
Прочетен: 643 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.11 18:31


Посвещението в края на постнига:
ТЪРГОВЦИТЕ НА ДЪРВА ЗА ОГРЕВ И ДЪРВЕН МАТЕРИАЛ СЪСИПАХА БИЗНЕСА НА РОДОПЧАНИ !
Родопите за кратко или по-продългжително време посещавам повече от 60 години. Промените там през това доста дълго време, съизмеримо с човешкия живот се извършиха пред очите ми, като да бях като изпратен там човекфкойто да наблюдава случващото се, или ощеи по-точно казано, това което упранвиците на дъргжавата случиха на хората в този регион, разпростиращ се от Юндола до Ивайловглад. Причината – слушам, гледам, говоря с хората, имах и познати първенци, които вече починаха. Делата им обаче остават, защото те подържаха духовния живот на хората по време на трудностите, които трябваше да преодолеят. Цитирам само един от познатите ми, отец Константин поп Канев.
Освен като прекрасно вмясто за животновъдство на първо място и на второ земеделие, Западната част на тази планина може да се разглежда като нива за засаждане на борови дървета, които периодично се секат си и на тяхно място се засаждат нови. Такъв е бил поминъкът на голяма част от родопчани още от времето на турското иго, но е възможно и преди това. Голяма част от горите до днес имат имена, останали от времето на турското иго. Дърветата са били класифицирани по качества, цитирам гората при вр. Перелек, Сечимека. Това означава място отредено за сеч. Дървеният материал от тези дървета е бил изключително устойчив на природните условия и е бил ползван от турците за направа на лодки. От опхределени гори хората са правили дъски, служещи за покрив на къщте им, цитирам с. Чала. Овчарите ни пък от стеблото на ела са правили поилки за животните при кайначетата /изворчетата/, защото дървото е изгнивало след 50-та година. Да се дълбае поилка от стеблото на огромна ела е било нещо като преживяване подбоно на това в църквата, в джамията. Защото дълго време ще има мода не само за животните на хорана, но и на дивите. Където има поилки от гората към тях има пътека на дивите животни, знаят ги къде са.
Гората е била навсякъде, хората са опожаравяли части от нея за да ги превръщат в ниви. Отделно от тазш беда за гората се е извършила и масова сеч на горите по алпийските части и по високите места, да ги нарека чаловете, за да се превърнат местата в пасища за животните. На мястото на изгорената гора, наторено с пепел, една-две години се е получавала много добра реколта, после земята е „изгладнявала”, преставала е да ражда и е изоставяна. След много години гората се е възстановявала, опожарявали са се нова площ. Пръв противник местен управник, който е наказвал селяните за тази дейност е бил кметът на Пашмаклъ /Смолян/, Салих ага. Той е убеждавал хората, че едно дърво има стойността на една жълтица, колкото един угоен чукан /кастриран/ овен за байрама и че гората трябва да се пази. За неспазване на тази негова заповед той е заплашвал с бесене на провинилите се на чинара пред дома му. На чинара публично са били бесени крадци и изнасилвачи, други пък са били хвърляви във водопада, недалеч от точи огломен чинар, наречен Салихаговият. При Ахмед ага Тъмрашлията крадците и изнасилмавиче са били наказвани с бой, нанесен им с крушова тояга, която хне е прави и има ъгли на местата на чеповете. По негова заповед престъпниците в с. Орешец, над Асеновград са били спускани по една почти отвесна скала, зъвършваща на пътя, като са ги питали: „Да се хързулнеш ли искаш или да рипнеш?
След Салих ага, който е убит по заповед от Портата, защото не изпалнявал всички заповеди на султана, палеът на гори за да се „засева” пожарището провължава. В книгите на Христо поп Константинов са описани впечатленията му от подобни угасяващи пожарища, извършени от „просташка” ръка.
По времето на турското иго възникват много места за добив и преработка на дървен материал. Някои села по Родопа в турския регистър според поминъка им са били обозначени като дъскарски, когато дърводобивът е бил основният им поминът. Такова село е било Батак. Има основание това село да бъде наречено така, защото най-хубавите борове от всички видове по Родопа са горите на днещната Баташка планина. Който е изкачвал вр. Баташки Снежник ще се съгласи с мен. Освен грамадни, дърветата са и с изключително красиви корони. Виждал съм дървета с диаметър над метър, високи над 40 м, сянката на които пада върху четвърт декар.
Добивът на дървен материал никък не е бил лек. Да се отсече висок бор с диаметър към метър с брадви е задача много трудна. Когато това дърво падне трябва да се разсече на части, а то тежи тонове. Първоначално трупите са били разбичвани с джаги на ръце, после възникват чарковете. Чарк означава място за разбичване на трупите. Те постепенно се разрастат, превръщат се в летни селища, в които хората, помаци, идват със семействата си, със стоката си. Както видях последните каракачани, преди да ги фанат, че са гръцки шпиони и да им е..т майката, така видях и последните летни селища на помаците, наричана Горски спопанства. В топонимията обаче хората ползват старите им имена, като ги наричат чаркове. Един чарк има преименуван, сега се нарича Селище, този до с. Побит Камък. По мрачно от тжва населено място не знам. В горските хстопанства мъжете сечаха, жените засаждаха фиданки от разсадниците. Иваше разсадници, но след 10. 11. 89 ги купиха мутри и затриха тази благоустройваща страната ни дейност. Давам за пример разсадник при спирка Желен, за който хората казват: Майката му ебаа.
