Прочетен: 514 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.05 00:10
ВЕЧЕ ИМА ПЪТ ОТ С. БРЯГОВЕЦ ДО ГР. МАДЖАРОВО !!!
За нуждата от този път съм писал доста пъти в блога си. Преди ремонта му, който вече завършва, той бе възможен за ползване само от джипове. Сега връзката на Маджарово със селата в посока към стената на яз. Студен кладенец и тези към разклона Крумовград-Ивайловград вече е възможна. Да се пътува по този регион, да се посети този участък от долината на р. Арда, да се разгредат многобройните забележителности - природни и сътворени от траките - това е вдъхновение. Достъпът от Маджарово до Железия мост през селата Бряговец, Странджево и Котлари вече е възможен, което означава пътуване и към Ивайловград и Крумовград. Вече и селата в близост до тези два града получават по-пряк път за Любимец и Хасково.
Давам и мобилна връзка ако се наложи с кмета на с. Бряговец, бай Нуршен, тел 0886 824 846. Името му се превежда на български, комбинация е от думите Бляскав и Весел. Информация за някои исторически места той може да даде, къде да се нощува, какви са пътищата, при изгубване сред безкрайните родопски деретини и др. Не навсякъде обаче тук има телефонна връзка.
Мутрокомплексът на хасковските мутри при завоя на р. Арда, където е огромната лъка между селата селата Пчелари, Долно Черковище и Рабово, чрез този път също придобива по-големи възможности за привличане на почиващи в този дивен край, преди десетина хиляди години възлюбен от траките.
Когато споменах Завоя на р. Арда, пред очите ми се появиха Скалната гробница при с. Рабово, Арката, скалите с Попмартиновата пещера в тях - тракийско светилище, променено на христянско, отвесните скали с многобройните култови ниши по тях, подобни на пчелна пита и поради това наречени Кованкая /Пчелна скала/. Прекрасно място, но за съжаление познато само на небоклуците. Тифоноворадевски боклук тук не съм срещал, това исторически и природно красиво място за боклуците не е престижно. Да напомня, че Арда прави още един страхотен завой, този между градовете Средногорци и Ардино, където от фирма „Дънди” искат да добиват злато. Простащината която сега започва да управлява страната нищо не знае за този регион, дано Господ да го опази.
Между стената на яз. Студен кладенец и началото на яз. Ивайловград долината на р. Арда е между два родопски рида. Северният е наречен Гората, южният няма име. Южният рид започва от вр. Ветрен, най-високият тук, над с. Горни юруци. Докато северният рид е с много тракийски култови паметници като долмени, култови ниши и кромлехи, северният е горист. Зад този горист рид следва друга дивна долина, тази на р. Бяла, за съжаление почти изцяло обезлюдена. След отнемането на имотите на хората за да бъдат текезесирани, хората напуснаха родните си места и се преселиха в различни градове по Родопите, напр. Джебел, но след това напуснаха и тези градове и заминаха за Пловдив и други големи градове. Последвалият възродителеН процес, в който негов активник по Родопите в региона на Горна Арда бе и бащата на новопредставения пред нас патриарх Наско от с. Кремене, последва изселване на много турци от този регион, които емигрираха в Турция. По време на текезесирането пострадаха и тракийците, които избягаха от клането в Гърция и Турция и бяха приети в България. Едвам стъпили отново на краката си, текезесирането им е.. майката. Какво остана от тях по тези места, цитирам църквата в с. Перперек. Някога село с християни, днес само с турци, които слязоха от безводните планини и се заселиха в този регион, създаден от Господ за земеделие и животновъдство. Но и турците си „отиват”, защото младите отидоха в Турция, а както те казват, в село без млади хора няма деца и то заприличва на мезар /гробища/.
Какви възможности пред обичащите Родопа разкрива този нов път:
Той дава възможност за посещаване на региона на с. Студен кладенец, изключително красив. Тук има две огромни тракийски светилища до с. Красино. Над с. Поточарка има резерват, Вълчи дол, където днес отгеждат белоглави лешояди. Много е красиво, но центърът на красотата за мен тук е мястото на с. Бойник. Най-краткият път до него е от стената на яз. Студен кладенец.
Изключително интересна е и долината на р. Арда след язовирната стена на яз. Студен кладенец. Там е друг природен феномен, естественият скален мост и еворзионните кладенци. След стената на язовира има изкачване и място за спиране, от което се виждат стената на язовира, скалите в дясно, долу естественият скален шейтан и напред острови по язовира. Вижда се и резервата над с. Стари чал с Козия връх. Страхотно място. То е един от източнородопските бисери.
Следва скална гробница, ограбена от иманяри, но уникална – долу с пещера за богослужение, горе - с гроб в скалата.
От Железният мост при лъката се тръгва за Попмартиновата пещера, една скална църквичка, като тези по Метеорите в Гърция. В началото пътеката е много стръмна. При връщането трябва да се внимава, защото ако някой се хлъзне не може да се спре. Наблизо е кромлехът в с. Горни главанак.
Маджарово е под един рид от юг със страхотни скали, по чиито зъбери са накацали белоглави лешоядии, черни щъркели и черни дребни орли. Чакат си храната на определените места. В околностите на града има скали с култови ниши. Най-силното за мен място наблизо е тракийското светилище Птичи камък до с. Вълче поле.
Приятна разходка по тези прекрасни като природа и богати на историчеки паметници места. Дано същото – да се построи път – се случи между селата Горни кортен и Горно Уйно в Кюстендилко и между селата Егрек и Бук в Кърджалийско. Тези два пътя ще отприщият туристическия поток към тях, защото красотите там са големи. Не виждам решение обаче в близък план, защото начело на изпълнителната власт се върна простащината, която едва ли е чувала за тези места, та да се замисли да подобри живота на малкото останили по тях хора, които в много тежък труд, при трудни природни условия и в крайна бедност едвам преживяват. И ако това не се промени, този регион ще се обезлюди напълно.
Новата идеологическа Тройца на Обединителя на суверена на България и натовси генерал /б. м. Мунчо/ - Слави Василев/Иво Христов/Антон Кутев - обеща Мунчо всички проблеми на страната да реши. Дано в тях да влиза и строежът на пътищата, които цитирах. Два пътя,единият с дължина 6 км, другият - 7....
