Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2022 15:19 - ЕДИН ВЪЗЛЮБЕН ОТ МЕН РЕГИОН НА ИЗТОЧНИ РОДОПИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1267 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 08.12.2022 15:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                ЕДИН  ВЪЗЛЮБЕН  ОТ  МЕН  РЕГИОН  НА  ИЗТОЧНИТЕ  РОДОПИ

   Десетки, а може би и над 100 пъти съм пътувал от с. Ночево до с. Черноочене. Това пътуване за мен е празник, защото познавам този регион,   многобройните си тракийски светилища, които за да открия съм посетил всички планински вериги, които заобикалят този рид с било, наподобяващо плато. Тук земята е разработена навсякъде, където има деренца има и вирчета, на които водата се ползва от домашните животни за напояване на културите. Селяните с лопати, кирки и ръчни колички са си правили вирчетата. Мястото е много благоприятно за разлчини видове култури и затова тук се ползва всеки квадратен метър. Да се мине от тук през м. май, когато всичко е зелено или цъфти е приказка.

  Този рид е заобиколен с няколко долини на реки, по скалите на които почти няма място, свободно от делата на траките. Писал съм за тези долини, по които има стотици тракийски светилища, сега само ще ги изброя: Харманлийската река, р. Боровица и р. Дъждовница. Това са главните реки тук, но в тях се вливат още десетки по-малки, някои временни, като по скалите на почти всяка от тях има останки от тракийски светилища. Цитирам махалата Небеска, селото със зимните конаци на кърджалията Емин ага Балталъ. Те продължават и по рида Драгойна. Села с възмогжности да се посетят тракийски култови места тук има много, ще цитирам само с. Ночево, с. Жълт камък, с. Дъждовница. В този регион е и светилището Белинташ, при изворите на р. Дъждовница е пещерата Утробата.

   Този платоподобен рид е заобиколен с ридове, някои от които много високи. Най-високият рид има връх, висок към 1500 м. н. в, Чилякая. От него започва рид, който е свят за траките каквато е била планината Манастирище за християните, ограждаща от север с. Искрец. Този прекрасен рид се потапя в яз. Кърджали, където има плувна база за лодки. Ридът се обтича от едната страна от реката Хамбардере, която тече под светилщето Белинташ, а от другата от р. Арда, най-великата българска река. Центърът на светилищата по този рид започва от с. Ненково.

   Друга река, приток на р. Дъждовница започва от една прекасна местност, вероятно ниви на траките преди хиляди години. Почвата в този регион е поне метър и турците казват, че ако се прекопае и през зимата помръзне, става като каймак. Там има едно село Костиево, изградено върху населено място на траките с много останки от бита им – чешми, хромели, култови камъни. Цитирам и още едно село там, Скална глава.

   Към две години не бях посещавал тези места, а там имам един приятел, Сали. Той е от с. Паничково. В това село няма останки от траките, но излезе ли се от него в каквато и да било посока, където има път или пътека, навсякъде има следи от траките. Най-страховитото село обаче със скали  останки по тях тук е Жълт камък и продължението на пътя към с. Узуново.

   Наскоро минахме покрай Сали-то, но си тръгнах тъжен. За две години се бе състарил поне с 10. Той винаги ми подарява, /но аз му запращам!/ килограм масло или сирене или кашкавал или мед, но истински. Млякото ухае на билки и как не – наблизо има връх Кокез, което означава билка. Той им син, женен в Комунига и живеещ там, а също и дъщеря, на ралота от много години в Германия. Какво работи тя и съпругът й не зная, но са много добре материално.Момичецето им, към 10 години, говори немски, турски и български.

   Сали държи един магазин, който ползваше да пподава и своята продукция, а може би и тази на съселяните си.  След изверването през 1989 г. Паничково е направо едно съсипано село. Въпреки това обаче, градините в дворовете пред рушащите се къщи са обработени. В тях обикновено има една туркиня, превита ва 90 гпадуса, която работи земята, нещо засажда, плеви. Но годините не прощават никому. Жената на Сали започнала да има проблеми със здравето, едната крава я направили на луканки. С другата просто не могли да се разделят за сега. Но положението се влошавало, а също и цената на фуража станала недостижима за доходите на тези хора. Едно е кравата да яде фураж към сеното, друго е да яде само сено или още по-лошото, само слама или царевичак. Докатофдочака зелено. В първия случай млякото е най-добро. И сега семейството на Сали ще се разделя и с любимата си крава, която ще стане на луканки, но паздялата ще е доста трагична. Не могат да се решат на тази стъпка, кравата им била 9 годишна и раждала почти винаги по две телета и като член от семейството им. Сали казва, тези крави ни хранят.