Така е текъл животът в Родопите стотици години. В чарковете по някое време се появява и прилага примитивен гатер, чиито режещи зъбци се придвижват вертикално, а двама души бутат дървото срещу него. Той се задвижва от водата на преминаващата през чарка вода. Водната енергия е била ползвана и преди гатера за смилане на зърнените култури, като са били ползвани воденични камъни, задвижвани също от вода. После идват банцигът и циркулярите, задвижвани с електрическа енергия, по-късно и моторните резачки. Въпреки новите технологии, които навлизат в дърводобива, това е една изключително тежка и опасна работа. Смачкани от падащо дърво секачи, с отрязани ръка или пръсти работници на режещите машини, осакатени от затискане с дърван материал, това с случва често и сега. Срещал съм осакатени в ръцете хора, не питам как, то се подразбира – от работата им в работилниците за разбичване на трупите. Характерни осакатявания, но доста по-леки – отрязани или парализирани пръсти, това пък е характерно за дърводелците, чиито машини „хапят”. Каквото подадеш на циркуляра, той това ще отреже.
Дървеният материал, добиван в Родопите по царско време е толкова голям, че добитата дървесина няма как да се превози до вътрешността на страната където тя е потребна. Това е основната причина да бъде построена дековилката. Политически причини на са разрешили тя да продължи по р. Места и да достигне гр. Гоце Делчев, макар трасето да е било прокопано. Да напомня защо бе построена дековилката Оряхово-Червен бряг. За да може да се извозят планините от жито от Златията до „големия” влак и да бъдат продадени в чужбина, на пръво място Германия. Която сина на един министър, Краус, премахна от тартата на страната, защото се явяваше конкуренция на автомобилите му, които вършеха работата на дековилката. Сега е надвиснара опастнос за гопите над Триград, защото са купини от Александър Божком за 1 лв, а аследниците му настояват за права над тях и искат да ги секат. Там има редки видове като Тешерския бор, Бялятяя мури и широколистни гори.
Аз съм войнстващ еколог и гледам с ужас на всяко отсечено дърво, особено ако то е красиво, но в името на истината съм стигнал до убеждението, че колкото и да се сече в Западни Родопи, горите ще останат. Това не важи за Източни родопи, където преобладава/ше/ дъбът. Мутродърводобивниците там посякоха голяма маст от прекрасните дъбови гори, цитирам Ивайловградско, и ги изнесоха във вид на метровици за горене в Гърция защото там цените са по-високи. Това е екологично престъпление, което промени природата в този край, зад което според мен стоят тия Горе, така наричат корумпираните управници, които допускат това. Много финикийски знаци вероятно има за тах, за да се върши това престъпление.
Привегждам пример от моя среща с един турчин в дъбова гора до с. Равен. Беше вкарал стадото за овце в една дъбова гора, за да се нахранят с желъдите.Сего гората, казо той, ще нахрани овцете, после те ще нахранят нас, ние си пазим гората. Искаше да каже, че човекот този регион хняма да посече нито едно дърво, от Големите разбойници опазване няма.
А сега за бедите, които сполетяха дърводовниците по Родопа в последно време. За тях – подчертавам, по мое мнение - считам за виновни министрите от гълъбарнике на Гълъб и на този с излъчване на шкаф за обувки, дето основа партия. Забравих му името. Тях ги назначи Радев. за тях важи с малки промени максимата, че ако боклук назначава някого, изискването към привличания е да бъде още по-голям бокук. Пак според мен компетенцията на тези служебни министри по въпросите, за които пиша не им разрещава да различат курец от палец. Тези барбаминитстри на конци към пРезиденството чрез некадъността си и некомпетентостта си изпуснаха инфлацията в страната. Това нестабилно състояние наактивира мошениците, имам предвид в случая търговците на дърва за горене и на дървен материал. Търговците на дървен материал си направиха сметката да го изкупуват от дърводобивниците и дърворезнииците на цените преди инфлацията, което бе невъзможно. Всичко поскъпна, горивото много, токът ужасно, а те са нужни в голямо количество за дърводобивниците. За да пристигнат на обекта, техните автомобили потребяват поне 3 пъти повече гориво, защото преодоляват голяма денивелация, мошеници се развъртяха с цените на резервните части за машините им – стари съветски трактори и бракувани военни камиони. Дървата за горене, т. н. метровици,достигнаха цени по складовете на мошениците до 300 и повече лв./ куб. м, а обработеният дървен материал надхвърли 1000 лв. Това повишение на цените е 3-5 кратно от времето преди служебните правителства на Радев и вината за най-високата инфлация в България от страните на ЕС удари по всички сектори, стопи голяма част от спестяванията на хората. Същите тези търговци на дървен материал обаче са особено стиснати към заплащането на добиващите и обработващите дървен матерал, който те купуват и продават в скадовете си. Това повлече и друго, пом.аците също имат складове в страната, където цените скочиха и са почти като тези на прекупвачите. Чух един израз за стиснатост на търговец на дървен материал, който запомних:
„Он така се е стиснАл, че с чук пирон в гъзо ни моеш му заби.”
