КОГА БЯХА ПОЛОЖЕНИ ОСНОВИТЕ НА ЗАСУШАВАНЕТО НА Р. ЧЕРНИ ОСЪМ, ОСИГУРЯВАЩА ПИТЕЙНА ВОДА ЗА ЛОВЕЧ И ПЛЕВЕН ?
В началото ще опиша водосборната зона на р. Черни Осъм, отводняваща резервата Стенето и част от резервата Северен Джендем. Това е един регион от Балкана, чиято красота може да се мери с твърде малко подобни на нея по Балкана от масива Триглав до Светиноколския проход..
От връх Амбарица, сега Левски, се спуска рид, който разделя двата притока на р. Черни Осъм. Той не е ярко изразен, но има огромна /!!!/ площ, във високата част пасища, а по склоновете вековни букови гори, от които в противоположна посока се спускат много постоянни поточета и малки реки. Този рид принадлежи изцяло към резервата Стенето, докато следващият рид на изток, Зелениковец, разделя двата резервата. От двете страни на рида, разделящ долините на притоците на р. Черни Осъм. Текат две доста големи реки. Едната от тях извира близо до вр. Амбарица и поема на североизток, минавайки под х. Дерменкая /Воденичен камък/, другата с посока север преминава стръмно надолу покрай някогашната хижа Яворова лъка, за да се събере с левия приток. По-надолу, при гр. Троян реката, наречена Черни Осъм се събира с реката Бели Осъм и вече с общото име Осъм продължава пътя си към Дунава. Заради криволиците и подмолите това е най-богатата на риба река в България.
Изворната област на тази река някога бе букова гора с огромни буки, пет от които ако се отсекат след разрешение от Горското бяха достатъчни за гориво на х. Амбарица за цялата година. Тази гора, подобна на Рогачевата под вр. Ботев и на други в Балкана осигуряваше през цялата година водоподаване с голям дебит към към р. Черни Осъм.
По другата долина, чиято основна река, приток на р. Видима извира изпод скалистата верига Кръстците, имаше същата гора. Този рид се нарича Зелениковец заради буковата му гора. Твърди, се че там в България растат най-високите буки, с височина до 20 м. стволове до 2 м. и че от една бука се добивали 20 куб. м. метровици за горене. Според други мнения най-високите буки в Балкана са били на Върбишкия проход в посока Рижки проход, днес посечени до последната от тях. Тази букова гора, която посетих през 1983 г, още неосечена, бе специална порода, с високи десетина метра стволове и тогава клони. Различни са буките, а има и буков клек под чашата на Видимското пръскало, друго чудо на природата.
Така бе някога, но след не много години, след 1989 когато отново бях там – подчертавам, многократно, защото там е любимият ми маршрут из Балкана, от х. Амбарица до х. Плевен - бе започнала ужасяваща сеч на буковата гора. Известно е, че където расте букова гора, там има вода. От листата на буковата гора се образува дебела почва, която задържа водата и я изпуска бавно и равномерно. Има много изворчетата под ствола на буки. След отсичането на буката, изворчето изчезва. Трябва да има някаква връзка между това.
Искам да въведа две имена, хижарите на х. Амбарица, Гечо и Дана, които бяха там докато имаха дУша. Те са спасили много туристи в беда, за мен това са най-долрите стопани, които съм виждал по планините. Лично Гечо посочи мястото на планираната за строеж х. Плевен.
