ПРЕКРАСНИЯТ ПРИРОДЕН ПАРК МЕЖДУ КУРИЛО И КЪТИНА НА СЕВЕР ОТ ЯЗОВИРА – ПРЕВЪРНАТ В НЕЗАКОНЕН БОКЛУЧАРНИК НА КУРИЛО И КЪТИНА !!!
Преди много години, десетки, яката на Малата планина между Курило и Кътина бе прекрасно място за отдих. Това място бе в дясно от с. Кътина, а нагоре по дерето има други красоти, кътинските пирамиди. Към планината – плътна церова гора, а по леко наклонените към р. Кътинска поляни през пролетта имаше цветя, в преобладаващо жълто, след тях израстваше тревата. С появяването й тук хората извеждаха домашните си животни, крави и овце. Тази картина обаче се промени. Долу покрай реката израстнаха заводи, до тях се появиха паркинги за строителни машини и камиони, бетоновъзел. Започна добив в региона на лигнитни въглища и на уранова руда. За да се обезпечи водоподаване с промишлена вода за рудника и промишлеността там се построи микроязовир. Той разнообрази природата, разкраси я, обогатиха я водната флора и фауна чрез птиците рибари и патици, които спяха върху водата. Постоянно имаше рибари около микроязовира.
Върху това прекрасно природно кътче, където се построи и язовир, бе извършен погром. Там започнаха да се изхвърлят отпадъци от заводите, което ставаше в долната част на поляните над язовира. От урановия рудник и от разкривката за добива на въглища се изсипваха от високото огромни маси пръст, които промениха профила на терена. Животновъдите изчезнаха, те бяха все възрастни хора. Незаконна или не знам саква сеч изчезна от поляните единичните тук и там дървета. Сега върху таз площ се насипват отпадъци от две места – от горе, битови от селото и от долу, от Курило, бинови и строителни. Горните боклуци се струпват не само по ската, образуван от насипите с разкривката от рудника, но и по разни вдлъбнатини по някогашните прекрасни ливади. Тези отпадъци се палят, но те не изгарят бързо. Автовобилни гуми, соцмебели от талашит, туй нещо тлее с дни и отделя дим с остра миризма. В боклуците има и подменена пластмасова дограма и домашни електроуреди като печки, хладилници и др. подобни. Ужасяващ дим изпуска при горенето си напр. хладилникът. Всичко това като го запалят, за да скрият боклучището, то гори с дни и одимява региона, вкл. с. Кътина.
Напомням за една голяма беля, свързана с т. н. Курилска вода. При сондаж малко след Курило в посока на Ромча се получи артезиански кладенец с много топла вода. Изследваха я, определиха какви са минералите, оказа се много богата на минерали и полезна за пиене, но не постоянно, а като лекарство. Славата на тази вода, че е лековита се разнесе из страната и болни хора с надежда да се излекуват пристигаха на гара Курило с влак. От гарата откриха автобусна линия до извора и разшириха малко пътя, за да може автобусът да обърне посоката. Тогава коли имаше малко, преобладаваха влакове и автобуси. Славата на Курилската вода бе на върха си, а покрай нея взеха да наливат вода и от подобния артезиански кладенец зад банята в Курило, т. н. кисела вода, като тази при с. Гниляне.
Краят на този извор е печален. Въвеждането на нова технология при добиването на уранова руда – изливане на сярна киселина в рудника, която привежда в течно съединение рудата, която се изсмуква с помпи – доведе до някакав пробив под земята и киселината започна да излиза от извора на Курилската вода. Това се усети веднага, но хората вярват, че водата лекува, пиеха и няколко души починаха. Разбра се от какво, затвориха извора, като забраниха да се мият там дори коли, защото се поврежда боята им. От този извор, който всичко „лекувааше” остават обръщалото за автобусите, бетоновите резервоари и чешми, от които хората наливаха лековитата курилска вода. Този комплекс сега е обграден с бодлива тел, иззад която се чува шумът на водата.
Да продържа с прекрасите някога поляни, състоянието им днес:
Изоставени, по тях се появиха трънки и шипки. Тук и там имаше плодни дървета, сега и те са изоставени. Трънките растат на китки, като възможност да проникнат в тях имат само дивите свини. А те не са прости – вместо да търсят храна по планината, мигрираха долу около селата. Селяните – в града, свините – около селата. Има ги обаче и горе по планината, но толкова много, че виждам големи площи от някогашните ливади, преорани от муцуните на свините по типа дълбока оран.
Давам пример с част от природата, която след отнемането на имотиите на хората, в случая градините, нивите и ливадите на селяните от Кътина и Курило, които ги хранеха, бяха превърнати в боклучище. Този метод на „стопанисване” е руски, но не знам как е оригинала. На бълтарски е преведен така: Де цунем, там ебнем...” Може да се възстанови природата, но този процес е относим към цялата страна. Той разруши не само природата ни, но и душите на хората.
При едно от пътуванията ми по това боклучище след урановия рудник се спуснах надолу към реката без пътека. Кой ще направи тук пътека! Изглеждаше проходим участъка и тръгнах, но той се оказа покрит с храстовидни къпини. Разплитах ги с ръце от краката си, прибрах се с една скъсана риза и един скъсан панталон. На финала към село Кътина всякакви пътеки изчезнаха, изкачих се по един мого стръмен насип, образуван от боклуци, изхвърляни не от службите по чистотата, а от селяните на Кътина. Прекрасният някога язовир, сега под мен, дори не го поглеждах, най-важното бе как да се измъкна от изоставените и обраснали с тръни поляни край него и да достигна до автобуса...
Сбогом /бивш/ парк Кътина! Повече няма да дойда тук. Остава само долината с пирамидите. На запад от Кътина също вече не е да посещаване – и там планини от боклуци, изоставени и покрити с тръни ливади, абсолютно непрохоими вече пътеки от Кътина към Доброславци и Балша. Територия, създадена за живот върху нея, останала без хора. Всиичките – в София.
Когато говоря за просташка държава имам предвивд тази, в която хората живеят в няколко уредени градове и голяма част от територията на страната им им е превърната в ничия земя.
Смело натам поехме и ние.
