НОЩ  НА  ГОЛИЯ  ВРЪХ

   Имам такъв връх в Родопите, така съм си го накъл аз, на който понякога нощувам. Да посетя този връх привечер и да остана да нощувам там за мен е въхновение. Такава красива гледка е рядка не само Родопите, а за планините на България.

   Този връх е в Крумовградско, веднага след най-викота махала на с. Джанка.  Преди 1989 г. това село бе един архипелаг от махали, разположени по рида, на който е върха, по долината на р. Крумовица, а също и покрай късата селска рекичка от двете страни на селото. Взорът отхнего достига до селата Красино и Морянци, както и до други села по долината на р. Арда. Вечер светват уличните лампи по махалите,  поставени там, където има дори само един човек. Светещите звезди от небето, които тук са особено ярки поради чистия въздух, светещите лампи по малкото обитаеми къщи и от главните улици на махалите – това е нещо неповторимо. Тази красота сега бе допълнена и от Луната, в момента в доста близка орбита до Земята и поради това още по-ярка. Колата ми е със стъклен покрив, под който има подвижен таван. Прибрах капака, в колата стана почти като ден. За заспиване въпреки прехода ми през деня по Еврен-Егрек не можех и да си помисля. Това стана след две таблетки за сън и след като затворих капака на тавана на колата. А Луната през това време измина доста дълъг път на небосклона. Вместо да заспя в съзнанието ми се връщат приказно касиви картини от срещата ми с хора, природни красоти и тракийски светилища по Източна Родопа, но дойде и една непредвидена, особено натрапчива:

    Дали това видюване на Голия връх ще да ми е последното?

   Ще напрая едно отклонение.

   Много обичам Западните Родопи, но вълнението ми при съприкосновиние с Източните е много по-силно. Тук природата започва от тази, която е характерна за Западните Родопи, които на изток се снижават. Горите намаляват, почвите стават тънки, над тях се появават все по-високи скали. По някои от тези скали траките са стъргали с кремъци своите светилища -  дела, които вдъхноввяват и нас, 10-15000 години след тях. Тук отбелязвам, че тези, стърганите с кремък светилища са ми много по-силно въздействащи от другите по Средна гора и другаде, които са правени в ранножелязната епоха.

    Твърди се, че сме дошли на днешните ни територии някъде от североизток по веме на великите преселения на народите между ІV и VІІ век, но дали това е истина и нямаме ли нещо в чипа си от тези древни народи, обитавали тогава територията на страната ни, не съм убеден. Може би пък аз имам нещо в чипа си, което ме влече така силно насам. Същите разсъждения прилагам и за привързаността ми към Искълския пролом с площ окол 2000 кв. км, защото в село покрай Искъра, където са живяли предците ми е роден и баща ми. И за Родопа и за Искъра, трябва да има нещо, което да обясни отношението ми точно към тези два региона на страната ни..   

   Край на отклонението.

   Ридът, на който обичам да нощувам е гол, такъв е и върхът на него. Този рид разделя реките Крумовица и Дюшундере. Не връх, налюдателен пункт е той с обгледност 360 градуса.   Сравнявам го с два други родопски върха, Турлата над с. Солища и Гьозтепе /Виденица/ на Велишко-Виденишкия дял на Родопа над с. Чала, но се чудя как на него не е била построена крепост по времето на Византия, която да възпира готите, разрушили градената и завършена в тази империя със столетия култура.

   Над махала Кълвач, от която започва този рид има горист, по-висок връх, за който се говори, че е имало тракийско светилище, на чието място е била построена малка крепост. Има следи от човешка дейност там, може би разрушени крепостни стени, обрастнали с дървета, но не съм убеден за себе си дали е така. За златопромивния комплекс на траките до с. Ковил обаче съм напълно убеден. Изстъргани в скалата има множество корита, подредени гравитачно, в които е бил поставян златоносния пясък за да се промива от дъжда. Има и пътища, а в скалите до тях има помещения /б. м. дупки/за пазачите на златото. Живот е кипял тук преди десетина хиляди години, както и по-късно, пдо 1989 г, огато изроди съсипаха местното население и тази част на страната ни осиротя.

   Друго тракийско светилище, което се вижда от Голия връх е Красинското. То е много голямо, почти колкото светилището Читкая наблизо, а зад това голямо светилище има още едно,  вероятно с най-голямата гъстота на култови ниши на определена площ и гробища за редовите траки гроб с огромен надгробен камък над него. От тук се вижда ридът, днес наречен Бойник, една рядка за Родопа красота. Над него виши снага най-високият връх тук, Свети Илия. Вижда се и върхът Кози камък над с. Студен кладенец, в ценъра на резервата Вълчи дол. Вижда се и мястото на водопада, наречен наскоро Сътворението. В далечината се виждат скалите над с. Маджарово, много от тях избрани за светилища на траките.

   Тук когато съм се чувствам специално. Първо, на високо, по-близо до Бога място и второ поради причина, валидна само за мен – накъдето и да достигне взорът ми, аз съм бил там. Вече написах, че вероятно това ще ми е покледното видюване на този прекрасен регион от Голия връх, което ми навява тъга.