Годините след 1989-а напредваха, напредваше и сечта на буките. Отпраскаха не само буките по водосборната зона на р. Черни Осъм, но и тези по рида Зелениковец, който разделя река Черни Осъм от р. Видима, приток на р. Росица. Станах жив свидетел на жестока сеч на огромни буки, което за мен бе стрес, който отвреме на време си спомням. Ето какво се случи:
Исках да осъществя преход от с. Черни Осъм, до което има автобус, към х. Плевен. Достигнах до водосбора на двете реки, даващи началото на р. Черни Осъм. По пътя минаваха трупчийки с цигани секачи, беше още рано. Достигнах до място, където имаше охрана за вододайна зона. Излязоха едни пазачи и така и не ме пуснаха нагоре по долината на левия Черен Осъм към х. Яворова лъка и после Амбарица. Мен не ме пускат, а камионите със секачите минават. Само че не на мен – скрих се от погледа им и тръгнах по пътека между двете реки, която стръмно се изкачва направо на х. Амбарица. Имаше табела: Внимание, извършва се сеч. Продължих нагоре, беше ужасяваща жега. В гората бяха прокарани пътища за дърводобивнита техника, стръмни, ерозирани от пороите до степен неизползваеми, нанесли живи рани на снгата на планината, на места остъргана до скала. И достигнах сечище. Това е едно от най ужасните неща, които съм виждал. Клоните на огромни буки, някои до 30 см. дебели и върховете на дърветата бяха изрязани от ствола на дървото и разхвърляни. Клон - планина, така започаха скоро да ми се струват. Под тях, в страни от тях, излизане няма, а жегата ужасна. На времето не познавах умора и страх, но тук усетих страх в смисъл, че няма да мога да излеза от този ужас. И...попаднах на хора,
които чух да пътуват с кола близо до мен. И те са ме видяли, спряха и ми предлогиха да ме изведат с един джип Нива от тук когато си тръгнат. Имаше някакъв път надолу от към х. Яворова лъка до тук, където се е сякло. Без тези хора аз нямаше как да излеза от онзи капан в рамките на деня, мисля си, а и никъде вода. Хората, явно местни, като разбраха къде отивам, а те ме спуснаха вадолу, се отклониха поне с 5 км. от пътя си и ме оставиха под Новоселските поленици. От там до х. Плевен се върви 2-3 часа, като в началото денивелацията е много голяма, после римският път върти по хоризонтала безкрай. Когато се стъмни пристигнах. И са замислих:
Този регион ми е любим, идвал съм толкова пъти, част от красотата му бе буковата гора с огромните си буки. На поляна до обилен извор сред тези буки бе х. Амбарица. Да седна за кратко и да се слея с тази красота бе за мен голяма радост. С вътрешния си слух „слушах” творби от Брамс, така ми нашепваха огромните буки. От там нагоре по скатовете на Сеерния Джендем се достигаше до Видимския превал, след който идващ от към Карловската Стара река римски път отвеждаше към х. Плевен и с. Видима. Пътеката от х. Амбарица минава в горната част на ливадите под централното било на Балкана, като всяка е в отделна гънка и с обилен извор. Място за отглеждане на овце, така сътворено от Бог. По всичките наклонени места на ливадите се виждат т. н. овчи пътеки, направени от самите овце за да се движат по хоризонатала и да щипят трева под и над тях. Вълшебно място е където се пресича ридът, спускащ се от Голимия Кръстец. Това е граница между буковата и смърчовата гора, тук мястото е от алпийски тип. А след Видимсия превал следват няколко прекрасин водопади, наричани пръскала. Страхотна гледка се разкрива от Видимския превал на север, в началото поляни с цветя и след тях – джендем. И чешми, още от римляните и пътища, строени от робите им тогава. Красотата на земята. На която недостойните да бъдат дори погребани в тази земя ебаха майката и...водоподаването към Ловеч и Плевен. Не само тук се извърши това, подобно нещо случиха и на Севлиево, където дори няма язовир и севлиевци разчитат на гравитачно постъпващата вода от р Росица, както, карловци, калоферци и др. Вече писах а кражбата на вода от язовирите Копринка и Жребчево от енергийната мафия, което води до потенциална липса на вода по Старозагорско и Ячболско. Вмессто за пиене и за поливане, водата от двата язовира бе източена и препратена в долината на р. Марица. Това е екопрестъпление, но трифоноворадевата простащина, управляваща страната след последните редовни избори хабер от понятие за този ппроблем си няма. Защото ако една страна се управлява от боклук, той ще назначи за свои заместници още по-големи боклуци.