   Паничково-седловина е възлово място. Навсякде наоколо има села и всичските имат един проблем – липсата на вода през лятото. Тук в определен ден на седмицата става пазар и хората продават каквота са произвели – сирене, масло, зеленчуци, плодове. Сали-то е известен тук, държи магазина сигурно от 30 години. Монтиирал си е в мазето на магазина компресор и тук хората си помпят гумите на коллите. До неговия вагазин има кръчма, в която предлагат кюфтета,  кебапчета и супа, насреща има голям магазин 501 стоки и ресторант.

   Този  път се връщахме и не оставих армаган за хората, които са много бедни и възрастни, Сали-то обаче ме натъжи. Каза, че ако минаваме от тук през средващата година, за да го видя ще трябва да отидем до селото. Вече нямал сили, жената още повече, трябвало да се грижи и за нея. Край с кравите, край с търговията. Сали е на 68,  но се е изразходвал в резултат на тежката работа, тази в личното му стопанство. Да имаш две такива големи животни, да им събираш храна за зимата, а тук е сухо, сено се сълира трудно, да ги обслужваш, което означава преработка на към 30 кг. мляко на ден, да изриваш оборите им, да им носиш ппез ззимата храна и вода, тежка работа е животновъдството. Но кой да поеме стопанството няма след отхождането на това семейство няма. Къщата, която ще остане, дворът, оборите, те не могат и да бъдат продадени от децата му.

   Уважавам хората, незвисимо от етноса или вярата им, които се трудят, имат цел в живота и някаква ценностна система, която ги прави хора. Давам пример с престарялата туркиня, изселничка от България през 1989 г, която се зъвърна в махала на с. Кобиляне за да умре в родното си място. Отгледала си внуците, „изпратила” си мъжа. Интервюираха я. Тя, забравила вече българския, когато я  попитаха защо се връща, каза веруюто си:

   1.  Човек тряблва да обича родното си място,

   2.  да се труди и

   3.  да уважава старите хора.

   Бабата се оказа с къщи в две съседни махали, нейната и тази на мъжа й. Селяните от Кобиляне възстановиха едната къща, обзаведоха я, събраха й дърва и така я посрещнаха. Верни на дълга си към старите хора, няма да я оставят, ако не сама, то без да я нагреждат и да й помагат с каквото могат.

   Тези хора ли са по-ценни или трифоноворадевите простаци, които седят по цял ден по заведенията, не работят, не търсят ралота, не се и размножват, търсейки далавера или лесни печалби. Това са боклуците, с гласовете на които днес Радев върти България злепоставя я пред Европа и света и я води към национална катастрофа.

   Аз със сигурност ще премина отново някога по пътя, преминаващ през това неземно красиво плато и ще се отбия непременно в Паничково но...дано срещата се състои.   
     А селото, което познавам много преди 1989 г. днес изглежда като поразено с най-съвършената ракета на Путин. Младите хора го напуснаха и "отидоха на туризъм" в Турция.  Да имаме и ние принос към емигрантите там, може би...

 

    Послепис:

    Един спомен нахлу в главата ми:

    Връщахме се от пътунаве им Родопа, избрах пътя от Черноочене към Асеновград. И получих упрек:

-       Как  можа да избереш този път с толкова завои, след като има магистрала през Хасково?

Впросът оставям отворен, без отговор.





Гласувай:
4



1. morskipesni - Не, бре овчи!
08.12.2022 16:11
'Де е "демокрацията" поразила, не требе "Калибър". Обяснявам ти като на др'ът коч, дано зацепиш.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Трябва да преминете на кюмюрджийска шльокавица, за да узнаете,
08.12.2022 17:35
morskipesni написа:
'Де е "демокрацията" поразила, не требе "Калибър". Обяснявам ти като на др'ът коч, дано зацепиш.


че Възродителният процес, разрабатка на Кремъл, осъществен от ДС, който турците наричат Изверването, започна през 1975 г, когато удариха помаците. После удариха турците. Този процес на изверване завърши ппез 1989 г. Не знаех, че по времето на Тодор Живков, на сегашния Генерал атанасоВ, на Анал Лютиф, Лютиф Местан, Гьотоглу и тоя с агентурния псевдоним Гьотверен, е вилняла демокрацията. Ота после дОди. Вашето ниво не Ви разршеава да различавате гьот от амджик и поради това е добе да не коментирате в блога ми, защото което съм написал е твърде сложно за поразения Ви от Луникофа мозък. Анадъмо?
Тези хора, за които е постъга ми, са много по-качествени, ако ги сравняваме с някой пропоец, който или порка или кърка, преди обед се кърди на себе си, а следобед на целия свят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 10112211
Постинги: 4088
Коментари: 10025
Гласове: 17286
Архив
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031