И какво стана. Планината сега е пълна с дървен материал – метровици - като за това има допълнтелна предпоставка – короядът по белия бор. Отлелязам, че и преди имаше корояд, но горските служители го следяха и изпращаха секачи по заразените участъци. Тези дървета бяха осичани и премахвани от гората по начина, по който овчарът изпъжда краставата овца от стадото да не зарази останалите и вълците я изтризкват. Сега такива служби нямаме, имаме мафиоти с чадър от „Горе”. Разсипахме и горските стопансва, разрастналите се от миналото чаркове – място за добиване и обработване на дървен материал, но и за засаждането на нови дръвчета. Спомен от чарковете остава само тяхното име, спомням си този, наречен Дикчан, над с. Претена, където днес има минирезиденция, неизвестно на кого. Божествено красиво място.
Горите, заразени с корояд в последните десетина години станаха доста, те се секат и отсечените дървета заминават за производство на пелети. Не всички обаче, защото са много. Въпреки ниската им калоричност, тези борови дървета се търсят и за отопление. Ако обаче в пункта за продажба на дърва се предлагат борови и /напр. / дъбови метровици, боровите не вървят. Защото продавачите искат за тях ненорамлно високи цени. Като не вървят в продажбата, тези дървета остават в планината да гният и е пълно с тях. На преференциални цени помаците ги изкупуват от Горското и ги превозват по пътища, които те сами си правят в планината, по които военни камиони ще преминат трудно. Завали ли дъжд, превозът спира. Според мен, без да претендирам, че е така, към половината от приготвените за складовете дърва да останали в планита и гният.
Подбоно е и положеието с обработения дървен материал – всякакви видове дъски, талпи, греди, обработен дървен материал. Въвеждам едно понятие, кересте. Това е турска дума, която означава необработен дървен материл, който постъпва за обработка. Понятието се свързва с една част от организЪма на надарените природно мъже.
Има много малки села и махали по планината, където основният, а може би и единственият пъминък на хората е да добиват дървен материал и да го бичат в собствени дъскорезници. Всички навеси, складове са препълнени, има планини от дървен материал, покрит с нойлонови платна. През зимата като бъдат издухани платната, прекрасният дървен материал ще потъмне, ще завъди и плесени. А колко труд е положен, колко пари за нафта, за ток. Пред очите ми е една планина от обработен дървен материал в махала на с. Черешово, просто отписан. Аз има култ към дървото, освен за труда, жал ми е, че това богатство се похабява. Същото е положението и в селото, Черешово, където под всеки навес има складиран дървен материал.
Положението на тези хора, припознали поминъка си в дърводобива е много тежка. Те са произвели стоката си, а тя няма реализация. Да го ползват да горене? Това е все едно овчар да коли и яде овцете от стадото си - поминъка си, което означава неговия край.
Не виждам решение на този проблем скоро. В страната тече отново просташикия процес, наричан инвестиране в строителство, което преди години се превърна във втори банков грабеж заради кредите на заблудените. Да се инвеститра в стоителство, за да не се топят парите на хората от инфлацията е глупост – трябва да се инвестира в откриване на обекти, предлагащи работни места, както напр. американците инвестират в акции и посре стават съсобственици.
Сега сме в криза заради войната на Путин в Украина, а той отвори втори фронт в Газа. Подкрениките му не са много – Орбан, Радев, Айатоллах Или Хименей, Ким Чен Ун и шефът на Хамас. Тази война на Путин срещу човешката цивилицация води до спад на икономиката. Напомнят за Световната икономическа криза, която доведе до идването на власт на Хитлер.
Послепис:
Този постинг посвеавам на един русенец със светско име С....., което за сега е засекретено. Известен е с прякора си, приет за негов агентурин псевдоним, и той е засекретен.
Посвещението е и за още една дама от Русе, Цветанка Атанасова Василева. Името й вече е разсекретено и го осветлявам. Тя е работила в Голямата страна, където живеят най-щастливите хора на земята. В Русе няма по-голяма сторонничка на Слави Трифонов. Пожелавам й мокър сън с него.
Постингът посвещавам и на кмета на Русе, като му пожелавам скоро цяла България ще почервенее и да промени страгическия си курс от Запад /Заблудата/ към Изток /Правдата/. Където няма скърби...
На Тримата - един подходящ за тях музикален поздрав от мен:
