ЗА  ПОЖАРА  В  ДЕЛА  НА  РОДОПА,  ПАШАЛИЙЦА...

   Днес този рид има ново име, Радюва планина. Той е един от най-характерните за Родопа като дял на планината с карстови скали. Това го приближава по типа на красотата му с огромния дял по долината на р. Въча. Пашалийца обаче не е така нарязан от долините на реки, на места с отвесни скали, каквито има по притоците на р. Въча. Тук красотата е някак мека, съставена от огромни пасища с не много водоизточници, подобно на тези между Триград и Мугла, заобиколени с прекрасни гори. След изземването  на добитъка от собствениците му и предоставянето му на суверена, тук започна постепенно оттегляне на стадата с овце и неизбежните промени в природата, когато това се случи – гората започна да си взема площите, от които тя е била изсечена от хората за ливади. Този процес е почти завършен по ливадите на Имаретдере, днес Айдукски поляни, в близост до с. Момчиловци.

  Теренът на рида Пашалийца наподобява на една висока хълмста равнина с център един висок връх над Чепеларе. Името му не знам и не съм го изкачвал, защото е покрит с гора. Където водата на рекичките е прорязала терена се виждат карстови скали. Това са утаени  скали, някога дъно на море, което се е надигнало и продължава да се надига както Балканът над гр. Своге. Там природата е подобна.

   На много места, преминавайки през тази красота има останки от кушли / кошари/ и каменни къщи до тях, вече срутили се. Същото се вижда и над с. Забърдо, чиито ливади не отстъпват по красота на тези на Пашалийца.

   Тази висока равнина завършва с пропадане вероятно поради земетръс или размиване на скалите от р. Чепеларска от източната страна на Чепеларе. Любим маршрут в този край ми беше от с. Хвойна, с камион от което достигах до х. Пашалийца и после към Чепеларе или Мочиловци, където съм нощувал при приятели многокатно.

   Ридът Пашалийца е между реките Юговска, един огромен приток на р. Чепеларска и р. Чепеларска от Юговския разклон до Чепеларе. Видно от камъните, с които са строени къщите на хората, тук освен каарстови скали други няма. При пътуване към гр. Лъки пътят е прорязан на места в отвесни скали. Там растителността /дърветата/ са на рядко. Горе обаче площта на рида става по-равна и и е покрита предимно с борови гори. Тези гори са обект на изсичане, но въпреки това остават ощемного. Много красива е долината на р. Юговска след Лъки, когато шосето се закатерва към космическата станция на Рожен. В горната част на пътя покрай него има помашки села, напр. Джуркво и Дряново, чиито къщи са доксан докус като на турците по Изтомни Р|одопи – целите от камъни, вкл. и покрива.

   Долината на р. Чепеларска също е много красива в участъка, който споменах, пък и навсякъде.

   Да напомня за пожара над с. Югово преди две години. Без всякакво къмнение той бе умишлен.Високо-високо в планината, където никой не живее, но има път за злосторници,  възникнаха няколко пожара. Гасенето бе трудноу защото те се спуснаха по много стръмния участък над шосето за Лъки, който е недостъпен за техника. Там има само скали с единини или групи борове от вида черен бор. Много трудно го изгасиха хората, но убеждението, че гова е сторено умишено остава. Кой може да го направи това, според мен дърводобивната мафия. Запалват една гора, изтаря един декар от нея, вадят документи, че са изголели 1000 декара и започват сеч.

   Подобно съмнение има и сега за пожара до с. Хвойна. Той е възникнал вероятно от изхвърлена от кола незагасена цигара, която вятърът е раздухал и тя е подпалила суха трева. Това е основната причина за пожарите напр. в Лос Анжелес, където ако някой бъде видян да пуши в колата си го грози огромна глоба. След появата на пожара до с. Хвойна много странно се появяват пожари още в някоко точки по гората на разстояние от пожара, който вече се гаси. Ако някой може да обясне как е станало това, нека го каже. Според мен това е вид запроституирване с пожара, възникнал от шосето и тръгнал към гората на Пашалийца с цел облаги – ще извадят документи за почистване на изгоряла гора, коита са равни на документи за законна сеч на редовна гора.

   Напомням за кладите, които тези мафиоти бяха приготвили да запалят китайските борове на резервата Червената стена, където наблизо е известната местност Клувията, свързана с Бачковския манастир. Хората от Бачково, както и тези сега от Радомир с дроновете, сами си опазват горите от горската мафия.

   Пътуването с кола  и пушенето в нея у нас не е збаранено, но и да се забрани, то ще пподължи, защото за опростаченото трифоноворадево поколение законът е врата у поле. Вече няма интелигнтни хора, които да опазват природната среда, благодарение на която те живеят, поколението вече е различно.  Копелета на по 20-25 или повече карат скъпи коли, същото правят и „успелите” в живата жени, с устни като гуми на трактор, каквато бе жената на Боклукцчията и пушат. Дали на тези нови хора, което наричам трифоновоорадевата простащина, ако им се забрани да пушат в скъпата си кола, ще изпълнят изискването на закона или ще послезва споменаване на майки, отговорът оставям на някой, ако отвори постинга ми.

   Аз съм мовек, който посещава гората често, при това нощувам там, но никога не нося със себе си кибрит и никога не съм палил огън. Защото знам какво може да последва. Имам си команда в чипа да пазя околната среда.

   Посетете рида Пашалийца. Препоръчвам нощуване в селата Дряново или Джурково и разходка по панорамното шосе между селата Манастир и Давидково, с посещения на гроба на Ениханбаба. Достига се след изкачването на ооколо 600 стъпала от паркинга.