СЕЛО СИВИНО, СМОЛЯНСКО – НАВСТРЕЧУ СМЕРТИ...
Селото се достига от кръстопътното село Смилян, на което ще се върна в друг постинг. То е много важно като географско разположение в горното течение на р. Арда, и още нещо. В Рудоземско живеят най-интелигентните помаци в България, като висока степенна инте.игентност имат и тези, които са родени някъде по махалите и не са има.и контакти с хора. Много от тях не слизат от планината, за да умрат по родните си места. От този регион е и фашистът Агуш ага, комуто са секвестирани стадата с хиляди овце и са предотвратени възможните му връзки с гръцките фашисти, като цялото му семейство е интернирано в Русе. На другия край на България. Това са теми, на които ще се върна в дуги подтинги.
Специално отбелязвам за епознаващите добре Родопа, че от двете страни на долината на р. Арда на север се устремяват два чудно красиви рида – Кайнадина, между реките Арда и Черна и Елховицкият, между реките Арда и Елховица. От позицията ми на упознал тази огромна планина твърдя, че тези два рида могат с много малко други да се мерят по красота.
От с. Смилян се пътува към рида между реките Арда и Елховица, той няма име. Красотите на Родопа тук са смазващи. Реките са много, те извират от цеталото било между върховете Циганско градище и Ардин връх, както и от самия рид, който е чежду реките Арда и Елховска, завършващ при гр. Рудозем.
По долината на сборна река, която събира водите на четири големи реки, достигащ до р. Арда, пътят поема нагоре по рида, зад който е с. Елховец. Тук преобладават буковите гори, от които се добива буков дървен материал, доста скъп, търсен навсякъде в Европа. Остри скали, върхове, тук няма. Всичко е някак меко. В тази шипроколистна гора са се заселили някога хората в местности, познати днес като помашките села от с. Липец до с. Горово, намиращо се на билото на рида, а също и двете села с достъп само до тях, Сърнино и Сивино. Това са новите имена, преди изверваето тук от изродите на ДС имената бяха други.
Най-отдалеченото село от с. Смилян и най-близо до границата е с. Сивино. То се състои от едно централна махала и от три малки в кръг около нея. Местопологжението му е много красиво. От едната страна е заобиколено от централното било на Родопа, което тук е доста високо, към 1600 м. н. в. с няколко открояващи се върхове. От него има пътеки към съседните му села, тези, които днес са наречени Горна Арда. Доста висок рид отделя селото от селата Горово и голямото село Поляна, до което има нормален път от към с. Елховица.
Излъчването на селото е подтискащо. То е било много голямо, видно от големите каменни къщи, наподобяващи крепости. Голяма маст от тях ся изоставнти и се рушат. Има каменни къщи до 3 етажа, които наподобяват тези по селата с турски етнос. Общата вяра явно е допринесла за подобие на къщите на хората тук, които са помаци, но и наличето на строителен материал тук, а именно камъни, тикли /плочи за покриви/ и дървен материал.
Днес в селото няма никакъв поминък. Хората пътуват надолу към Смилян и вероятно до Рудозем, където работят. Тези, които видях бяха отрудени, угрижени, имаще и един полусакат човек, и той интелигентен както всички в този регион. Предложи ми да ме заведе по махалите. Той едва ходи, но каза че ще се справи, защото днес нямал работа. При мен обаче всичко е по минути, няма как с трудно подвижен мовек да се разхождам..
Сегашшното пхорожение на делото има своето логично обяснение. Първо е минала през него ужасяващата мърни на колхолизацията, когато са отнети имотите и възмогностите на хората за поминък. След това през 1975 г. то бе отрязано от страната с телената ограда, идея на Брежнев, която е известна като клеон – ограда с с бодлива нел, по която тече ток. И това не стигна, та ги треснаха и с т. н. възродителен процес. Съсипаха селото, бих казал и страната, тия изроди, както съсипаха и каракачаните, на които бе вменено, че са гръцки шпиони. Така се стигна до обезлюдяването не само тук, но и в доста региони на страната, които се превърраха в ничия земя – пасищата по Балкана, Източните Родопи, голяма аст от селата. Това стана по време на живота ми, аз съм жив свидетел на това, което се извърши по планините ни.
Аз имав култкъм камъка и като видя голяма каменна съща все едно светиня виждам. Самият аз, любител строител, който умее да зида камъни, много добре разбирам къкъв труд е бил положен и кък изродите след Деветото освено причиниха разруха на сътвореното от хората през иминалите векове. И направих следното сравнение .
Селото ми заприлича на животно, убито от хищни животни. Първо нещо, направвено от хищниците е изяждане на месото на животното, като това с жилите или между костите е биро остаавено. След това обаче идват птиците, които с клюновене си изваждат оставените жили между костите. Последни идват мравките. Те са малки и достиат до всичмко, неизядено от трупа преди тях. А след тях отават само бели кости...
В ролята на мравките съзрях трупчийките, които извозваха отсечен буков дървен чатерил. Единственото нещо, което представлява и днес мъкненето на „яма” от селото е изсичането на буковите гори около него. Погледах една огромна каменна къща на края на селото, после центъра му, размъчних се за соствениците им, тормозени на три степени и принудени да я напуснат и с тъга поех обратно.
Духът на тия хора обаче възприех ато жив, когато спрях до една крайпътна чешма с красив навес до нея. Високо от планината хората са довели вода до нея, с техни пари и труд са направили хубава чешма с кранове, а когато водата е повече заработва преливник, който пълни поилки за животните. Това имат ези хора в чипа си, открият ли извор, който те наричат майка на водата, да направят чешма и да се грижат за животните, както за самите себе си. Защото така е тъкъл животът тук – човекът храни животното, после животното храни мовека.
Останах няколко минути с погред към ридовете над селото, прекрасни, и поех към следващата си цел, оттатък рида, делящ реките Ард и Елховца с вемец на класотата връх Циганско градище.
ЩУРЕЦЪТ МАРИЧКОВ ЗАВИНАГИ ОТЛЕТЯ...
НЕ МОГА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ 22
