ЕДНО ПРЕДАВАНЕ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА ПОД ВРЪХ ОКОЛЧИЦА ОТНОВО МИ РАЗПАЛИ ОГИНО...

    Никога няма да разберем какво точно се разрази на Петрохан, нито финалът му до поляната Йолковица. Вероятно една империя тип „Епщайн” приключи със земните си дела.

Аз обаче не се интересувам от педофилИя, вълнува ме красотата на природата и затова картините зад репортерката събудиха в мен спомени, оставащи живи в мен. Най-важното от мат,риала на репортерката за мен бе красотата на Врачанския Балкан, която веднаж докоснала сърцето ми се е превърнала в част от мен. В блога си описах всичките подходи към този Балкан, 14 римски пътища, долините на трите му големи реки и водопадите, много от въртопите на платото му, карстовите извори. Вече много рядко посещавам тази спяща в мен красота, много малко за която е достатъчно да се разбуди. Репортерката говореше от едно високо място над пътя преди завоя му към комплекса на вр. Околчица, а зад нея се виждаше вр. Околчица с кръста, в ляво от него - вр. Вола, под него местността с историческото място - обилният извор Зимника и още по-в ляво в ниското - поляната Йолковица със самотната скала на нея, зад която е убит Ботев.

    Навсякъде се пише поляната Йолковица, по същество обаче тази поляна е един ост стотиците въртопи по тази Балкан.

    При боят на четниците на Ботев тук, обкръжени от многочислена турска редовна войска /аскер/ те са били обстрелвани и от близкия вр. Вола. Четниците не са отстъпвали, защото след извора Зимника друг водоизточник, карстов извор, в тази карстова пранина няма. Били са изтласкани от там обаче до поляната Йолковица, като са се снабдявали с вода само вечер, слизайки до другия карстов извор тук в местността Крушовица, където през лятото са живяли животновъди.

   С отцепен път за отстъпление на ботевите четници към Челопек, те са се спуснали по Рашов дол в посоока на р.  Искър, но турците са завардии пътеките долу и така от засада са избити най-много четници. Мъките на един от тях описва нашият духовен отец, Дядо Вазов в разказа „Една българка”. От къде е намирила сили тази възрастна жена от с. Челопек,  съпруга на дядо Илия, с лодка да преплува Искъра при с. Лютиброд, където коритото на реката е тясно, между скали. Усетила духа на свободата вече на прага на страната ни, тази българка е рискувала живота си да преплува на сал с ранения четник на другия бряг на реката, под крепостта Заград, за да го спаси.     

    Друг един слепец от този край, дядо Йоцо от с. Скакля също е обезсмъртен от Дядо Вазов. С някаквии други сетива той усеща свободата, напр. като опипва копчетата по шинела на един войник от неговото село от българската армия. Символ на Новата България, на свободата й, която той не вижда, за този нещастен слепец става влакът, който вече пътува по Искърския пролом. На Злата скала, близо до кошарата му с овцете,  над тунел на влака, той поздравява тракащата влакова композиция, за него свободната му страна, махайки с шапка. Там, с шапката си в ръка, поздравявайки Свободата, той умира.

    Аз съм роден в Калофер и съм израстнал в двора на Ботевата къща. Няма как да не опозная и лобното място на Ботеиев, този велик човек, и поради това доста походих по Врачанския Балкан, че и по продължението му, безводната планина Веслец.     

    Ще започна с кратко описание на Врачанскаата планина и ще завърша с няколко красиви прехода от вр. Околчица до населени места в яката на тази дивна планина. Тя има своите осоености, подобни на Понор планина защото е била дъно на море и е карстова с много подземни реки, извиращи на места, където заради  водата, са основани селата и градовете.

   Врачанската планина започва малко след отконението от вр. Крушачки, от където на  юг се отделя нещо много, много могъщо, планината Понор в три дяла. След това отклонение недалеч на изток има второ могъщо отклонение от връх Дупни връх. Врачанската пранина започва от седловината след този връх, през която преминава пътят от гара Лакатник за Вършец. Три римски пътища изват до тази седловина от към Вършец и Заножене, към р. Искър продължават два, по-важният от които слиза до с. Оплетня. Риммки път обаче продължава към дела Пършевица, като пуска отконения към с. Лютаджик, после към с. Елисейна и още два към гр. Зверино. Към Враца има римски път, който минава поквай Лудницата и още един, най-важият, който слиза в квартал Згоригад. От с. Бистец нагоре започват два римски пътя като един, доста нисък клас се изкачна от манастира Св. Иван Пусти/ножител/ и прехвърля планината, за да се спусне към село Горно Озирово.

