НА ГРОБА НА РУФИЕ ЧАКАЛОВА, РУФИНКА, ОТ СЕЛО ПОПРЕЛКА

    Песента за ранната смърт на красавицата на селото, 17 годишното помакинче Руфие Чакалова, я обезсмъртява. Обичащите Родопа познават тази песен, но недостатъчно знаят за историята им. Ако този мой постинг бъде посетен от нерадевотрифонови простаци, убеден съм, че те ще посетят родното й място и ще се  поклонят на гроба й. Изкуството, в случая народната песен, я е обезсмъртило.  давам още два подобни примера от по-далечното минало:

   Моцарт е на 27 години. Във Виена идва да се изяви една красива 20 годишна италианска цигуларка, Стриназачи. Какво се е случило между тях не знаем, но на рецитала си тя се изявява с едно произведение на Моцарт, написано специално за нея, Соната за цигулка и пиано. На пианото е Моцарт. Красотата на тази соната -  любовен разговор между цигулката и пианото е така велика, че тя бива наречена от виенчани „Стриназачи”. Цигуларката се връща в Италия, никой вече не е чул за нея, но изкуството обезсмъртява името й. Който обича камерната музика, със сигурност се е дивил пред красотата на това безсмъртно произведение.

   Втори пример, при който няма никакви данни за името на друга дама, също с обезсмъртено име. Бетховен посвещава на Елизе /???/ една велика своя пиеса, която е останала в творчеството му без опус. Това означава, че не е ясно и кога е била написана. Тя е във форма Рондо с тактов размер 3/8. На мен обаче ми звучи като валс, чиито тактов размер е 3/4 .

   Коя е тази дама не известно,но геният на Бетховен обезсъртява името й. При зазвучаване на тази пиеса в съзнанието веднага нахлува, „На Елизе”.

   Нещо подобно е станало и с хубавицата Руфие, която на 17 години се е разболяла от някаква болест. Тогава не е имало лекари, лекарства, тази длъжнност са изпълнявали бабите, които са лекували с билки. Един дифтерит, един апендикс, една скарлатина – това е могло в доста от случаите да доведе до смърт на заболелия човек, още повече при децата. Доста кръстове по гробищата има на млади жени, на около 18 годишна възраст, починали при раждане.

    В с. Попрелка има една жена на около 65, далечна роднина на Руфие, напълно жизнена, която ми разказа как е била създадена тази песен, пиша в курсив – ОТ ПОМАЦИТЕ В СЕЛО ПОПРЕЛКА !!! Жената живее в новата къща, в съседство с една стара, в която е живяло семейството на Руфие, а децата й живеят в Смолян, Пловдив и София.

    Руфие се разболява и става все по-зле. Няма сили да ходи, ляга на легло, не може да става, смъртта идва. Нищо чудно причината да е бил спукан апендикс. Умирайки тя говори с майка си, като казва:

-       Не жаля за роднините и либето си, а за мен,

защото сега, през пролетта, когато всичко излиза от земята, аз влизам в нея...

  Песента е много силна, в нея има премъдрост, която цитирах, както напр. тази:

    „Младостта е като росица - заран  я има, денем я няма...”

     По време на Изродителния процес, продължил с насилия при помаците от 1975 до 1989 г, при турците по-кратко, но с по-гоям интензитет, тогавашната простащина, средата в която се ръзви следващата,  нанася мого голяма вреда на селото, като унищожава историята му, казва помакинята. По едно време с камиони в селото идват работници с лостове, чукове и кирки. Вместо да поправят пътя или да свършат нещо полезно, те разбиват надгробните камъни по гробищата, които тогава са били четири, формирали се през изминалите столетия. Селото е едно от най-старите в България, защото мястото му е прекрасно - има обилна вода, земя за обработване, паши и гори. И хубав климат за височината му, около 1300 м. н. в. с изглед на юг. Известно е, че мохамеданите не погребват друг гроб на починал и така площта на гробището непрекъсвано се разраства. Надписите с имената на хората, годините, в които са починали, с каква вяра се били, всичко това е било унищожено от бригадите с чуковете на ДС. От тогава има указ или декрет как трбва да изглеждат по стандарт надгробните камъни и какво може да се пише на тях. Затова гробищата се преобразиха и заприличаха на квартали с еднотипни соцблоци някъде или около градовете. Извърши се обезличаването на този тип гробища, отнемане на възможностите за изява, след смъртта на хората от близките им да направят нещо за починалия.

   До с. Попрелка може да се достигне с джип от с. Буката, близо до пещерата Ухловица. Пътят до с. Кремене, където е роден новият ни патриарх Наско, синче на татко от ДС като Кирчо Секса или кмета на София Терзиоглу не е добър, но става за всякакъв автомобил. От там има пътека до с. Попрелка, но е добре да се върви по „пътя” за Смолян, а на отклонението за с. Попрелка има табела за гроба на Руфинка.

   Този гроб също е поруган от изродителите, които са го потрошили тотално. След това е  преместен на днешното му място, в ляво от оклонението за единственото вече гробище на селото, декретно /указно/ направено с еднотипни мраморни соцплочи със зададен ъгъл на скосяване в горната им част.

   Има и някакво християнско излъчване на новия гроб на Руфие, напр. оградата на гроба, същата както по нашите гробища. Камъкът с надписа, черен, е страхотно изискан както от предната, така и от задната му страна. От към гроба е написан текстът на песента, мисля, че се различава малко, от задната страна е написано името на починалата, Руфие Чакалова.Според далечната й роднина това е станало през пролетта на 1887/88 г. Датата я е имало на плочата на оригиналния й гроб, но десебригадирите с чуковете са я унищожили. След това гробът е преместен, като на него сега има мюсюлмански символ с една откъртена от гробен пметник глава от кръглия тип. Явно недотрошена от идиотите с чуковете.

   Прилагам линк с песента, който е взет от филма „Краят на песента”, направен по разказ на Николай Хайтов. Изпълнява я Васил Михайлов, който и добре пее. Човекът от разказа не можа да удържи желанието си да запее и по гласът му враговете му го разпознаха и застреляха. Тази история е дочул Хйтов, който съвременните му интелектники недолюбваха, защото бе истински Човек, който предаде на поколенията част от духа на Родопа, докато те, от кюпа на открилите поминъкова ниша в соцкултурата, химнословеха бай Тошо и Брежнев.  

   Приятно посещение на гроба на Руфинка. След посещение на пещерата Ухловица, може да се отиде и до там.

    Ето и текстът на песента „Руфинка е бола легнала”

  
РУФИНКА Е БОЛНА ЛЕГНАЛА...    

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Тя си Руфинки думаше:
- Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи....