ЗАКРИВАНЕТО НА ДЪРЖАВНИТЕ ГОРСКИ СТОПАНСТВА И ПРОДАЖБАТА ИМ НА МУТРИ – НАЧАЛОТО НА СЪСИПВАНЕТО НА ГОРИТЕ НИ

   И този ужасен процес премина пред очите ми, вече 60 години ходя по планините на България. И виждам освен красотите им и какво се случва там.  В желанието си да ограбят страната, яхналите процеса на „демократизацията” след 1989 г. бивши активники на Службите и номенкратурчики решиха да ограбят и недвижимата собственост  на Държавните горски стопанства. Тогава се твърдеше, че техните цени са твърде ниски, но след години ще станат много високи. И по схема, наричане „Купуване за 1 лв”,  приложена дори за МК Кремиковици, те бяха продадени на мутри, бушоните на задкулисието. От цената се приспадаха задълженията за ток и вода и оставаше за плащане около 1 лв. Намерението на задкулисниките да препродадат тези имоти и в едно обозримо бъдеще за спечелят бързи и лесни пари без никакъв труд, нанесе жесток удар върху подържането и експлоатацията на горите. Природата бе накърнена, ограбена, като този грабеж важи и за поколението след нас. Ако човек живее средно 70 години, на едно дъвро са необходими 100, за да порастне.

   Малко история на ДГС:

   Гората освен да се сече, трябва и да се подръжа – да се чисти, сечищата и пожарищата да се залесяват. Давам пример с Родопа, която аз уподолявам на една нива за оглеждане на гори. Там има всякакви дървета, но преобладават иглолистните, защото там е тяхното място. Там расте елата, дърво с особени качества. През зимата, когато сеното за овцете не достига, хората са секли елови чепе, защото иглите на елата са удължени листа. Поилките за животните също са от ела, защото едно таково корито издържа 50 години.

     В областта на Перелик има особен вид бор, чиято дървесина се ползва за направа на лодки, защото е устойчива на морската вода. Тази гора и днес се нарича Сечимека, превод - място, отредено за сеч. По Родопа расте бял бор, който има страхотно качество на дървесината. Белият бор от другите планини не е с такива качества. А родопският е типичен, такъв има и на Юндола. Има и черен бор, растящ в скалните цепнатини на карста по места недостъпни да бъде отсечен. Черният бор на Родопа има една разновидност, с чадъровидна корона. Над с. Гьоврен растат само такива борове. Такива обаче има и по Плана, наричат ги китайски борове. Има цяла гора с такива бороме между Космическата станция и Пасарел.

   А смърчовите гори в Родопа – те нямат край. Те са горите на Беслет. Над Батак пък е царството на Белия бор и на следващия височинен пояс на смърча. Горите там са толкова обширни и дърветата толкова големи, че колкото и да се сече, те не свършват. Секачески център, ако така мога да се изразя и цехове за бичене на тлупите – така наричам село Нова махала.

   По Родопа има и букови гори, цитирам рида Мурсалица.

   Дърводобивът е бил поминък на много от родопчани. Да се построи дековилката от Септеври до Добринище основна причина е била проблемът с извозването на дървения материал към вътешността на страната. Имало е села, които са били наричани дъскарски, такъв е бил Батак. Хората са секли подходящи дървета и по примитнивите вертикални дъскорезници, задвижвани от водна гатери, където керестетата /необработения дървен материал/ са ги набичвали на греди и дъски. Това е много тежък труд, свързан със сечене с брадви на тези големи дървета, на издъпването им с по няколко коня или волове до дъскорезницата. По десетина души са подавали трупите към гатера, а трябва и да се бутат. Днес този труд е механизиран, но някога е бил много тежък. Относителното тегло на суровото дърво е почти единица.

     За да бъде улеснен животът на горските работници, за тях са били строени жилища в планината, където те да остават през летния сезон. Тези стопанства се разрастват, към тях се строят къщи, в които се настанява семейството на секачите и трудът се разпределя – мъжете секат, жените засаждат младите дръвчета. А за да има млади дръвчета, трябват и разсадници, където се отглеждали млади борчета, наричани семеначета. Преместването на хората от селото към горското стопанство налага да се построят кошари и обори за стоката им, овце и крави. Така към горските стопанства започват да се строят и обори. И така горските стопанства стават временни летни села в планината – там има магазин, нещо като стол за хранене на работниците и приготвянето им на храна където те работят, а в някои горски стопанства има дори поща. Дърводобивът и промените в бита на хората в планината заема доста значително място в икономическата стратегия на н. в. Цар Бопис ІІІ. Тогава се строят и благоустрояват много от горските стопанства.

   Сега ще се спра на няколко горски стопанства. Започвам с това над с. Желен. То е проектирано и строено от държавата, като са ползвани стандарти от строителството по Европа. Сградата беше прекрасна, многофункционална. Пред нея имаше басеин /шадраван?/, зидана прекрасна чешма, голяма поляна с градинки. Целият този район бе ограден със секвои, които бяха станали грамадни като тези в американската Червена гора. В този горски дом веднаж е ношувал цар Борис ІІІ, който е бил тук на лов. Аз помня величието на този горски дом.

   След 1989 г, той бе продаден на мутри, вероятно за 1 лв.  Мутрата така и не дойде да го види, но се намери кой да дойде – ромбригади, търсещи обекти за обездограмяване, обезджичване, обезджелезване. Първо изчезнаха прекрасните врати на горското, после всичко останало, чучурът на чешмата, който бе от цветен метал. Част от секвоите бяха отрязани, диаметърът на ствола бе към метър. Дворът обрастна с подраст, дори по дъното на шадравана растат храсти. Майката й ебаха на тая прекрасна сграда. Да я бяха направили музей. Такава красота бе и мандрата над Воденичната /Орловата/ бара в Понор планина, но бе в наш стил от дялани камъни. Не стигна съсипията на горския дом над с. Желен, та продадоха на друга или  пък на същата мутра разсадника на ж. п. спирка Желен. Той е с доста голяма площ, заради нея. Мутрата се сдоби и с хилядите засадени в него млади дръвчета, които пропаднаха... 

   Ще цитирам още няколко горски стопанства, като ще започна от любимото ми, Беслет. Като познаващ добре Родопа казвам, че от друго горско стопанство по-красиви преходи към планината няма!!! То е в прекрасна местност, в изворната област на една от реките, притоци на река Канина. Сега водата на р. Канина е отклонена за яз Доспат, но някога бе много голяма. Тази река е по-голяма от р. Доспат, защото събира водите от южната страна на Беслет, който е огромен като площ. В това горско стопанство имаше управа, цех за поправка на машините, жилищна част, нещо като хотелска част, наричана сграда за гости, магазин, стол. Пътят от с. Ковачевица до тук се подържаше. Сега се до него се достига от с. Плетена по долината на р. Бистрица, като се прехвърля един огромен рид с друго горско стопанство, Дикчан. Мястото на горско стопанво Беслет е уникално. Там има и тракийско светилище, Кози къмък. А нагоре има още много такива ако се тръгне към с. Медени поляни. Дивотията тук е особено подчертана. За придвижване по планината се ползват пътищата на дъроводобивниците, пътеки няма. Изгубване в тази смърчова гора, където мъртвите клони достигат земята е недопудстимо. Един знаменит преход има тук към горско стопанство Ранча. Преминава се през друго тракияско светилище, издялано в скалите под най-високите отвесни скали в Родопа. Злият зъб и Иглата над Кирова поляна в Рила са като шушки в сравнение с тези. В подножието им отново има тракийдко светилище. Друг велик малшрут е през г. с. Джиневра и после през с. Медени поляни, до още един някога щедьовър – Горското стопанство Аландере/Софандере. От него имам един спомен, на случайно място в гората срещнах една помакиня залесителка. Носеше шип за залесяване, подобен на палешник, поне 5  кг. Това е инструментът, с който тя работи. Изгреждаше между 20 и 50. Когато се здрависаме, уподобих ръката й на копито.

    Какво се случи с този планински шедьовър, Беслет, същото както и със г. с. Софандере. Две летни села със стотици хора, които се трудуха като мравки. Продаоха го на мутри и они му ебаа майкята. Две семейста живеят сега в Беслет, в Софандере живят циганин и циганка. Когато се влиза в горското стопанство Беслет от към г. с. Ранча в очите ми се набива прекрасната сграда за гости, да я нарека хотел, където съм нощувал като турист много пъти. С отворени врати и прозорци, с течове от покрива, тя умира бавно.

   На още едно горско стопанство ще се спра, и то огромно, но с удобен достъп до него – Бегликя. От всичките г. с., които съм виждал, това е най-голямото. Това си беше лятно село, което освен с хора бе пълно и с овце. Гърците-каракачани за да намерят пасища за животните си чак от Гърция идваха по планините ни, тези хора от селата под горските стопанства за ден-два достигаха до летните пасища за животните си и до месторабатота се през лятото. Сградите на горското стопанство се простирааха на километри по брега на на реката, която навлиза в яз. Малък Беглик. Какви ли не сгради имаше – стопански, за разбичавне на керестета, за живеене, обори, гаражи за техниката. От тук започва прекрасен преход към върховете Себрен /Гюмюшчал/ и Картала, а също и за вр. Сюткая, безумно дълъг преход.

   Тук има повечко постоянно живущи, но поне 90% от сътвореното се руши. През лятото тук идват хора с каравани и кемпери и става нещо като малко градче, защото местността е прекрасна, има и хубав път. Чалга и миризма на цър-пър се носи на километри. Имам спомен от Бегбикя, когато през нощта заваля сняг, а аз нощувах в колата, насрез огромна ливада. Как се спуснах по нощите и избягах от снежния капан, съвсем в началото, Бог ме е пазел. Ако не лях се събудил, корлата оставаше там през зимата. Аз все някак щях да се прибера.

