СВЛАЧИЩЕТО ПОД ВР. ТУРЛУКА – ГОЛЯМА БЕЛЯ, НО СЪВСЕМ НОРМАЛНО ЗА ПЛАНИНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

 

   Свлачища с големи размери съм виждал десетки по нашите планини. Най-голямото свлачище у нас е това по Искърския пролом между с. Желен и с. Искрец, което дреме и отново чака часът си. Там от двете страни на Искъра се издигат два големи върха, Грохотен, който е скален и Разцепеният, наричан още Желенският връх, който се състои от някаква мека светла пръст, под която има непропусклив глинен пласт.  Желенският връх се разцепва и половината от земните му маси се свличат в Искъра и затварят пътя му. Образува се нещо като язовирна стена, започва покачване на нивото на реката приток там, днес Искрецка, като то достига до днешното село Искрец. Водата на р. Искрецка – не знам как се е казвала преди това – така се надига, че хората започват да я наричат Искърец. Тогава селото е получило името си Искрец, съкратено от Искърец.

    Водата в „язовира” с насипна стена се покачва и започва да я размива. Грохотът на земните маси пък дава името на върха на западния бряг на Искъра, той бива наречен Грохотен.  Вазов има сихотворение в Сбирката си „Скитнишки песни”, в което р. Искър и вр. Грохотен си говорят и завиждат един на друг.

    Свлачищата в този регион с център Желен са нещо съвсем нормално. Причината са обилните подпочвени води, които се стичат по повърхността на непропускивите пластове от глина. По целия Искърски пролом има свлачища, хората са свикнали с тях и строят къщите си на безопасни места.

   Пред очите ми в момента се появяват две свлачища. Едното е над гр. Ардино, което бе отнесло цялата махала. По срутището се виждаха само основи на къщи, а една къща оставаше цяла, макар да бе наклонена под ъгъл по-голям от 45 градуса спрямо вертикалата. Второто свлачище, съвсем скромно, „виждам” малко под манастира Света Петка над с. Вердикал. То пък със старо име Въртикал заради почвата му, която ако е влажна наподобява на лепило, събува ти обувките.

    Свлачището под вр. Турлука аз считам като отговор на природата на човешката намеса в законите й. Ще започна издалеч:

    Пампорово се водоснабдява от Мугленските кайначета, /изворчета/, част от изворите на р. Мугленска. Така ги наричат мугленци, изворчета, но те са два огромни карстови извора, които събилат водите на масива Перелик. Водите им се поемат от помпи, което ги изкачват по вертикала на около 100 м, което означава 10 атм. налягане, от там още едни помпи ги изкачват до Пампорово. Господ е отправил тези води към водосбора на р. Девинска, а не за да наводняват високата част на масива, който наричаме Пампорово, някога собственост на Райчо Пампора. Това са пречисти води с богато съдържание на калций. Карстовите скали преобладават в Родопа, която преди милиони години е била дъно на море.

   Пампорово обаче има нужди от много вода, за да бъде ползвана тя за миене на улици, за захранване на машините за сняг и др. нужди. За целта бе израден микроязовир, доколкото си спомням с обем 1, 4 млн. куб. м. вода на рекичката, която тече към Смолянските езера. Той е доста високо, към 1500 м. н. в. С помпи, когато има нужда от него, се изкачва вода към Пампорово. Този язовир е една прелест, равна на която според мен е само тази на микроязовира в Девинската панина над х. Орфей, „приватизиран” от биринджите на с. Борино. Язовирът Пампорово е винаги пълен, защото не се налага да се черпи вода от него, красотата около него е велика!!! Вместо да поркам силна рикиа, да пуша в наргилебар ила да слушам сръбски певачи, аз предпочитам да съм около язовира.

    Свлачището е под нивото на язовира. Има ли язовирът отношение към това свлачище, според мен отговорът е еднозначен:  ДА!!!. Просмукваето на водата от язовира не става само от стената му, а от цялата му покрита с вода площ. Без всякакво съмнение част от водата му е оводнила свлечената земя, а законите са прости  - където има пропусклив пласт, през него водата достига непропускливия и се стича по него. Така непропускливият пласт се превръща в пързалка за земните маси над нето. Колкото по-стръмна е пърззалката, толкова вероятността да се изпързаля земната маса над нея е по-голяма. Ветикалата на тази земна маса се нарича мощност на свлачището, което е в случая е към 50-100 м. Тази огромна маса нищо не може да я спре. Пътят, който преминаваще през нея повече не може да минава от там, необходимо е ново трасе, над свлачището, но ако теренът там не е дремеща част от същото свлачище.

