СЛЕД СЕЛО ЧУРЕН МИНАЛАТА ЗИМА, СЕГА СНЕЖНА ХАЛА ВРЪХЛЕТЯ СЕЛО МУГЛА...

   Гледах предаване по телевезията, снегорин, опитващ се да пробие път от с. Гьоврен към с. Мугла се оказва затрупан от снега. И прикован на място...На място съвсем близо до това, аз пък бях атакуван миналото лято от много силен дъжд, порои от който се изсипваха върху пътя, вкопан в ската.

    Миналата зима сняг затвори пътя от Върховръх до Чурен, но там подготовката за такава зима се оказа по-сериозна. Един човек от с.Чурен си е купил бракувана военна верижна машина за разчисване на сняг, ремонтирал я е и тя помага на хората при зачистването на пътя. Родопите са между Бялото море и Тракийската низина, на границата на два различни климатимни пояси и поради тази причина там вали много сняг, по планините на Гърция, също.

   Мугла, селото на любовта, е един от любимите ми региони на Родопа. Основано от помакинче и помаче от Пашмаклъ /Смолян/, то бе живо до отнемането на собствеността на хората. А самото основаване на селото е станало от една двойка влюбени момче и момиче помаци, за които родителите им не са били съгласни да се галят. Те открадали по еддин кон от семействата си, а също по три овце и по една торба мисир /царевично брашно/. Тайно тръгнали по Черата река, Банята, Мусаята, прехвърлли рида, спускащ се от вр. Перелик и слезли в райската долина, където се събират няколко реки. Такива места в Родопите наричат лъки, а в Балкна – смеси. Направили кошари за животните, за тях клиба, и така станали първите жители на това село. При слизането в него имало мугла /мъгла/ и те не знаели къде са, но след вдигането й нарекли селото Мугла. Исторята им е дълга, това е само началото.

   Любимото ми място, наричам го силно, но това е най-силното ми за Родопа, е с. Чамла, находящо се на надморска височина 1700 м.  То е било голямо село. Първата беля му е старена от бригадата на Тане Николов, разбойник, комуто е вменено че е хайдутин, който през 1934 година е участвал в някаква кампания на БПЦ  за вкарване на помаците в правата вяра. Резултат ат този актвитет на БПЦ са татаузите във Върна, поне половината от насемението на града. С помаците не им се е получило и тогава. Чувал съм за публично изкормване ва бременна помакин от селото, след която голяма част от помаците се разбягва и мигрира в Турция макар и еда дума на турски език да не знаят. Не се затрива обаче съвсем селото, имало е много деца в него, училище, което е запазено до днес. Краят наа селото настъпва когато на тези работливи планинци,  живот тежъкфкато на ескимосите, през 1956 г. им отнемат поминъка в опит да ги текезесират. И няма я вече Чамла, което означава свед борови гори. Тук горите са беломурови.

   Село Чамла е разположено около карстов извор над два големи въртопа. Някаква сила ме стреми към него и колкото пъти да съм бил там, искам да отида пак.

   Миналото лято бях в с. Мугла. След петнадесетина години без път от към Девин, такъв бе построен с  12 моста по него,  но не бе асалтиран и е много прашен. Другата връзка на селото със Смолан също е изоставена. Ако това трасе на пътя, Смолян – Девин се възстанови, то ще ппивлече много туристи. Тук Дядо Боже е изтървал красотите, които е носел и не си ги е прибрал обратно в чувала.

    Макар и вече с път, с. Мугла се обезлюдяа. То има три махали – Чамла, Мурсалица и Късъка. И Мугла-център. По времето на соца хората от селото работеха в мина Герзовица после се преселиха в Смолян и сега квалталът на Смолян под Смолянскте водопади се нарича Мугленци.

   При последното ми пътуване към Мугла прецених. че името му вече трябва да бъде променено на Мечо село. 5-6 семейства живеят там, имат градини с ябълки, сливи, круши, които мечките са приели за техни. И вода по цяла нощ пият от коритото на чешмата в центъра на селото, а малките мечета се працикат с водата както бебета в корито. За мечката не е проблем да влезе в някой двор със сливи или нещо друго, да се покачи на подното дърво, да го отърси от продовете и да слезе да ги изяде. Да се гони тоз звяр е опасно, защото той държи на правата си. Един човек с Лада-Нива опитал да изгони мечката от дървото в двора си, но тя се ядосала, слязла и ударила с лапата си капака на колата. Изкривила го, но и счупила карбуратора. А на тази кола хората в селото – 5-6 семейства разчитат да се снадяват с потребности.

