С посвещение на двата блогови безпартийни комуниста и на Радостиналасса. Мотиви за посвещението – в края на постинга:

КЪРДЖАЛИЙСКОТО СЕЛО КОС – ИЗХОДЕН ПУНКТ ЗА ДЕСЕТКИ ТРАКИЙСКИ СВЕТИЛИЩА И НЯКОЛКО ПРИРОДНИ КРАСОТИ

    Селото е неизвестно въпреки неговото фантастично място сред природни красоти и център на тракийски светилища около него. Фантазия, като Моцарт-овата в до минор. То е едно от любимите ми места. Тук наблизо, до текето на с. Врело е мястото ми за нощуване, когато съм в този регион. Училището в селото е ремонтирано и превърнато в нещо като хотел или къща за гости. Не съм нощувал там, имам си мобилен „хотел”, с който достигам до някое чушме до тюрбе или теке. Знам, че преустроеното училище работи, че приема гости и предлага някакави удобства те да остават тук и да разглеждат забележителностите около него, които са много. Наблизо са много известите светища на Орфей, Харманкая до с. Биволяне, посетил съм поне още двадесет, нямат имена, всичките от времето на кремъчната епоха. Тракийските светилища по странаата, свързани с ранножелязната епоха не ме привличат така силно, както тези.

     Селото е изцяло турско. То бе голямо, но турците в него след като спонтанно решиха да си менят имената, спонтанно отидоха и на екскурзия в Турция без връщане. Колко деца е имало в това село се съди по училището, което е с много стаи за раззличните класове и учителите. Посещавал съм селото много пъти, за да започвам от него пътуванията ми в региона,  спускал съм се много пъти в него от околните светилища, най-голямата концентрацшя от които са тези от типа с шарпаните. Това са огромни казани от камък, който траките са стъргали с кремъците си, за да събират в шарпаните гроздето, да го мачкат и оставят в тях да ферментира. Учудващо ми е, как майсторите са си завирали ръцете в каналите на тези шарпани, за да повъртят в тях отвори. Велико нещо е културата на траките, пред която се прекланям.

     Тук до махалата Гузоолар се намира най-големият шарпан в България, а турците са ме убеждавали, че вече няколко хиляди години тук има запазени лозови храсти с дребно, черно грозде, което те са намирали в края на лятото. Аз не съм, макар да търсех такива храсти около Големия шарпан, но равнинните  части на билото са засяти с борове и вероятно това е причина тези многохилядници да са изсъхнали...

    Селото е изцяло турско. Тук горещината през лятото не е много голяма, защото през селото преминава доста голямата река Големщица, по коритото на която нагоре към с. Джелепско винаги има златотърсачи. Намирали са късове самородно злато, твърдят турците. След селото по течението на реката започват нивите, ливадите и градините на турците. Тук се работи по цял ден, хората са ужасяващо бедни. Единствената им придобивка е тази, че ги свързаха с път до с. Врело, което е близо да Момчилград. Снабдяването на хората става в автобус-магазин, който идва в определени дни и изпълнява поръчките на хората. Момчето е много услужливо, купува лекарства на възрастните хора и домакински потреби. В дните, когато автобусът-магазин идва става нещо като празник.

  Престарели туркини, но с все още някакви сили, по цял ден са прегънати на 90 градуса над градините в дворовете си. Изправянето е доста болезнено. Още по немощните едвам достигат до пейките пред къщите им където има сянка и се събират по няколко. Почти не знаят български, но канят на гости, предлагат и армаган, някаво бомбонче, до там се разпростират възмоностите им. Само очите им са живи, почти на всичките сини. Макар Изтчните Родопи да са преобладаващо безводни по време на горещините, тук вода тече от всякъде, а покрай вадите нея има и градини. Заради дивите свини оградите са плътни с мрежа, която също се ползва да се ловят за нея стъблата на тикви.  Уширението на долината на р. Големщица след селото е едно благодатно място за всичко – градини, ниви, пасища, но виждайки тук и там по някой престарял турчин с магаре – на собствен ход не може за достигне до градината си – ми става много тъжно. Как можаха боклуците да прогонят в чужда държава тези трудолюбиви хора, които живееха тук и да превърнат тази долина-рай в нещо като мезар. Но и мезарът на селото е ненормален, защото гробните камъни бяха потрошени от бригадите с чуковете на ДС.

