразени от прстащината, която вече зауправлява страната, които веднага ще дарят средства. А пък аз ще отида лично, защото умея да строя с камъни. Даряването с такава цел носи радост.

    Призовавам тон за дарителска кампания за възстановяване на моста да даде башбиринджито с двата си щаба, Парламентът и Министерски съвет. След вече 10 години, откакато ефесбешикът Решетников го нахълта в управлението на страната ни, това би било единственото му полезно деяние. Вече научихме чий е Крим. Време е да стори нещо, което да не предизвиква споменаване на майки, а благодарности. Сега има повод – пострадалият мост на Колю Фичето, един паметник на този строителен гений.
    Завършвам постинга си с пример от с. Триград. Преди 15-на години ужасяваща стихия само не разруши оригиналния римски мост в селото. Веднага след това помаците сами укрепиха моста с бетонни подходи за идважата вода, като по този начин укрепваха фудовете му и го докараха до такова състояние, че ракета на Путин не може да го събори. При това средствата събраха помаците, не изчакаха да стори това Общината, те сами извършиха и ремонта му, като го укрепиха за още няколко хиляди години.
   Ак някой посети Триград, облигатно трябва да премине през този мост на възраст над 2000 години.

                         
    Сводовете на този мост /кемерите му/ са същите като тези на римските мостове, идеален полукръг. Така камъните се самонатискат, а ако върху мостът има товар, те още повече се натискат. Това строителство е станало възможно след откриването на цимента. Технологията е сведната:
   Прави се дървено скеле, което може да носи много голяма тежест с формата на полукръг. Нареждат се дялани прочи по височината им, всичките еднакви, като между тях се полага бетон. Най-финната част е последният елемент на върха на кемера, трапец с определени размери. След това се прави подход към моста. Ако мостът е на важен път, кемерът се прави от два реда плочи.
   Мостове от този тип, римски, има доста, строени от български майстори по време на турското иго. Давам за пример Кемеровия мост над Девинската река, Дявоския мост над Арда до гр. Ардино, грамадните мостове над Тунджа и Арда в Турция.

Хареса ми постинга!
Успял си и Радев да впишеш във фабулата! Което си е постижение!
Свързал си и римляните с бетона , което е вярно! Те са открили цимента, тъй наречената пуцолана? На името на залива на Пуцеоли, част от големия неаполитански залив И малко история Седемкилометровото разстояние по вода Калигула минал на кон? Като събрал търговския флот на Рим плътно, кораб до кораб и се оформил път , по който минал Пресича напречно от кораб в кораб! Затова платил с главата си, оставил Рим без хляб!
Друго искам да те питам Огромният купол на Пантеона в Рим е строен при Август от зет му Агрипа Пристрояван е от император Хадриан 150 години по- късно, с участието на Аполодор, най- великият архитект на древността
Куполът, не знам дебелината каква е в метри , има отвор в средата около 8 метра диаметър Видът е все едно, че са плътно прилепнали камъни!
Височината е около 50 метра
Този бетон е хидроустойчив, както на Колизея в близост, издържал е близо 20 века Как е правен кофражът, как са подпирани стотици тонове бетон, как е подаван той? Имаш ли идея?
Аз недоумявам Сигурно кофи са били в играта, но за мен е загадка? Е, нямам и угризения, не съм строител
Ще се радвам, да прочета евентуално твое мнение!

Благодаря за интелигентнтия коментар. Добре е да посетите оригинални римски мостове, напр. в с. Петково, където има три такива. В Източни Родопи те са навсякъде цитирам Кирковско. След това посетете мостовете, стрроени от бългаорски майстори в началото на турското иго, цитирам два - Кемеровият мост над р. Девинска и Шейтанът до Ардино. И накрая мостовете пак по турско време, строени от наши майстори като този до с. Върбина, Стояновият мост, мостът до гр. Бяла. още - мостовете-шедьоври по Искърския пролом на реките, които се вливат в Искъра. Напр. Извитият ж. п. мост при Лакатник, ж. п. мостовете по линията към Карлово. Имали сме майстори, а сега - трифоноворадева простащина, която турна за наш кърмчия простакисимус...