Имаше предаване по телевизията за много възрастно семейство турци със 75 годишен брак. Двама забравени от небето, както наричат тези хора. Защо те са достигнали тази възраст според тях – защото никога не са се карали или обиждали, по цял ден са се трудили, живяли са почтено. Явно някога и двамата са завършили българско училище, защого за разлика от хората  в други турски села от този регион те говорят разбираем български език. При толкова върастни хора обикновено трябва преводач.

   Селото е на територията на Кърджали. Малцина, между които поставям и себе си са опознали красотите на този край и историческите му останки – тракийски светилища, римски пътища и мостове, византийки крепости. Село Конче е почти на центъра на дела Стръмни рид, един от най-богатите на тракийски светилища регион в северната му част, където скатовете му се заспускват към долината на река Арда. Там са едни от най-популярните светилища, да ги нарека касовите,  на траките, но запознатите с този регион, между които включвам и себе си знаят още десетки такива, а също и приспособени с религиозна цел пещери. Отделни скали пък са моделирани като животни или хора, има шарпани за виното им и още нещо – тук и там дребни лозови храстчета в гората,  вероятно посадени тук от траките преди. повече от 10000 години. Това богатство е невероятно, но нивото на интелекта на хората е ниско, защото измежду тях вече преобладават трифоноворадевите боклуци. Към тези велики дела, творени тук преди нас - да бъде написана по скалите историята на траките, живяли тук преди хиляди години, необоклуците – чалгарите, шарлатаните, путинците и доксан докус боклуците, нямат интерес, защото са с празно място в сърцето, нямат ценностна система.

    Село Конче е някак в страни от главния път от Момчилград за Крумовград. От двете страни е голяма красота, особено когато пътят се спуска към Момчилград. В дясно личи, че всичко е моделирано от траките в много големи мащаби, отромни.. Тези траки са жияли тук в кремъчната епоха и всичко сътворено от тях по скалите и жертвените места е резултат от стъргането им с кремъци.

   Аз имам две любими места тук, махала Къщакьой с огромното светилише и светилишщето при с. Друмче. Особена сила преминава в мен когато седна в една от скалните ниши, които са на ниското, а тези са най-големите ниши,  които съм виждал.

   Ако се пътува от Момчилград към Крумовград пътят се изкачва до превал на рида Стръмни рид, където е с. Звездел. От него има разклонение в ляво към с. Биволяне и светивището Харманкая. И още поне 20 такива. Преди Звездел обаче има един път, който не изглежда добре, но е асфалтиран и скъсява пътя към Кирково. Там е кулата смущаваше радиопредаванията от Свободна Европа, Лондон и др. В дясно има микроязовир на река Коджадере. Минава се покрай изоставени турски махали с каменни къщи, построени на голи мяста сред поляни и скали. Никакви водоизточници до тях няма. След превала започва спускане към долината на р. Коджадере, която се влива в една от Крумвградските реки. Скалните пустини остават назад, разкрива се място, създадено от Бог да има в него села. Красотата започва още от високото, което се състои от обширни красиви чаири с много стада крави по тях. Животновъдстото тук е основен полинък на хората, б. м. турците. Собствениците  на тези стада са едри бизнесмени, млади едри момчета с огромни джипове, наглеждат стоката си. Мен са ме спирали, но след няколко изречения им става ясно, че съм харен човек и не съм тук за да сторя хаирсузлук.

   При спускането към село Конче става още по-красиво. Край пътя – чУшми с каменни корита за водопой на стоката. На първо четене, селото ми изглежда с хора в границите между бедни и нормално живеещи такива. Всичките обааче имат излъчване на хора, осъзнали мястото по земния си път и изминавайки го в труд. Добри хора, които се трудят и се борят с трудностите. Жената, приведена над градината, която ги храни, мъжете ги няма, вероятно са с животните, макар тук да има усовия за животновъдство и за земеделие.

    След селото пътят се влива към главния път от Крумовград за Кирково. Той минава по билото на Стръмни рид, от който се виждат върхове и по-малки ридове, наподобяваше вълни на развълнуван океан, не на море, толково голям е просторът. Върхът на красотата обаче е мястото на с. Токачка. Село, където не разбрах помашко ли  е или турско. Говореха добре български, а от съседните села ми казаха, че са турци. Тук турците и помаците са разделени по долините на реките. Само когато проговорят може да се рзбере турци ли са или помаци.

    А сега един мой спомен от пътуване до крепостта Асара. Качих се аз та крепостта и погреднах надолу, колата ми обкръщена от стадо овце, а до нея овчарът. И две кучета като мечки. Защо??? Набързо слязох и един доста възрастен турчин, овчара, каза, че ми пази колата от хаирсузи. И обясни, че Ченгенета /цигани/ от квартал Боровица на Кърджали ги крадат. До моята кола спряли едни такива с Мерцедес и слезли от колите си. Овчарътсе усъмнил в намеренията им и с овцете си доближил до хаирсузите.  Те крадяли от селата най-вече мисирки, но още шилета, овце, кози, телета. Постояли ченгенетата малко и си заминали, но той останал да пази. Всички знаят, казва той, че това са крадци, веки ден пътуват до Турция и се връщат, но никой от полицията или на границата не се интересува от тях. Ще ти разбият, казата той, капака на колата за да ти откраднат акумулатора, ще ти откраднат колелата и си оставаш тук.

   Благодарих на дядото от с. Конче. Този постинг посвещавам на него. Видял човека какво зло щяха да ми сторят ченгенетата-крадци и мек опази от крадците, познали престърността ато свой поминък. Честният човек, макар необразован, знае кой е пътят към доброто.