ТРАГЕДИЯТА НА ЯЗОВИР „ЖРЕБЧЕВО” – СЪЩАТА КАТО ТАЗИ НА ЯЗОВИР „ЗАВОЙСКО ЕЗЕРО” В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ...

     Прибираме се от две големи пътувания с автомобил из страната. За разлика от снобовете, които пътуват до Турция и Гърция, без да са опознали страната си и така стимулират тяхната икономика за сметка на нашата, ние предпочитаме пътуване из България. Малко пари ще изхарчим, такива са възможностите ни, но пък те ще останат в страната ни.     

     Първото ни пътуване бе с цел опознаване на Североизточна България. Достигнахме до морето, където е границата ни с Румъния. Пруването приключихме с пътуване покрай Черноморието и кратко пребиваване в Странджа.

    Второто ни пътуване бе през Централна България с крайна дестинация Странджа, където останахме няколко дни. Минахме покрай, както и през доста пожари от двете страни на пътищата, което е една трагична гледка. В Лудогорието минахме покай пожар, при който гореше борова гора. Всяко дърво, достигнато от огъня пламваше със съскане като да е полято с бензин от долу нагоре, след което огънят ставаше доста по-скромен, подъръжан само от малките клончета. Ниви или  ливади горяха на фронт, широк към километър. Видях как пламъкът доближаваше зелена трева и тя пламваше поради високата температура на сухите храсти и трева. Нямаше светкавиици, които причиняват такива пожари, причината бе това, което наричаме човешка грашка. А тя е производна на простащината на хората, причинили тези природни какатклизми или сторили това по поръчки, каквито стоварват от хибридните офицера на Путин върху платените им тролове в социалните мрежи..

   Две трагични точки имаше в пътувануто ни. Първата бе как изглежда днес гр. Добрич. Трагично!!! Ще пиша за него в отделен постинг. Другата трагична точка бе яз. „Жребчево”, където искахме да  посетим Потъналата църква на с. Жребчево, „Св. Иван Рилски”. Това е една много голяма църква, най-голямата там, която при пълен язовир остава наполовина във водата му. Както резиденцията на в. в. Цар Борис ІІІ в яз. Широка поляна. Това, което видяпме, бе нещо ужасно:

    Язовирът е източен към 90%, причините ще уточня. Чашата на язовира е почти празна. Сега по нея има камъни, суха напукана тиня, останки от залетите къщи, опит да поникне трева тук и там. Но тази година да поникне нещо в тази суша и горещина е почти невъзможно. Едно блато обаче задържа водата в себе си и представлява един зелен оазис в чашата на язовира. А на водата та този язовир разчитат и много мигриращи водоплаващи птици, които без нея ще намалят популацията си или ще ползват други дестинации и така ще се изгубят за страната.

   Язовирът е с много голям обем, към 400 млн. к. м. вода. Той има /ако не греша/ три машини с мощност по 5 мвт, изработени някога в завод Васил Коларов. Водата, коато се изпуска от язовира преминава през една от тях, през две или през трите. Тази вода се ползва за напояваве, така както и водата след яз. „Копринка”. Водата от язовира по подземен път оводнява огромна площ под и около него. От подземната й част чрез сонди се осигурава питейна вода за околните населени места, включеително и за Нова Загора. Вероятно тази е причината и за по-странично разположеният гр. Стара Загора, където се налага удълбочаване на сондите за изваждаде на подземна вода, васочвана към пречиствателните станции на града.

   Слушах разговор по телевизята на Емил Ревизоро, който каза, че язовирът е източен и затова трябва за има отговорни, но като бивш служител на енергетиката аз предполагам кои са причините:

1.   Големи поръчки за вода за напояване, които трябва да

бъдат коригирани спрямо наличността в язовира и

2.    Произвидство на ел. енергия в момент, когато

цената й е най-висока. Пуснали са водата през трите машини и са изпразнили язовиира, това се е случило.  Допусналите това екологично бедствие трябва да бъдат съдени и наказани, но съм убедеден, че това няма да се случи. Защото според мен налице е проработка на организирана престъпна група, целяща произвоство на ток в момент, когато ел. енелгия е с най-висока  цена. Повече да спечелят. Мошеническа работа, вид кражба на природна среда, която ще се отразява на живота тук няколко години и която води до екологически проблеми, свързани с живота и поминъка на хората в региона, на дивите животни, на рибите и водоплаващите птици.