    В селото пристигнах преди обед, тръгнах за с. Чамла. Хората ме предупредиха да се прибера по светло, после мечките по пътя Мугла-Чамла тръгват към селото. Улиците по селото и най-много около чешмата бяха осеяни от мечи лайна с костилки от сливи или дренки. Където бях оставил колата – в двора на училището - ми казаха да не оставам, защото точно на това място се сбират мечки вечерта и ме отпратиха на 3 км. обратно в една теснина с извор, където мечките не се събират, защото там няма храна за тях.  Нямало случай на човек от селото, нападнат от мечка, но по-добре, казаха хората, да стоя далеч от тях и да вдигам шум като се движа, за да не ги изненадам.

   Пътят към Чамла бе маркран  абсолютно с мечи лайна, вероятно по тях да съдят туристите схкаво те се хранят. Хората ми показаха мечо лайно, производно от гъби. Делян Пеевски не може таково огромно нещо да извърти. Заваля и дъжд, времето напредна, наппадвам и нпредвам към селото, не мога да се спра.  Преди село Чамла част от пътя минава през една борова гора и излаза на открито във въртоп под селото. Със страх пресякох гората, като си мислех, че в никакъв случай не трябва при въщането ми да се е стъмнило. Подвластен на силата на привличането ми от това място за мен, продължих след долния въртоп и стигнах селото, където е карстовият извор. До него има сеновал със сено, където може  да се спи, но всичи животни вечер идват там пда пият вода, не става да нощувам там.

    Прибрах се по полутъмно. За да не изненадам някоя мечка свирех леко с уста, но устните ми трепереха.

    Преди десетки години посетихме с. Мугла с жена ми, като се изкачихме от Османовия вир до с. Чамла и от там се спуснахме в Мугла. Говорихме с последата жителка на селото.

    Сега ще маркирам няколко прехода от с. Мугла към планината, всичките много академични.

    Първият преход е към с. Мурсалица. То е разположено във въртоп с карстов извор на 1700 м. н. в. Красотата е уникална. В дясно от селото се излиза на едно суперогромно и красиво билно пасище, пътеки от които се спускат към Мугла. Красотата, която се разкрива от това пасище към Перелик е нещо, пред което човек  трябва да коленичи.

    Вторият велик преход е от селото в посока към с. Чамла. Няма по-красиво място за разглеждане на масива на Перелик от този. Преходът може да се продължи до х. Чаирите или до с.  Триград или до чудноватия Османов вир.

   Трети маршрут е към х. Ледницата. Минава се през махала Късъка и от там по райски красиви поляни, заобиколени с борова гора с отива до хижата. От хея се посещава пщерата Ледницата и вр. Мълк Перелик, може да се отиде и до с. Гела.

   Друг марщрут се осъществява по шосето до превала над Смолян, Мусаята, след това се върви по билото в ляво, минава се покрай Кайначетата /карстови извори с помпена стнация за вода към Пампорово/ и се продължава към пещерата Ледницата. Преди малък Перелик има една тераса за туристите, от която да погледнат към мястото на с. Мугла и околностите му от горе.

   Страхотни маршрути има по случайни пътеки и пътища, останали от миналото към билото на рида между реките Широколъшка и Мугленска.

    Да се направи разходка по каньона на р. Мугленска до Конския дол, също е вдъхновение.

   Приятен път?

   Маршрутите и това чудно красиво място са подходящи за по-издигнати в духовнно отношение хора и са крайно неподходящи за възпитаните от Трифонов и яхнати от Радев  хора без ценностна система. Понеже не обичам думите антихора и локлуци, не ги ползвам...

   А сега извън темата. Почивка в с. Мугла или наблизо - хотели има много по Тешел - препоръчвам на г/жа Тенева и г/н Тодоров. Тя е три години по-зряла от него, он пък има вездеходен джип. Почти всички маршрути, които посочих могат да бъдат изминати с джип. Досегът с красотата ще ги размисли и без всякякво съмнение като участники в социалните мрежи, те ще се ВЪЗдигнат на по-високо ниво. Внимание обаче требе, оти да не стане така, че след „поочивката” единиятот двамата да го осъдят да плаща издръжка на дете.

    Още веднаж – приятен път. Изворната област на р. Въча е връх на красотата. По нея има най-много хотели, къщи за гости и само хубава хора.