ПРЕДИ ИЗПЕПЕЛЯВАНЕТО НА ХИЖА ПЕТРОХАН, УНИЩОЖЕНИ БЯХА ОЩЕ ДВЕ ЦЕННИ СГРАДИ ДО НЕЯ..
Туризмът в България понесе голяма загуба преди няколко години, когато Фидосът продаде туристическата хижа „Петрохан” на ненормальниките, но с връзки по високите етажи или пък техни бушони. Фидосът – бащата на нотариуската Иска Фидосова от Мотана - купи преди години хижата и тя бе действаща до продажбата й на Калушев, който смени предназначението на сградата и тя стана недостъпна за туристите. Първата нощувка след тръване по прехода Ком-Емине вече нямаше къде да се осъществи. Хижата бе опожарена с преднамереното вързаните в нея кучета, за да изгорят живи при пожара.
Преди този ужас имаше и още един, свързан с мандрата на източната река на понора Орлова бара. Тази сграда бе връх на каменоделското изуство. В нея всеки камък е бил пригаждан от каменарите за неговото място, подобно на зидовете на църквата Фрауенкирхе в Дрезден. Изработката на камъните бе уникална, като дялани със специализирани машини. След 1956 г, текезесирането, мандрата все още работеше, но със скапването на ТКЗС-то тя бе изоставена. Така стоя десетки години, но след 1989 г. бе превърната в обект за разграбване. Крадци разпокриха сградата, като разхвърляха в красивата местност наоколо циглите. Това показва, че сградата е строена след 1900 г. И камъните започнаха да изчезват, вероятно за да бъдат вложени в мутробароци. За това помогна и строежът на водохващане Петрохан, поради което малко под мандрата бе построен път за камиони. Зидовете започнаха да се снижават, стигнаха до основите в земята, които са от обикновени камъни. Те останаха неокрадени...
Един шедьовър на строителното изкуство бе унищожен. Останала е само площадката пред сградата, където е било приемано млякото от овцете и преработвано...
Още една такава каменна сграда до ж. п. г. Лакатник, строена да нощува в нея цар Борис ІІІ, бе изоставена и се разруши. Тя е направена с искърски камък, червен, архитектурта също е знаменита.
Втората сграда, не така красива като мандрата бе малко по-надолу от нея. Там имаше воденица, която бе дала името на понора – освен Орлова бара, той биваше наричан и Воденичната бара. Тази воденица бе много важна за овцевъдите. При сушави години, когто не може да се събере необходимата храна за овцете през зимата, са се събирали магарешките тръни. Те са се сушили и след това са се смилали във воденицата. Има някаква закономерност – няма ли трева, фукват тръните. Така е имало полза и от тях. Чувал съм, че овцете на събралите най-много тръни ставали като подплатени с мазнина.
Изчезнаха всичките камъни и от тази воденица, на нейнотоо място се появи дървена барака с пазачите на стадата крави. Днес няма крави, няма пазач, няма и нито една овца. В тази бара с ножовка си изрязох рога на крави, изядени от вълците. Тези руини, напомнят за връзката, хората хранят животните, животните хранят хората. Поминъкът на планинците, които комунизЪмът прогони от планината. А сллед тях и каракачанните от Балкана.
А днес по тези места – убийци, самоубийци и изроди, вързали кучетата в хижата за да изгорят живи.
И един само Човек, запознат с този дивен регион, който явно е бил предвиден да стане собственост на определени хора, мутри, бушоните на задкулисието. И само те да го посещават.