   До язовира има няколко сгради, рестораант и хотели или къщи за гости. Срещу тях има един остров, много красив, но ако е пълен язовира. Такъв остров има в яз Батак, в яз. Студен Кладенец и и във Власинското езеро в Западните покрайнини. С източването на водаата той се превръща в полуострв, а сега мястото на този остров може да се открие с  поглед само от човек, който знае къде да го търси. Вместо на брега на язовира, от където се разкрива водната му красота, да се гледа една полупустиня, кой ще отиде да почива сред тази грозотия, дъното на язовира...   

    Единствено църквата остава ням свидетел на тази трифоноворадева простащина, газеща вече 3 години страната ни като валяк...

    Още една такава простащия – те са повече, но ще се спра само на една – видях в Западните покрайнии. На река  Височица, извираща изпод вр. Ком е построен язовир „Завойско езеро”. Името си носи от селото, което е залято от водата му, с. Завой. Там реката завива на 90 традуса. Чашата на язовира побира 1 млрд. куб. м. вода. Софийският яз. „Искър” побира малко над 700 млн. Околностите на този язовир са нещо много велико. Първата красота идва с. Ръсовци със своите скални манастири, следва ждрелото Пъклещица. Преди с. Завой има мост над язовира, бетонен, здрав, свързващ селата от южната и северната му страна. Този мост е построен, защото по скатовете на Балкана от централното му било надолу кам р. Височица има пасища за няколко милиона овце. Центърът на това хиперогромно пасище, каквото у нас няма е с. Гостуша, днес безлюдено. Голяма красота беше този язовир. Сърбинте наричат язавирира езеро. Причините да се източи и той е само една – сръбската простащина. Сърбия, чрез която Путин върти случващото се на Балканите и тя вече нищо не произвежда осмен пропаганда, започна да продава природните си ресурси. Които са запознати с тази тема въвеждам таг, медните рудници по Бясна Кобила, Босилеградско. Изтровиха българите там. В момента си продават находищата с руди и ще съсипят страната си. Защото подкрепата им за Путин ги докара да заприличат по бедност на църковни мишки.  

    В един момент Сърбия остана без пари за енергеийни суровини и за да закърпи положението източи язвирите си за произведство на ток. Така язовирът красавец Завойско езеро остана без вода, показа се дори завоят, където е било с. Завой. Нещо мвного грозно и много страшно. Още по-страшно според мен от това до яз. Жребчево. За месеци през зимата простащината на Сърбия източи язовира. Предлагат им да станат членове ва ЕС, не искат. Искат Путин, затова и въртят играта и Македония да не се присъединят към ЕС. Рушенето на природната среда с цел скърпване на положението обаче върви до време. Давам пример със сондите за вадене на вода за Стара Загора. Удълбочават ги, но те имат предел. За да подготвят Вучич за бедата, която го чака ако разпродаде ботагствата на страната си и съсипе природата на Сърбия, Путин го плацика, че чу готвели майдан.

   Да не се отклонявам от емата, ще посоча само, че всичките язовири на Сърбия са източени, запазена е само водата във Власинсото елеро, тъй, като то е част от една система тип ПАВЕЦ, чито турбини са в посока на гр. Сурдолица.

   У нас – трифоноворадева простащина, при сърбите – Вучичово/Дачиичова, в Македония – Мицковска. Първата жертва на тези мекерата на Путин ще бъде природната среда на държавите им, а  в поредицата след нея ще са и хората. Защото не спазват Божия закон, а живеят по декрети, укази, инструкции от ФСБ,УДБА и другпростотии. От които ще са отърват чак когато се отърват от влиянието на Кремъл в този регион.

      Да завърша с мисъл на Николай Хайтов:

      „От всички инерции на света най-страшната е инерцията в мисленето. Баба ву мислеле така, дядо му, сега и той!”

    Привеждам за пример заразените с брадатата спирохета на Маркс, комунизЪма. ОтЪрване от този вирус няма, заразените си умират с него, но за жалост преди това заразяват и други. Няма да осветлявам имената на блогъри, с този вирус в кръвта...

     Прилагам линк с прелюда "Потъналата катедрала" на Дебюси. Изпълнението и стихото са на моя приятел Милчо Славов, един погубен талант....