    Селото се достига по отклонение от пътя за с. Татул, превърнало се в суперпопулярно заради светилището на Орфей. Има табела за с. Врело. Точно на това отклонение има теке на техен светия, за който турците твърдят, че е братът на Исус Христос. И продължават: Вие ярвата в Исус, ние в брат му, едни и същи сме, защо така постъпихте с нас и ни оставихте тук стари да си умрем сами. Всеки път, когато пътуваме натам турците предлагат /като техен човек, което гарантира, че няма да бъде сторена беля  текето/,  да се отклонявам до Текето, което е отворено, влиза се без обувки. Прашинка няма в него, а пред него има чешма и навеси. Това е едно от възлюбевие ми места за нощуване. Добре е да се разгледа текето и да се остави нещо, напр. пакет свещи, защото тук турците палят свещи както хрисияните, кутии със сапун, нещо сладко, локум или халва, пари. Колко товари с дрехи за носене, домашни потреби и др. съм оставял тук под навеса за гости, не мога да си спомня. Текета и тюрбета тук има доста, не съм убеден че в този регион живее и дори само едни християнин.

    След с. Врело пътят върти по ридовете, има много кайначета, извори, които са каптирани. След с. Гузоолар пътят стръмно се спуска покрай още едно теке с чушме и навес, като по тесен мост се достига селото. Джипиессистемата показва, че след с. Врело няма път, но такъв има до с. Кос, от където се свързва с доста сериозня път през планинската крастота тук, от с. Звездел на Стръмни рид по долината на р. Големщица, та чак до яз. Студен кладенец.  По брега на язовира също има път за Горския дом и до кея на Острова, друг красив шедьовър., който  хората обикалят с моторни лодки или прекояват язовира о ж. п. спирка Жинзифово.Трифоноворадевата простащина изобщо не е чувала за този рай, а нЕкой, свързан със средата, която ги отгледа – комунистите, безпартийните комунисти, промитите мозъци – просто няма как да се озове тук. В мавзолея на Ленин, като протестники на Радев или други боклуци, там е мястото на тези нещастници, тук не. Тук  е за духовните хора. Само те биха могли да прехванат посланията на траките, които излъчват техните стъргани десетина хиляди години преди нас светилища.

   Кои интересни залележителости могат да бъдат посетени от с. Кос:

   От селото започва римски път към обезселеното село горе

на рида, КъщАкьой. През 1989 г. всички хоора там споданпо решиха да си оставят родните къщи и за напуснат страната. Далината на р. Големщица е много красива, всички  скали по нея са моделирани от траките. По пътя нагоре към рида се разкрива скалистата долина на реката, на левия бряг на която е светилището на Орфей.  Къщакьой е на място, което може да се ползва за наблюдателен пункт наоколо, на отстояние е един фалос място до /може би/ четвъртият по големина тракийски култов комплекс в този регион.  Една река с десетки тракийски светилища, наречена Сапдере, извира изпод с. Равен, селото с околности с най-гояма гъстота на тракийски светилища. Една скала е моделирана като човек, има и втора, направена да изглежда като овчар. Пещерата е с вход, модемиран от траките, в нея на сянка събират към 300  овце. Да не пропусна, че в с. Равен също има тракойско светилище, Малката Харманкая. Най-олямото тракийско светиище тук, Казаните, не се вижда, но пък се виждат други две, също много огромни – това с най-големия шарпан и това до самото село КъщАкьой. Шарпани има доста тук, а всеки камък е с някакви следи от кремъците на траките по него.

   Околностите на селото /Къщакьой/ са приказни. От към светилището се спускат две моренни долини с бели заоблени камъни, с големина като тези на Златните мостове на Витоша.  Водата, която се провира между тях – има я до м. юли – изтича в един каньон, в който водата си е разтворила в карстовите скали, някога дъно на море,  път за да преминава. Тук има и басейни за къпане.път. Над най-тясното място има мост. Над този каньон се намира величавото тракийско светилище Казаните.

     От с. КъщАкьой  надолу към Сапдере има римски път, който мниава покрай кромлехи и моделирани от траките единични скали. Пътят е доста обрасъл и се върви трудно, на места пък е вкопан във вертикална скала. Веднаж като си почивах там чух мек шум, някой газеше гората и чупеше съчки. Мечка, казах си аз, защото тук има вода и застанах неподвижно, да не я уплаша и да ме нападне. Оказа се крава, неиздоявана, с виме пред експлозиия, пречи й да ходи.