   Освен мисирките – телевизионните репортерки, които се разкукуригаха по тази тема, по нея се разкудкудякаха и набедени, зависими от задкулисието специалисти. Защитавайки нечии интереси, те твърдят, че в никакъв случай вина за това свлачишще нямал язовира, оти го наглеждали системно и нямало пропускане на вода през стената. Тук ще отбележа, че дори яз. Искар пропуска вода през стената си и тя с помпи се изкачва във Вакарел, Габра и рудника за лигнитни въглища. Това е опит за изкривяване на истината, част от арсенала на политиците, което наричам запроституирване по казус. Истината е обективна, но за такива като мен. Аз посочих няколко причини за това свлачище, като основната е – то е нещо съвсем нормално за планината, но да се случи тази голяма беля, хората са помогнали с извършената промяна на природната среда в този регион. Ще направя едно сравнение – все едно в София до МОЛ-а Парадайс, да се построи 200 метров небостъргач за 5000 души. Малко много идва за това място, което и без това е презаселено, презастроено и няма място за паркиране.

   Голяма част от смолянци работят по Пампорово и сега пътуването им се усложнява. Едни, от кварталите  Райково и Устова ще  пътуват през Рожен и ще ползват отклонението при с. Проглед. Поне с 30 км. се удължава пътят, преминава се през по-голяма надморска височина, а тук пада най-дебелият сняг в страната, до 3 м.  Други – от новите квартали по шосето за Девин, ще предпочеат да пътуват през Превала Ешеккулак, /Магарешки уши/, после ще се спуснатк към с. Стойките и от там нагоре до Пампорово. И тук снегът достига до 3 м. Поне 25 км. е в повече пътят, стръмен с много завои, което означава много гориво, а през зимата – рисков.

   А за участъка на пътя от квартала на Смолян, Езерата, до Пампорово, на смолянци казвам:

   Надежда всяка за поне три-пет години оставете!

   Определям това време, заащото толкова продължи промяната на трасето на пътя над яз. Цанков камък, който Догана указа къде са се построи след като /мисля/ министър Овчекрушков го нагуши с 1, 5 млн. лв. Там се наложи да се пробива тунел, тук ще се наложи изграждане на ново трасе над старото, но това в планината на такава височина не става лесно, а от къде ще мине то, ще преценят геолозите. За да не мине пътят отово върху дремещо свлачище, а върху твърди земни маси, скали, каквито в тази „мека” планина ги няма достатъмно. Убеден съм, че геоложки проучвания за старото трасе на пътя не са правени, а за възможността задрямалите земни маси да се оводнят от водата на микроязовира и да се свлекат, едва ли някой и си е помислювал...

 

     Хепиенд:

     В цялата работа обаче има и нещо хубво – че се случи сега, когато с много голяма мощ иде Радев! Успоредно с другите проблеми, които той за по-малко от 800 дни с помощта на Слави Василев, Антон Кутев, Каракачанът, Ружа Райчева и др. негови сърРатници ще реши, суверенът и Аз сме убедени, че той веднаж и завинаги ще реши и проблемите със свлачищата в страната. Он можеть. Аз вЕрвам в него !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

в НАТО с вежливото съдействие на БКП-БСП, със същото съдействие влязохме и в ЕС...Какво мога да очаквам от Радев - пълно съдействие....другарите му да печелят пари.

Тя твърди, че положението на смолянчани, които работят в Пампорово е много трудно. Пътят до местоработата ми се удължава от около 14 на около 40 км., като при това пътуване трябва да се прехвърлят превалите Рожен или Ешеккулак, да се спуснат съответно до населените места Проглед или Стойките и отново да се закатерят по планината, достигайки височина около 1600 м. Троянският проход е висок 1500 м. и през зимата се затваря. Не стига това, но сега е валял сняг и пътят се е заледил, опаасно и дори невъзмогжто е да се пътува. Курортът Пампорово е най-натоварен през скисезона, положението е много трудно. Ще се наложи перестойка: Снабдяването и достъпа на скиорите да става от Чепеларе и Стойките, а какво ще стане с поминъка на смолянмчани, не смея да прогнозирам.

Радев да замести Орбан. Ако такъв от Кремвъл приказ дойде до него, другарите му може и да не печелят пари...