   Доато не можех да спя от досега с тази красота, се размислих. Посещавам Родопа повече от 60 години. Колективизацията през 1956 г.вече  бе преминала, възродителният процес обаче протече пред очите ми. В различните части на Родопа той протече раззлично. Помаците са българи, не знаят турски език и останаха в страната си. За типа на насилието срещу турцигте обаче ще пиша специален  постинг, то бе много по-жестоко. В Западни Родопи живият предимно помаци, има само 4 турски села. В Източни Родопи преобладават турците, като помаците живеят предиимно по границата с Гърция. В Гърция по нашата граница също живеят само помаци, а гръцките власти опитват да заселят там и цигани, които помаците не понасят. Цитирам долина с турци у нас, Каялоба, но горе високо в планината на границата с Гърция живеят помаци, махала Кушла. Как и защо е станало така не мога да си обясня. Разделението в Източни Родопи на помаци и турци обикновено е по долини, в които живият само помаци или само турци, но регионтите с турци са много повече. С векове хората са си живяли така, трудили са се при крайно сурови условия, съхранили са се, докато по „заповед от Москва”, както турците казват, през периода 1975-1989 г. нашите управници им ебаха майката...

   Промяната, която стана пред очите ми се изразява в следното:

  Полупустинята Източни Родопи, превърната от турците /б. м. кюрдите животновъди/ в градина, необратимо се превръща отново в полупустиня.

   Изворчетата не се чистят пресъхват, изкуствено направените водни площи за да се задържа по-дълго вода в тях, се заблатяват. Единственото село, което не страда от липса на вода е с. Лебед, с неговите 12 микроязовира, два от които доста големи и две  естествени езера, единствените в Родопите.   

  Заселването на тези ужасно трудни за поминък региони е станало от животновъдите кюрди, изгонени от страните на запад от България след загубата на войната на Турция срещу Австрия и Италия около 1680 г. Останари в чужди страни, животновъдите се преместват на изток и част от тях се установяват тук, специяално отбелязвам, в полупустинята Източни Родопи. Да навлезат в нея не са ползвали римските пътища, които тук са като мрежа. Тези животновъди превърнаха планината от полупустиня в оазис. Не навсякъде обаче, някъде просто няма как. Когато си в оазис, пустинята изглежда доста страшна, когато от пустиня и навлезеш в оазис, той ти се вижда като рай. Давам за пример едно село на границата между сипейно-каменна пустиня и оазис – село Хамбардере. Помашко село, отвсякъде заградено от турски. И на тях им видяха сметката, изселиха ги за да направят там ловен резерват за бой Тошо. Донесоха якове, хранеха ги, после ги изоставиха и вълците ги изядоха.   

     Така беше преди 1989 г. в Източни Родопи, днес е раздлично – изоставени каменни къщи-крепости, които се рушат, непроходими вече вЪрвища, по които са се движили каруци, останалите стари хора, които не напуснаха Бълтария през 1989 г. вече почти всичките са починали. Помощите за тях, идваши от богатата до преди 10 години Турция вече не идват, защото Земният Сокол /Ердоган/ съсипа икономически страната им заради недоверието в него, фурнаджийска лопата.

   Източни Родопи останаха в по-голямата си част ничия земя. Тук вече икой няма да дойде за да живее. Без война, от простотия, загубихме тази част от страната си.

   И не е само тук. Първо унищожиха селото чрез колхолицацшята. Послее обезлюдиха Странджа и Сакар. Изгонени под претекст че са гръцки шпиони от Балкана бяха свалени каракачаните. Ако турците с тяхното скромно производство на хранителни стоки и източник на работна ръка бяха останали, ако каракачаните бяха оставени да пасат стоката си в Балкана, подържайки го като градина и продаваха стоките си на пазара ни, ако имахме село с население в него, мисля, че щяхме сега де сме много по-добре. От този пропилян резерв активни останаха само помаците от Велийца, които благодарение на направените пътища там, явяващи се мост между Родопа и България по времето на Борисов с евросредства. Те при много трудни условия на живот високо в планината произвеждат екологични стоки. Търсейки достатъчно пазари за тях, те вече са с щандове по всички големи градове, близо до Родопите, та чак до София.

    Ще приложа едно музикално произведение, „Нощ на голия връх” от Мусоргски. То е вдъхновено от романа Фауст на Гьоте, има се предвид вр. Брокен в планината Харц. Произведението е кратко, но много могъщо, само запознатите с трагедията на Гьоте, Фауст, ще го разберат. Подобна  Уертюрата имат Чайковски „Ромео и Шуман „Манфред”. За обичащите музиката ще приложа и трите линка.

   А сега извън темата:

   Постингите ми се четат все по-малко, причината е ясна – субкултурата, която аз наричам трифоноворадевата простащина. Простащината, срещу която цял живот се боря вече е значителна част от суверена ни, на нея идиотите възлагат надеждите си. Само стойностен човек може творчески да упознае страната си, вместо да го удари на кльопачка и пиячка, която му предлагат от рекламите. Освен висока култура, интереси съм миналото на страната, пътувания като моето се нуждаят и от още нещо .- даян и дупце, защото едно е да лежиш на плаж в Турция или Гърция, друго е да осъществиш напр. контакти с нашите помаци, придадени към Гърция.

    За твърде малко хора са постингите ми, държа да станат и още  по-малко като призовавам всички, които подкрепят Путин в агресията му слещу Украина по различни начини – открито, като платени тролове или като полезни идиоти, като промити мозъци или бетонни /чугунени/ глави, като пацифисти, които се борят за мир и разоръжаване, но не казат нито дума срещу остта на световното зло, а също така и сменилите вярата си с тази на Путин/Радев/Копейкин, да не влизат в блога ми – мястото им е в редиците на Тройцата, която няаписах на горния ред, водеща война срещу човешката цивилизация.
    Путин раздели хората по света на стйностни и недостийни, бих ги нарекъл дори примати. Обратен път след това разъединенье вече няма !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1