Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 11:09 - ЧЕТИРИТЕ ПЕЩЕРИ, СЛУЖИЛИ ЗА ОБИТАЛИЩА НА СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИЙ ЧУДОТВОРЕЦ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЧЕТИРИТЕ ПЕЩЕРИ, СЛУЖИЛИ ЗА ОБИТАЛИЩА НА СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИЙ ЧУДОТВОРЕЦ        
                                                        
                                                     image

                Елате при мен, чада мои, на страх пред Господа да ви науча!

   По времето на своя живот 876/946 г, отдаден на Бога, Свети Иван Рилски се отдава на уединение сред природата и на молитви в четири пещери. Аз, чиято голяма част от живота ми е преминала сред природата твърдя, че той няма как да намери тези пещери, той е бил отправян към тях от Горе. Давам пример с една монахиня, която служеше във Вакарелския манастир. Премести се да служи на Бог в Разбоишкия манастир, който е доста труден за достъп.На път за манастира ме попитаха защо след като е била в манастир с добра инфраструктура се е преместира тук. Аз отговорих, че това е БОЖИЯ РАБОТА. Този въпрос зададоха и на монахинята, която отговори така:

-       Това не зависи от мен, Бог така е искал!

Запознат с дивата природа на страната ни, аз съм убеден, че

е невъзможно човек да намери тези четири пещери в планините, които е обитавал Свети Иван Рилски освен ако Някой не го е насочил към тях.

    Първата от пещерите, в която той се отдава на уединение и в служба на Бог е над родното му село Скрино. Тази пещера той със сигурност е знаел, защото тя попада в селската мера на родното му село в планината Осогово, Скрино. Може би тук той е пасъл воловете на баща му, един от които той получава като наследство, но крадци от с. Смочево му го крадат. Истроията е позната, от нея произлиза и името на селото Смочево. В пещерата близо до родното му село той се уединява за първи път. Тя е е с твърде малък обем, част от стените й е трябвало да бъдат запълнени с камъни. Тази пещера не е удобна за живене въпреки красивата природа на Осогово, подобна на Балкана планина но в малък мащаб. През последните години там се построи – и още се строи - нов голям манастир, известен като Руенски манастир „Свети Иван Рилски”.  Млади монаси, вдъхновени от Вярата работят от тъмно до тъмно. Добро бе решението на Общината да се построи път от селото до новия Манастир. Твърде тесен и стръмен е той, но добре е, че го има.

    Защо се премества в длуго обиталище Св. Иван Рилски, обяснинето е, че това е Божия работа. Той напуска това свое обиталище и поема към Земенската планина. Имало ли е тогава построени римски пътища не знам, но днес има останки от римски път, които започват от с. Раждавица и продължават към с. Гърбино. До с. Гърбино пътят е доразширяван, но е ползвано трасето на древния път. След с. Гърбино, една село от две махали, едната като природа вероятно е най-красивата по Земенската планина, пътят продължава в оргинала си по рида на Земенскта планина. Причината за това е невъзможността да се построи от римляните път в ждрелото на р. Стлума, която прорязма Земенската планина.

  От лявата махала на Гърбино продължава път, който е вкопан /от римските роби/ в монолитна скала. Той слиза в един дол, прехвърля още един рид и слиза в един оазис от влаголюбиви дървета. Извор обаче няма никъде. От този оазис започва изкачване, което достига билото на рида. Тук римският път е засипан, върви се по пътека, никакви указващи знаци или табелки няма. Непосредствено преди излизането на билото в дясно има една пещера-близнак, две допряни  една до друга пещери. Тук Светецът намира уединине за втори път в живота си. Мястото е крайно неблагоприятно за обитаване, никъде няма вода – нито наблизо, нито надалеч. Дорш ни е и красиво. Колко време е служил на Бог тук Свети Иван Рилски не е ясно, но той се отправя към третото си място за уединение, пещарата над с. Боснек на Витоша.

     Има предание, че Светецът е минал през мястото, където по-късно е основан Земенският манастир „Свети Йоан Богослов”.

    Напътстван от Горе - в това съм убеден -  Светецът продължава към огромната планина пред него, Витоша. По долината на р. Струма той достига мястото, където по-късно е оснавано от бягащи от мусюлманизиранито бошняци село Боснек и се отправя към едно райско кътче на Витоша, мястото, където днес е известнит извор Живата вода. Кой е изваял от камък тази глава на змей, от устата на който изтича водата, кога – никой не знае. Майсторството на този скулптор е забележително !!! Пещерата, в която се уединява светеца е на стотина метра над този извор.

   Пещерата е много удобна да живеене. Тя представлява един кръг с невисок таван, подобен на горната част на кръгъл хляб. Диаметърът на кръга е 5-6 метра. Тази пещера става и за зимовище на мечки, доближени за да се топлят докато спят през зимата тук могат да се съберат поне 50. Мечки има в този регион, защото има и всички условия за техния живот – плодове, билки, рекички.  Има и местности, свързвани с мечките, напр. Мечата чешма.

   От тази пещера Светецът е прокуден от местните животновъди, по онова време там вече е било населено. Преценен като крадец, укрил се в пещерата, местните хора го окрали – каво ли е имал Светецът, за да му го отраднат – набили го и го пропъдили от пещерата. Така запомва голямото му пътуване към последната му пещера, която той обитава до 18. август 946 г. когато е неговото успение.

   Доста път е тралвало да измине Светецът. Той не достига пещерата директно, като прекарва няколко години в ново обиталище, хралупата на огромно дърво. Това място е преди да навлезе по течението на р. Рилска. Не знам къде е щях да съм го посетил. Освен с е истроиата със селяните от днешното село Смочево, които му откраднали вола, после със селото Пастра, от което го пропъждат, а той ги обрича на бедностт за наказание. Така Светецът достига до последното си място в живота, пещерата след Рилския манастир до параклиса „Св. Лука”. При него прииждат много последоватеи, така той основава организираното монашество и се строи манастир, в който те да служат на Бог. Защото жинотът на монаха инок е много труден и е само за малцина.

  Едно отклонение:

  Ако Човекът е и турист-инок също е доста по-трудно, че и рисково.

    Тази пещера с двата входа е известна, едва ли има човек да не я е посещавал. До нея има извор и скала, върху която Светецът се е молел. Такава скала има и пред пещерата над с. Боснек, коленичил върху която той се е молел.

   Които познават Рила от тук поглеждат нагоре високо-високо, където са скалите, наречени Черней. Те са виоки почти колкото е вр. Рилец. Малко по-нагоре по течението на реката следва Кирова поляна, на името на монах, погребан тук. Връх Йосифица също е кръстен на монах от манастира, погребан долу под мястото на х. Рибни езера. Който е виждал Злият зъб и Иглата на Кирова поляна никога няма да забрави тази красота.

  Дано Небесният ни закрилник, Свети Йоан Рилский Чудотворец, който ни гледа от небето, ни запази и в настоящия момент, когато един национален предател, пРезидентът ни, троянски кон на Путин - изборът на простащината, ни избави от него и от простащината му. Сами не можем!  Но само ако тази беда върху нас не ни е спусната като наказаниие за делата, които вършим като хора, забравили за Бог.











Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 10111967
Постинги: 4088
Коментари: 10025
Гласове: 17286
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031