Стана така, че горите на тези два резервата, на Стенето, под което има доста села, спомням си сега едно, Нешковци, току под Кралимарковата дупка, срещу която към резервата Стенето се вижда още една пещера, Райчовата дупка, бяха посечени. Това бе сторено не за дърва за огрев, а за букови керестета /своловете на дърветата с окастрени клони и прерязан връх/ , от които да се бичи скъпия буков материал, продаван на много високи цени в Гърция. Възстановявянето на гора, за да влезат в нея отново законите на гората, е процес дълът, поне век. С отсичането на тази гора се намалява степента а влагозадържането, да го нарека влагозапасяване, смива се почвения слой, а реките, които се спускат от тези гори намаляват дебита си. Давам пример с р. Тунджа, която бе голяма река някога, а днес е мижава. Изсечените буки над манастира Св. Богородица над Калофер пък намалиха дебита на р. Стряма и изгубили буферната си зона при проливни дъждове, днес причиняват наводнения в този регион. Същото се извърши и по Средна гора, и по Източмни Родопи, там изсякоха дъбовите гори, и по Странджа. Война на приматите срещу природата, тяхната и наша жизнена среда. За бързо забогатяване, докато в страната са извършва преход - от политичиска власт, властимащите получиха в резултат на такива деяния и на приватизацията икономическата власт, което не е голяма разлика. Престъпници, сега ги наричаме организирани престъпници, с власт, крадат природната среда не само от нас, но и от поколенията след нас. За някакави печалби от изсичането на горите. Считам за много голямо престъпление да се издаде разрешително за сеч във вододайна зона, каквато е тази за градовете Ловеч и Плевен, напомняща ми за капиталиста, който за печалбе ще произведе въже, за което знае, че с него ще го обесят.
Подобно като интелект е това, което стори циганинът от Сливен, горил крадени каблели в гората и запалил гората. Заради печалбата от медта в откраднатите кабели.
Това е един от проблемите във водоснабдявяннето на тези два града, но има и още – увредени водопреносни тръби за основното количество вода, от водоизточника до градовете. Първенец е язовирът Среченска бара, където по водопповода за Враца се губи 80% от водатаа. Друг проблем възниква от наличието на пожари, една част от тях умишлени, за да се разреши на дървнеата мафия дърводобив, а друи - в резултат на простащина. Дадох пример с циганина от кв. Надежда в Сливен. За липсата на достатъчно вода важна роля играе и природата, която се променя, става все по-топло и с по-малко валежи. В страните на ЕС на децата се вкарва в съзнанието още от малки, че енергията и водата трябва да се пестят, те са в основата на живота. А гората – тя е фабрика за кислород и чиста вода, трябва да се опазва. Такава простащина, като нашата, да се секат горите дори там, където от тях извират реки, осигуряващи питейна вода /живот !!!/ за хората, едва ли има някъде другаде.
Ще зйъвърша с нещо страшно, което видях, антипрородосъобразен живот в Атина, Гърция.
Сега показват често частта от Атина, засегната от пожарите, според мен резултат на тяхната простащина. Примат или престъпник, а не мълния е подпалила гората им. Показаха една изгоряла площ около Атина с изгорели къщи, дървета, ниви, автомобили. И зад този ужас се виждаха блоците на Атина, блок до блок, нагъсто като небостъргачите в Ню Йорк, със сокаци между тях, бели високи, по десетина и повече етажи. Нормален живот ли е това, да живееш в една от
тези клетки? Не е! Този намин на живот виси, защото зависимостите са много, хората ако са на гъсто пощуряват, започват да употребяват наркотици. И най-важното, те нищо не могат да работат. В простащките страни хорате се устремяват към големиге градове, напускайки населените си веста поради некъдърността на управляващите да организират
живота на хората не сам в големите градове. Борец за разпредение на хората по цялата страна е бил Хитлер, който е планирал да построи многобройни магистрали и открлонения от тях, които да водят до всички населени места в страната. И хората да имат по едни народен автомобил /Фолссваген/, с който ако им са наложи да пътуват до града, а също и камион според необходимата за тях големина, за си вършат работата по местоживеене.
Имам наблюдение и върху други язовири и запълващите обема им реки, за сега толкова. И една мечта – да се доправи язомир Ивайловтрад сропед първоначалния проект, с капацитет 1 млрд. куб. м. вода. Ако хората успеят да отхвърлят от управлението на страната националния предател Радев, може и това да стане. Договорът ни с Гърция след ВСВ за 40 млн. куб. м. вода месечмно по р. Арда изтече.
Фашизоидна западна цензура и отвратителн...
За трите деня СВО у календара на крЕтунк...
