И СЕЛО ВАРОВНИК ИЗГОРЯ...

    Преди много години попаднахме на последната жителка на с. Чамла, високо-високо над с. Мугла, на 1700 м. н. в. Твърди се, че най-високото село в България е МАнастир с неговите 1550 м. н. в, но има още три села, по-високи от него: Орцево, на 1600 м, а също Чамла и Мурсалица, вече обезлюдени, и двете по на 1700 м.

   Попаднахме и на последния жител на с. Варовник преди 3 години при едно пътуване с жена ми по Странджа. Някога имаше хубав асфалтинан, макар и тесен път от Малко Търново за гр. Средец, където през 1962/64 г. имаше бойно поделение на пехотинци, наричани кашиците. Второ такова, но по-скромно поделение имаше и в с. Факия. Пътят не беше много широк, имаше и остри завои, но бе асфалтиран, с подържани мостове, по него преминаваха вероятно по нЕкои сАображения дори тирове. Помня, че веднаж на закъсал заради наклона и малкото гориво в резервоара тир помогнахме, като купихме от бензиностанция 3 туби нафта. Пътят пресича няколко реки, преминава през равни участъци, където и през деня пробягваха диви свини. Те тук са най-дребните в България и са чисто черни.

     Голяма красота бе да се пътува от тук, решихме да я посетим отново. Табелките при отклоненията стояха, поехме, пътят ставаше все по-труден. Тесен, с локви, с падднали големи клони върху него.  Положението стана критично. Никъде нямаше място в тунела през гората да обърнем посоката и да се върнем. Положението, в което изпаднахме радомирци наричат куркапан. В него не те хващат целия, а само една част от организЪма ти, но това е достатъчно - нито е да тръгнеш, нито да останеш. Премествайки отново паднал клон в странни от нас видях село. Спасихме се, реших аз, но не бе точно така. Завихме към селото, в което къщите се оказаха напуснати, частично разрушени, но в една от къщите се виждаше човек на двора. Като наближихме къщата ву, той се скри. Понеже никъде в селото нямало вода, той събрал дъждовна вода в повече от очакваното и се къпел. Пред къщата му имаше почупена Лада. Човекет каза, че той е последният жител на селото, защото всички хора поради липсата на вода, път ток и всякакъв поминък се преместили в Средец и Бургас. Имаше  път от селото директно долу до подържаният път за с. Средец, но вече абсолютно непроходим.  Указа ни как да се върнем до едно разклонение, по кой път да поемем и да слезем на пътя за гр. Средец. Увери ни, че ще преминем, макар и трудно и предупреди, че ако поемем по грешен път ще стане лошо. Това ми даде сили да продължа, а не да се върна обратно по пътя, след като намерихме място за обръщане.  Успяхме, достигнахме до гр. Средец. Някогашните жилища на офицерите бяха населени вече от българите на бъдещето, самонастанили се в тях. Простири, черги, циганска музика, планини от боклуци около блоковете на офицерите.

  Спомням си селото, разположено в карстова месност с изсечени гори. Имаше дъждове тогава, затова и тук-там зеленина между скалите.Мястото на селото оприличих на изоставена кариера, а върху нея изоставени къщи, някои вече рухнали, други частично разрушени. Като да е било атакувано с могъщите ракети на Путин.

    Този човек, който бе решен да оостане в селото какво и да е положението в него – живееше от дъждовната вода! – изплака мъката си пред нас. Никаква грижа на голямата община, Бургас за селото, оставено е без път, вода и ток. А хората - принудени да го напуснат, защото вече не е имало условия за живот. На първо място той посочи водата и срутването краткият стръмен път до важното шосе за гр. Средец, връзката на селото със света.

   Тази година отново ще бъдем в Странджа, но в по-разширен състав. За Малко Търново сме предвидили 3 нощувки, като от него ще посещаваме различни природни забележителности и тракийски светилища. Но ще изчакаме заради пожарите. А този път от Малко Търново през Варовник за Средец, каквато и красота да крие, за него си и непомислювам. Според новините селото е изгоряло от пожар, дошъл от гората. Вероятно и къщата на  последния му жител, който живееше от дъждовната вода...

   

Къщата на човека, който живееше от дъждовната и снежна вода. Последният жител на селото. Дано Бог е опазил обиталището му в идеалния център на селото...