ОТКРОВЕНА ПРОСТАЩИНА ИЛИ РАМО НА МУТРОТЪРОВИЯТА БЪЛГАРИЯ/СЪРБИЯ?
Често пътуваме до Цариброд. Там живеят наши сънародници, не им е леко. След Ньойскиядоговор тези нещастници са откъснати от Родината си и заточенни в чужда страна в собствените си имоти. Затова тези българи в Западните покрайнини днес са едни от най-бедните в Събрия. Те оцеляват благодаение на уменията си да „чуват” земя и стока и много тежък труд. След навършване на пенсионната възраст те получават между 120 и 180 евро месечна пенсия, а работилите на партийна длъжност сърби сред тях – 1000 евро.
Няма как да помогнем на тези хора, това потвърдиха когато бяха силни на деня Филип Димитров и след него Бойко Борисов. По подобен повод българският духовен водач на Южната Крайна, Босилегадско, Иван Николов, на една среща по повод положението на българите в Западните покрйнини се обърна към нашите представители с думите:
- Оставам с убеждението, че сърбите ако решат да ни
върнат към България, Вие няма да ни искате !
Откакто съществуват селата и махалите в региона на Годеч
Пирот, хората са се снабдявали с необходимите им стоки в определни пазарни дни. Така те са осъществявали бартер или продажба и покупка на стоки, за едните в повече, за другите – в невъзможност да си ги произведат. Планинците са се нуждаели от зърно и брашно, сол, газ за осветление, пирони, които те не могат да произведат. Тези стоки те са придобивали като са предлагали техни – вълна, млечни и месни произведения, кожи, и др. Пазарният ден за Царирод е петък, за Пирот е събота, за Годеч – сряда.
За бедните ни сънародници от Цариброд пазарът е особено важен, за да продадат каквото са произвели и да си купят най-необходимото – гориво за машините, лекарства и др. На този пазар изват да предлагат стока от Трънските Одоровци, та чак до Лесковац, където живият сърби, от Забърдието, от поречиено на р. Нишава чак до Пирот. До преди около 5 години пазарът в Цалриборд бе доста посещаван заради екостоките, които предлага, защото там по таверните има евтина кльопачка и пиячка, както гласеше една реклама при навлизането в Пловдив и защото защото има интересни културни обекти, напр. манастири и оброци, а също и прекрасна природа. Преобладаващата част от посещаващите Цариббод бяха желаещите да си купят екологичи храни, при това на цена около 66% от тази в България. И цветя има на пазара и разни машинарии и инструмети, бих казал на символични цени. Аз имах проблем с помите бибо, които се повреждат често и си реших въпроса като си купих три такива помпи по 50 лв. от съветско време. Първата работи вече три години и няма намерение да се поврежда. Предлаганите у нас китайски боклуци са два пъти по-скъпи не издържат и година. Има интересни западни домакински уреди, но наистина западни, а не китайски с име на западна фирма. Купихме си една мини готваска печка, истинско бижу.
Предагането на хранителни стоки обаче на пазара постепенно намалява. Млечният център, където винаги имаше опашка, вече работи само с един щанд. Причината за този процес са нашите помаци от Велийца, които предагат на пазарите по София същите стоки, които софиянци си купуваха от Цариброд. Друга пречка да се посещава позара е пътуването на гастарбайерите, заради които дълго се чака на границата.
И още нещо има:
Мутри въртят търговия с хранителни стоки от Западните покрайнини и ги внасят в България. Това става нелегално, защото ние сме към ЕС и не извърщваме такива търговски сношения с прокремълска Сърбия. Същото важи и за Македония. Не обичам думата просташка и затова не я прилагам към тази наша съседка. По щандовете на пазара „Георги Кирков” обаче има стоки от Западните покрайнини като кори за баница от с. Желуша, разни колбаси, каймак и др. царибордски стоки. Когато наближи Великден или Гергьовден митницчарите се развъртяват и не разрещават да се пренасят през границата агнешко месо и яйца. Мутротърговците обаче ги внасят, има ги на софийския пазар при арабите. Явно подкрепа на мутротърговцте с такива стоки.
След като си купихме минипечката минахме през пазара, където си взехме две дървесни рози, на които има присадени рози с различен цвят. По 5 евро розата, у нас са по 15. В магазина за сирене нямаше никой. Без да иаме нужда купихме 1 кг. овче сирене, по 7, 50 евро. Ама е истинско. Купихме кора яйца и още нещо. На границата един митничар реши да ни проверява. Видя сиреето, което бе на видпо ясто и кората с яйца и каза, че да се пренасят такива стоки в ЕС е забранено. Поради това трябвало да извика лекар, който да ни изземе покупките и да ни съставят акт.
Обяснявам му аз на минтичара, че сме купили тези неща за да помогнем на сънародниците ни в Западните покрайнини. Той каза, че трябвало да се спазва закона, като тези стоки сега се унищожат, защото можело чрез тях да се внесе зараза в ЕС. Спестих да му кажа, че мутрите ги внасят с камиончетата си и не внасят зараза. Митничарът каза да минем на страни и да чакаме доктора. Аз пък му казах, че вече 82 години съм ебаван, ще понеса и това. След не повече от пет минути дойде друг митничар и каза: Вие преминавайте...
Каква е целта на това упражнение имам подозрение. Първото е като да искат нашите власти да направят нещастните ни сънароднити още по-бедни. Едва ли е това, прилагам съждението при подобни казуси, което съм чувал в Западна България: Дреми им сайдеро! Второто е по-вероятно – от Сърбия в България мутри внасят стоки, които там са евтини и ги продават у нас по нашите цени. Няма друго обяснение като гедам луксозните коли, преобладаващо наши джипове, паркирали на цетралната улица на града. И в тях дебеловрати млади момчета, за които хората казват: Тази шия не е от туршия.
Въпросът в заглавието на постинга ми май има отговор...