   А сега още един варшрут. С колата от с. Кос се преминава през махалата Гузоолар и ковата се оставя на края на селото. Пътят е римски, широк да 5 м., настлан с големи камъни. Върви се по него, като в дясно има почти на самия път един неголям, изцяло запазен шарпан. Още два такива има в гората от дясно на него. Явно това някога при траките не е било гора, а лозе.

    Пътят следва рид, от едната страна е голямата река, а отдругата – извиращата изпод с. Равен рекичка Сапдере. Изгледъте фантастимен. В ляво има две светилища, и двете огромни, като едното е с най-големия в България щарпан. Интересното тук е как по тези тесни стълбички, изстъргани в скалата, се е качвал горе на нея първоосвещеникът за да проповядва.

    Следвва връщане на пътя и продължаване до изоставеният рай, с. КъщАкьой. Преди големият тракиски култов комрлекс над с. Кос има римски път до селото, след комплекса има още такива моделирани, но по-скромни по размери скали и спускане към ддолината с градиините на с.  Кос. Някой трябва да докара колата обаче от Гузоолар, на 4 км. от селото.

    Друг маршрут е да се достигне с колата до махала Въз. От нея има пътека долу до реката Сапдере, където се издига огромното светилище Казана. То е на кръстоътно място. От него има пътека за с.Къщакьой, има пътека за с. Равен, нещо фантастимно като природа и дела по всяка скала на траките, има и пътека надолу по реката към нивите на с. Татул.

   Остава обаче още време и могат да се посетят обектите Вкаменената гора, която е доста отдалечена, светилището Харманкая, до което има път наблизо, Медресето на с. Биволяне. Свидетел съм на изграждането му, а също така и елото Биволяне и да се достигне чак до с. Зорницза на брега на яз.  Студен кладенец.

    С автомобил могат да бъдат извършени много пътувания. Първото от тях е от с. Кос до Горския дом на брега на язовира. Малко по-надолу има кей, срещу който е Островът и с. Гняздово, едно от най-посещаваните заради язовира и острова места. От горския дом нагоре започва път за с. Бойник,, който преминава през оазиси и пустиня. Точно в пустинята се били къщите на изселеите през 1989 г. хора, за да не се зяносва хубавата земя, сега там е развъдник за лопатари.

   Друго пътуване с автомобил може да бъде извършено в посока на с. Звездел, което е на дела Стръмни рид. Най-голямата красота тук е през с. Конче да се доститне до с. Токачка, друго село – наблюдателен пункт.

   И последно предложение:

   Между селата Обичник и Друувче, при гробищата, има тракийско светилище с големи култови ниши, в които може да седне човек. Та се на ниско място и са достижими. Колата може да достигне до самите гробища, от които надолу се заспускват скалите на светилището. Като започне изкачването на пътя Момчилград-Крумовград, в ляво има табелка за с. Обичник.

  Приятен път!

  Извън темата,

  МОТИВИ за посвещението:

  В желанието ми да помогна на тези хора да променят мисленето си, с посока 180 градуса наляво или надясно от мисленето на нормалните хора, написах този постинг с препоръка трите обекта да посетят тези тракийски светилища. Надявам се, ако това се случи, те да се завърнат с мислене, извъртяно поне наколко минути от 180-те градуса. Личностите на двата безпартийни комунисти не осветлявам. Препоръчвам им тази дама за компания, защото по време на това пътуване в миналото на траките, преди 10000 години, тя би могла да им разкаже и нещо съвременно, за всичките си посещения в мавзолея на Ленин, всичките различни и всяко следващо – по-творческо.

   Понеже обектите са скандално млади и неоправни в живота, препоръчвам им бать Венцо да им заеме джипа си, оти с кола да се пътува по тези пътища е опасно за колата. И още нещо – да кандисат на някое турско семейство да им отидат на гости, като предварително закупят за тях армаган. Турците посрещат гостите си с пилаф, баклава, пържено месо от коза и още техни специалитети. Ако гостите желаят обаче вино или ракия, трябва да си ги носят сами.