   За недвижимата собственост на бившите ДГС толкова, но последствята за природата са ужасни – вече няма кой да се грижи постоянно за гората. Горските служители минаваха някота и оглеждаха. Ако видят по стволовете на дърветата колонии от яйца на празити, те търсеха помощ от бригадири или доброволци, които остъргваха дървеата от такива яйца и ги изгаряха. Днес това няма как да стане и ето и едно последтвие – короядът унижощи милиони декари бял бор.

А какво става след катаклизми по гората, давам за пример лепливия сняг по Софийския Балкан преди 3 годи. Той потроши гъстите гори с млади борове, но и други дървета на стотици години. Един дъб, за когото казват че не 500 години е строшен, видях потрощена дива круша, голяма колкото орехово дърво. Натрошените дървета направиха пътищата непроходими. Където живеят все още хора, ги почистиха, но горските пътища, някога ползвани от живущите там хора останаха затворени. Само наколко са разчистени по настояване на ловците, за да достигат до „хижите” си където се сбират да пият. Непочистването на тези пътища, обикновено почвени, води до тяхното изчезване. Планината подивява, посещава се само от мутродървари, ловци и такива като мен. В трънките през деня спят дивите свини, които се заселиха тук след отхождането на хората. Както ромовете се самозаселват в напуснатите къщи на хората.

   Спечели ри някой от това, че придоби напр. горско стопанство? Не!!! Но губещите са не само хората, защото няма кой да стопанисва и опазва от секачи бркониери гората. И така, прирдата се отрабва, ограбва се и в бдеще време, за поколенията, защото животът на дърветата е доста по-продължителнен от този на хората, мутрите и всичките идиоти, които ни управляват. 6-7 милиона сме, но като кадърните хора в страната като да изчезнаха. И дойъде времото на постащината, на такива като Трифонов и Радев. Дето не могат да различат бок от фашкъ, а се разпореждат със съдбите на милиони хора...

Е, и аз не различавам бок от фашкъ. Сигурно не е в тях работата. Все повече хора искат да живеят добре, а животът в планината или "горското", не е най-градският живот. По тази причина е необходимо професионално и компетентно отношение към горите, добро заплащане и защо не и някакъв горски туризъм, съчетан с работа, почивка и добро заплащане. Мутрите или комунягите, или селяндур-капиталистите са изкореним проблем, но не и от т.н. комуняги, а от Закона. Т.н. "роми", са по сериозен проблем по причина, че нямат желание да интегрират в обществото, а за такива има само едно решение, щом са дезинтегрирани. Едните - мутро-комунягите в едно с техните "работници" - индобългари - дават реалността. Двете групи трябва да се интегрират, ако не искат - да се образоват, морализират и превъзпитат (това с шега). Благодаря за чудесната статия.

Едва ли някой друг е ходил 60 години по пранините ни. Всичко това премина пред очите ми. След декаракачанизацията - каракачаните бяха изобличени като гръцки шпиони, арестувани, а животните им минаха през кланиците - планината опустя. Условията за изява на мутроловци и на мутросекачи на гора са добри както никога. Както в Западна Бэлгария казват, май "така я глАсят..."

Та кой яко сече горите, бе бае Коста? – Симеончо, реститутите на гори, циганите и кой ли не.

Бог да пази България от тази алчна, мафиотска измет!!!

Израснал съм в този край и го обичам! Срещу нас ,на тепето имаше гатер Обичах зимно време да гледам през прозореща, как пристигат коли с трупи и ги разтоварваха и подреждаха Това беше през шестдесетте години ,заговори се за регулирана сеч!
Гатерът го закриха, построиха дървообработваш завод
Съгласен съм ,че комунистите организира промяната ,за да разграбят натрупаната общонародна, както беше наречена, собственост!
А какви и колко комунисти са били, има много лесен начин да се определят! Бяха стигнали милион, сега надали са и 20 хиляди Плъховете са се разбягали Аз, още тогава ги наричах интересисти!
Има интерес-има комунист Няма интерес и комунист няма
Но друго искам да кажа Вече 35 години от подмяната, време беше нещата да се вземат в ръце и да влязат в коловоза- правилния , за Горското!Не може все с комунистите да се оправдаваме Все едно да твърдим, че сме паднали под турско, заради Римската империя? Защото тя е владяла земите ни
Работата е изтървана наистина, но трябва да се потърси отговорност от хората в ресора
Знам как става това Не беше минала и година от началото на трудовата ми дейност и ме привикаха Отначало директора само ме гледашае право в очите! Накрая каза, че са ме взели с големи очаквания, които засега не оправдавам Но вярва в мене и очаква резултатите, време им е!
Е, стана на неговото Не върви оправдание, ама ,те и другите нямат!
Комунизмът, комунистите го предадоха и се отрекоха от него Станаха антикомунисти
С такива антикомунисти трябва да се бори човек, комунистите са в историята!

Поздравления за краеведската ти дейност! Влизам в постинга ти, защото знам, че ще подишам родопски въздух!