РЕГИОНЪТ НА СЕЛО МАДЖАРОВО – ЕДНА ИЗТОЧНОРОДОПСКА ФАНТАЗИЯ !!!

    Нося в себе си един неизтляващ спомен от с. Маджарово, един от възлюбените от мен региони. Горд съм че го опознах през изминалите години. Пътувахме към това село от железния мост при с. Долно Черковище към Маджарово през селата Котлари, Странджево и Бряговец. След Бряговец пътят стана доста лош, тудно достигнахме до Маджжарово. Пътят слиза към селото, а от него се разкрива страхотна красота наоколо. Долу е река Арда, чиято долина тук прави неголямо уширение, в което е разположено селото. То е било миньорско село, затова в него има останали соцстроежи като блоци и учреждения. Има и хотел. Красотата е невероятна!  Най-величествена тя е към скалите в дясно от пътя, върху единичните от които са накацали черни щъркели, белоглави лешояди, а според хората тук понякога и картали, а в по-ниското – египетски лешояди. Картал наричат нашенския орел, който е чернокафяв. Той гнезди по дърветата, докато лешоядите, черните щъркели и египетските лешояди – красавци в бяло, жълто и чернно, гнездят по скалите. Преди спускането на пътя към селото има едно място, където може да се спира, защото от него се разкриват дивни гредки. От това място телевизионен репортер бе направил предаване, в което бе включен и този скален рай с птиците по единичните връхчета, към които той насочи камерата. Този спомен за дивната красота на Източните Родопи събуди в ен желание да опиша цялата долина на Арда от естествения скален мост, Шейтана, където е стената на яз. Студен кладенец до стената на яз. Ивайловград, според мен най-красивата язовирна стена в България.

   След преминаването на пътя по стената на яз. Студен кладенец и поемането му на изток, по долината на р. Арда, няма как човек да не спре и да се наслади на тази красота. Пътят преминава под един комплес от червеникави скали с чудновати форми. От ляво се виши ридът Гората, от дясно се виши рид, идващ от вр. Ветрен с превал под него при с. Черничево. Поподнал на този превал, много трудно продължавам към изворите на трите реки, наричани Крумовица. На юг от Кумовград пътуват много малко хора, но които са били там, после отиват отново.

    От пътя над  яз. Студен краденец, и той един от възлюбените ми язовири заради Острова, се вижда част от площта му, осеяна с малки скални островчета колкото за по един рибар /птица/,  виждат се скалите над него, където е орловата база за белоглави лешояди и неповторимото като природна красота място на с. Бойник. Ако имам още дни пак ще отида до с. Бойник, там е невероятно и в трите му махали.

   Долу се вижда естественият скален дяволски мост, където реката преминава през скаални процепи дълбоки до 40 метра и широки 4-5 мтра. Скалите тук са черни. Някога хората са поставяли талпи и са преминавали по тях. Аз само като погледна надолу ми изтръпват ходилата и се връщам. Има и едни специални образувания, наречени еворзионни кладенци. Както вървиш по скалите, пред теб се появава дупка, все едно скален кладенец и долу някъде в него се оглеждаш във вода.

   Пътят малко се отдалечава от долината на р. Арда, за да се спусне отново към нея покрай една скална гробвнца, Кованкая /Пчелна скала/. Над тази гробница има отделни скали,червеникави, моделирани от траките да приличат на животни. Спускането завършва на едно огромно уширение на долиата на р. Арда, приватизираано или не знам по какъв начин, само с мутрозаведения. Мястото е прекрасно. Вижда се скалният венец Арката, мястото на тракийското светилище Поп Мартиновата пещера, защото то е било преустроено после като християнско. Предтавлява пещера в отвесна скала, до която може да се достигне само с висока 5-6 м. дървена стълба. В началото има много стръмен участък и хората се връщат.

   Това уширение на долината на р. Арда е кръстопътно. На север се пътува към с. Пчелари и Долно Черковище, на юг през моста към Крумовград или Ивайлъовград. До с. Горни Главанак има такийско светилище тип кромлех, достъпът до него е благоустроен.

   Долината на р. Арда при мутрокмплекса на хасковските мутри е доста просторна, тук спокойно са могли да направят още един язовир. Скоро след това уширение следват стеснения на долината на р. Арда, която малко с разширява при селата Странджево и Благовец, после разширение има при с. Маджарово. След него има само едно още уширение с място за голям обем вода на язовира при с. Бориславци, което е върху полуостров в язовира Ивайловград. След това село в продължение към 20 км. реката преминава по тясна долина, та чак до язовирната стена. На север от язовира има още един кромлех и най-великото според мен тук тракийско свеиллище, наречено Птичи камък над с. Вълче поле. Толкова интересно е това светилище, скалите по което са изваяни от траките да приличат на накацали птици, че си заслужава само за да се види то да се пътува от София до Маджарово и обратно. След с. Бориислвци пътят минава над частта от язовира, където той е съвсем тесен и през с. Камилски дол достига стената му. Жалко, че не дават да се спира на стената, да се разгледа от нея преградената скална врата на реката, язовира, това е велико нещо.

   От другата страна на язовира също  много красиво. Там дъбовата гора не е изсечена и продадена на тъпите и мързеливи гърци като метровици за горене. Има две села, Ламбух и Хухла, като Хухла наподобява на наблюдателен пункт към стената и язовира.

    За река Арда в участъка от железния мост до стената на яз. Ивайловград съм писал и друг път. Този край се обезлюдява. Могло е на времето да се построи яз. Ивайловград така, че събира 1 млрд. куб. м. вода и с нея да се напоява Ивайловгадско, едно от най-плодородните ни полета. Вода да се напълни такъв голям язовир има достатъчно. Вместо да я ползваме ние, тя отива при гърците. Не мога да кажа гърците, защото това е регион където живеят наши християни и помаци. Тази ужасяваща тенденция, една страна да има столица с половината население на страната и още два-три уредени града, а останалата част от страната като да им пречи е не само ужасяваща простотия, но и пагубно за бъдещето на страната. Защото природата не търпи празно място.

    Този постинг посвещавам на един родопчанин, който май повече неща знае за Ленин, за ДимИтров, за Путин и Радев, отколкото за родната му Родопа. Надявам се да се развърти из региона на Маджарово, като облигатно посети светилището Птичи камък.

   Постингът посвещавам и на Гълъбчетата, за които тук също би било интересно. Гълъбецът има джип, а гълъбицата е петимна някой да я разходи, защото по цял ден пише за социалните мрежи.

   При посещението на родопчанина тук не съзирам опастности, но към гълъбеца имам препоръка много да внимава, защото след това красиво пътуване да не вземат да му удържат по 20-30 евро месечно за издръжка на дете. Това са кило-две убава рикиа...