   Сего ще опиша някорко прехода от вр. Околчица към долината на р. Искър и до други места.

   Първият маршрут, много велик е от самия вр. Околчцица по римски път до с. Челопек. Този римски път е направен от големи каменни блокове, според мен между 1/8 и ј  от куб. метър. При преминаанавето му през отвесни скални стени той е вкопан в тях и има издялани каменни парапети, за да не паднат хората или конете в пропастта. Пътеаката достига карстров извор, от където се водозахранва селото. Ако се продължи надолу се минава покра запазени римски сгради, които се ползват за обори. Най-гоолямата от тези сгради и съхванила се поне 2000 години е на казармата на римските войски в Люнаджик до скалния феномен Ритлито. Там има и останки от крепост.Точно насреща е крепостта Заград.

   Вторият аршрут е към водопада Скакля. Минава се по път под вр. Вола и се върви към мястото, където се събират временните рекички, за да скокнат във водопада Врачанска Скакля, който се вижда от гората. Заформя се отново римски път, който минава покрай голяма пещера и се спуска при Лудницата. В този регион развъдиха египетски лешояди, които красят доволно красивите и без тях скали.

   Още един преход има към разклона Враца/Паволче.Това е пътят на Ботевата чета, която напуска безводната планина Веслец и поема героичия си път по Врачанския Балкан. Пътеката е доста изоставена, не съм виждал по нея трифоноворадеви боклуци, а вдъхновени  люде, тръгнали чак от Козлодуй. Маркировката е от скали тип врачанси камък, върху която има каменорезба. В частта от пътя, където винават мутрите с джиповете си, те са стреляли по тези жалони-паметници и са ги обезобразили, подобно на паметника на Дядо Вазов на Ком, по който мутра се е изгърмяла в брадата му. Така е повреден и оброчният кръст на Петровски връх над Дагоман, върху който патризаните са стреляли от радост след изгряване на свободата над страната ни от Сталин.

   Друг преход, сега опасен заради многото гнезда на стършели в изоставеите дупки на язовците, започва от поляната Йолковица и се спуска до Рашовия дол. Наистина трябва да се внимава за дупка със стършели, познава се по паяжината на входа й, защото стършелът е нещо много опасно. Маршрутът не е красив, но е исторически. Паментикът на загиналите ботеви  четници долу е изоставен и се руши.

   Следващ преход е този до х. Пършевица. По този маршрут трябва да се върви само при хубаво време и да не се губи пътеката, защото от ляво има отвесни скални стени стотици метри, а от дясно гората е тип губилище – дървета и храсти, въртопи, ако човек се затуби, никаква ориентация не може да намери за посока да се измъкне.

   Друг влик прход е от вр. Околчица до седломината с извора Дудил.В ясно е водопадът Боров Камик, от който извира реката Лева. От ляво идва широк, ползващ се до днес римски път, който свързва с. Елисейна със Згориград. От Елисейна до Згориград красотата е без мяра.

     Има още много преходи: до с. Очин дол и кулите на римските войници там за наблюдавене, до Оплетня, до Зверино, което бива достигано по римски пътища по двете долини на р. Златица.

    Завършвам с нещо хубяво  от времето на соца. Тогава направиха водна станция на извора Крушовица, чрез която вода бе изкачена по рида на планината горе до огромните ливади, до които вода имаше само до м. юни. За три-четири години планината горе се изпълни със стока.  След 1989 г. тези помпи, на които нямаше кой да заплати тока, бяха откраднати за скрап от българските граждани, които тук са бол, после тръбите. Днес за тази така необходима помпена станция напомнят стърчащите със страшна сила нейни стени, а водата се спуска долу до един туристически комплекс, който не оползотворява и промил от това богатство.

     А Враца? Тя си води питейната вода чак от яз. Среченска бара, като 80% от тази вода изчезва по пътя й до Враца.