ЕДИН ДИВЕН МАРШРУТ ПО ЗАПАДИТЕ ПОКРАЙНИНИ

   Там хората са отрудени, работят по цял ден, изморени са, нямат време за разходки. Такива като мен, упорити туристи-иноци, по-добре от местните хора познават красотите на природата, сред която живеят тези хора. Сега ще опиша един преход за разходка с нормална кола, не джип, който ако нарека дори много прекрасен, няма да е достатътчно.

    Разходката започва от Цариброд. Пътува се към Забърдието, с главно село в него Смиловци. Първата красота там са трите стъпално подредени езера до с. Радейна, досущ като нашите до гр. Годеч. Да не пропусна - в дясно преди с. Радейна има път за с. Липинци, в България, където под един огромен дъб има страхотен оброчен кръст. Изворите на езерата са вертикални, карстови, под водата, която идва по подземен път от планианата Видлич. Много са красиви, особено ако небето е синьо.

   В ляво от тези езера има малък манастир, до който достига път. Тук манастирите, макар и без монаси в тях са отворени, защото хората /б. м. тукашните българи/ са със запазена ценностна система от преди век, почитат Бог и не крадат,  живеят още по Божия закон. Манастирчето е скромно, подържано, има оброчен кръст.

   От с. Смиловци има път до манастирче с оброчен кръст до с. Височки одоровци. Манастирчето е поизоставено, но хората го подържат в някаква степен. От него започва римски път към билото на планината Видлич, което се прревръща в огромно пасища, обградено със скален венец. Друг римски път от с. Смиловци пресича планината Видлич и слиза в с. Славиня. До построяването на пътя през прохода над с. Изатовци се ползваше този път към долината на р. Височица.

   Още един манастир има тук, на 2-3 км. от с. Смиловци, подържан, с монахини от Сърбия, които като видят българин тук започват да му обясняват как винаги манастирът е бил сръбски. Това не личи дори от надписите на оброчния кръст, до който е манастирът. Местността е прекрасна, църквата – уникална, вече има ток и красиви постройки.

   След с. Смиловци се продължава по пътя за с. Протопопинци. Там има обилен карстов извор, от който се водоснабдяват няколко села. Много интересно е гробището на селото, на средата на което има хълм с оброчен кръст. Гробните кръстове са шедьоври на изкуството.

   Продължава се към с. Мазгош, покрой което от нашата  страна преминава влак. На края на селото, до аязмото и оброчния кръст възстановиха църквата. Мястото е страхотно, погледът е към долината на р. Нишава и планините зад Годеч.

   Следва преминаване през порхода на планината Видлич, свързващ Забърдието и селата по долината на р. Височица. В дясно по този път до древен оброк в землището на с. Изатовци има оброк, до който бе изграден параклис. И тук е много красиво, вижда се Забърдието и южната страна на Видлич.

   На превала се спира облигатно защото от него се разглежда Годечко, някога голям регион, днес окастрен от Ньойския договор.  Чудесна е долината на р. Нишава.

   При спускането към селата по долината на р. Височица в дясно е с. Вълковия. Там има интересен оброчен кръст. Селото е на отклонение от пътя.

  Главният път продължава към с. Долни Криводол, в дясно от което на хълм преди него има оброк с огромен къст. Търсейки златни монети под него иманярите го бутнаха, но той е толкова голям, че само хидравличен чук може да го счупи.

   Раазклонение отвежда до с. Горни Криводол. По римски път се върви покрай реката нагоре, недалеч има напълно запазен оброчен много красив кръст.

   Пътят покрай р. Височица е от типа най-главен за римските  пътища. До скоро имаше запазени ориганални части от пътя, които още се ползваха. Сега ги асфалтират. От дввете страни на пътя по ливадите се виждат оброчни кръстове преди тревата да е станала много висока.

   В ляво от пътя има село, Бракьовци, като пътен знак към него има отново оброчен кръст. Селото им голямо гробище с фантастични гробни кръстове.

   Следва още едно село, на което забрравих името, достига се до разклонение за с. Сенокос. Сенокос  е много високо село с много оброчни кръстове, по всички хълмове над селото. Възстановиха църквата и жилищните потройки там. Преди това село има още едно, където добиват плочи за покриви, наричат го Каменица, но името му е променено. Там в двора на разрушената църква имаше две огромни камбани с надпис, че са произведени в Македония, но някой ги изчезна. Кой и защо, никой не можа за ми каже, или пък не смееше или не искаше. С една пръчмка удрях по тях, страхотен звук имаха. Прибрали са ги сърбите, мисля, както кръстовете от Суковския манастир.

  По пътя покрай река Височица следва с. Славиня. По главната му улица има оброк в дясно. В двора на църката има много орбочни кръстове, донесени от някъде тук. Гробището на елото обаче е уникално с разнобразието на гробните кръстове. За съжаление църквата пострада, защото дърворезачи така отрязоха едно огромно дърво че то падна на покрива на църквата и той остана пробит...

   След с. Славиня следва селото Височка Ржана, и то с множество оброчни кръстове, които започват от хълм при влизането в селото. В ддясно от реката има възстановен оброчен кръст от внуците на титов партизанин, натрошил оригиналния кръст.

   От това село има разклонение към селата Жельова, Бърлог и Дойкинци, всяко с църква и до нея оброк. Любимото ми село в този край е Дойкинци. На около км. след Височка Ржана има разклонение в ляво за един много голям манастир. Пътят е доста стръмен, но е асфалтиран. И там нашите монаси са заменени със сърби.

   След с. Височка Ржана следва с. Ръсовци, преди което пътят се изкачва на място, от което се вижда някогашния скален комплекс от манастири на брега на р. Височица, наречен Владикин прозорец. Манастирите са в пещери в скалите, до които се е достигало с въжени стълби.  Това е един карстов връх, целият в пещери. Той е част от пролома на р. Височица между селата Ръсовци и Пъклещица, единственият пролом може би в Европа, в който няма човешка намеса. От двете му страни има римски пътища над него, и римляните са го отписали.

   В селото има скална църква, която се ползва. Взема се ключ от една баба. В пещери на същата тази скала са били внасяни починалите монаси. Катакомби?

   В селото направиха нова много красива, голяма църква при излизането от селото към Пирот.

   Още една красота остава, тази на билото на Видлич. Там не може човек да не спре и да  погледа. Имах среща там с полицаи, които по сигнал провериха имаам ли в колата златотърсач. Държаха се добре, аз пък познавах на всички селата, от които те бяха и посочих на къде от мястото, където бяхме са те. Те ме приеха като техен човек. Дори спорихме до къде стига планината Видлич, приеха моята теза – до вливането на леките Височица и Нишава. Сърбите са дали нови имена на отделните части на Видлич. От мястото където бяхме тези ридове се виждаха и показах на полицаите, че те са част от планината Видлич.

   Приятен път, ако някой нетрифоноворадевец  реши да се рахходи тук с кола. Трябва цял ден, пътува се към 200 км. Когато минавам от тук, винаги посещавам с. Дойкинци с църквата и оброците му, Врелото /вертикаален извор с много голям дебит/ и мананстира долу над с. Височка Ржана.

   Всичко това някога е принадлежало административно към Годеч....