СЕЛО ТУРЯН, СМОЛЕНСКО, ТВЪРДИНА НА ВЯРАТА НИ КАТО СЕЛО МОМЧИЛОВЦИ

    Селото е разположено в дял на Родопа, наричан Кайнадина, в превод от турски език, Извор на вяра. Големи проблеми са имали тук с помохамеданчването турците, поради които някои села като тези две са запазили вярата си. В Момчиловци е имало малко помаци, но любовта между християнин и помакиня е довело до такъв срам сред помаците, че те са се изселили от Момчиловци и си основават помашко село Кършиалъ, днес Виево. Напомням и за брата помак от това село, убеил сестра си, също помакиня, защото за Великден я видял тайно да боядисва яйца. Да не споменавам за помаците от с. Триград и Барутин що извършиха...

    Подобно е миналото и на това село, Турян, където чрез бягство от извервачите и с риск на живота си, хората са успели да запазят вярата си. В книгата „Време разделно” на Вера Мутафчиева са описани подоби случаи.

   Селото е разположено на обширна площ, където има място за ливади, ниви, гори. За да не се отнема част от тази животодаряваща площ хората са си построили селото на места, неподходящи за отглеждане на селскостопански култури, скалисти или доста наклонени. Цитирам едно такова село, Пашово, стърчащо на гол скалист връх, че и още едно Аврамово. Поради това селото в значителна степен наподобява на Търново. Малко Търново в доста по-ниска степен наподобява на това село като разположенние на къщите, докато такива села в Родпите има много. Цигирам с. Орехово. Не още десетки като него има, а още стотици.

   Село Турян се състои от пет махали, като в една от тях само населението е смесено, помаци и християни. В три от махалите има църкви, най-голямата от които, Рождение на Света Богородица” е в най-ниско разположената махала. Тя е с  позлатено кубе, като парите са дар от хората. Ремонтирана е сериозно вътрешно и външно, остава да се изографисат стените.  Жени подготвяха Богослужението за 8. 09, Малката Богородица.

   Днес малко хора живеят в селото, виновите за това са Община Смолян и Република България. Ще поясня защо след малко. Училището в селото е огромно. Днес без нито едно дете в него, то е закрито и тази здрава, строена от хората сграда да учат в нея децата им на четмо и писмо се руши. Ще изтъкна без мотиви три причини за това:

1.   Колективизацията през 1956 г, която отне поминъка на

хората,

2.   Построяването на граничното съоръжение по съветски

тип, наричано клеон, представляващо телена ограда с ток по нея, която отдели граничите региони от страната, просто им затвори пътя към нея...

3.   Процесът, наричен възродителеН, при който според

тогавашната пропаганда помаците спонтанно се втурнаха да приемат български имена.

      Само тези три предпостави са достатъчни за хората, които бяха съввнременници на тези нечовешки деяния да отсъдят:

-       Майката им ебаха на тези хора...

    Много е тъжно да видиш такова огромно училище, което е изоставено. Подобно е и положението с училището в с. Кремене, като там разрушителният процес е доста по-напреднал. Площадът на селото, от една страна на който е училището, а от другата, църквата, е запустян. Най-подържанато място в селото се явява църквата и дворът й.

   Хората в селото, християни, в съседство с помаци се явяват в конкуренция с тяхната вяра и поради това подържат църквите си, направили са и на прекрасно място и един паараклис „Св. Св. Константин и Елена”. Той е на гърба на острата част на рида Кайнаадиа, от другата страна на който е гр. Смолян. По-красиво място около селото едва ли има. От него се виждат всичките махали на селото, високият рид на Кайнадина и ридовете на реките Киселчева,  Борикова, изворният басейн на р. Арда и високите върхое ва рида след долината на р. Елховица, цитирам красавеца Бабина чука, а до него – Циганско градище.

   Най-голямата беда за селото е липсата му на път от него надолу към долината на р. Арда, в близост до Рудозем. Разстоянието е само 3 км, а по това трасе има още едно село, Милково. До Милково има направен път, подобрен участък на римски път от с. Кошница нагоре към главният римски път, минаващ в близост до билото на реда Кайнадина. Отбелязвам, че почти всички пътища тук представляват разширено трасе на римски рът. След с. Милково участъкът на този римски  път става, както хората тук, казват, много върл /стръмен/, с много остри завои и по него не могат да се придвижват автомобили. Да пътуваш с кола от с. Турян до с. Кошница, от където има много пътища, е все едно да пътуваш от с. Симеоново до с.Дргалевци през Халите. Решението е ново трасе на път от с. Турян до с. Кошница, като отново подчертавам, че разстоянието е само 3 км. При днещното решение на връзките на селото със света, те трябва да се осъщетвяват през Смолян, като разстоянието до него е към 12-15 км, а пътят е ужасяващо заебан. Общината и държавата са длъжни на тези хора, които най-вече поради инфраструктурата мигрират където има изградена такава. Необходим е проект за ремонт на пътя от Смолян до Турян, който ще засегне само настилката му и ново трасе от 3 км. до с. Кошница. Този път ще помогне не само на хората от с. Турян и близкото село Пещера, но ще улесни връзките между Смолян и градовете по долината на р. Арда от с. Горна Арда до Рудозем.

    Докато на власт бе Борисов бяха осъществени редица такива проекти по благоустройството на малките населени места с пари от ЕС, но на тези подобрения в живота на хората в тях националният предател Радев сложи край с неговите министри в служебните му кабинети, които аз възприемам като боклуци. Не само, че нито един проект не представиха пред ЕС за одобряване боклуцит, а спряха и строежите на пътища, които бяха започнати, защото Бойко от тях крадеше чувели с пачки евро и златни кюлчета. Ама Радев го фана. Давам един пример с път, който турците си построиха по този начин, много важен, между селата Врело и Кос. Той промени живота на хората там.

   Да се пътува от Смолян до с. Турян е задача, опасна за автомобила, като пътищата да са  подържани известния японския пътен бос, Ями Доями. А каква красота е да се остави автомобила на разклона за с. Пещера и да се отиде на разходка към с. Кремене! Най-точното наименование за този маршрут би било: На Кайнадина изотзад. Пътят представлява една полуокръжност, от едната страна с горист рид и скали, а от другата – многобройни долини спускащи се към р. Арда с махали по тях. Някога от тук до с. Кремене и с. Димово пътуваше автобус Чавдарка, днес всичко тук е запустяно.

   Освен този липсващ пътен участък и запуснати пътища, такива има още доста по Родопа. Ще пиша и за тях. Да не се направи нещо от държавата, за да останат хората по родните си места, е обида за хората и срам за държавата. Борисов пропагандираше строитеството на магистралата до Буркас, изтъквайки, че за 4 часа софиянци щяли де досттигат до морето. При таква строежи, ползвани от снобовете и простащината, без всякаакво съмнение и в полза на иконмиката на страната, отиват всички средства по това перо, а за строителство на пътища по малките населени места, на отговорните за тази дейност в такива случаи в Западна България хората казват: