Блогрол
1. За мен
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
2. Моят fb профил
3. Виртуална публицистична страница
4. Видеостраница
5. Фридрих Ницше, България
6. Ф. Ницше за красотата, творчеството и изкуството
7. Представата за душата
8. Карл Густав Юнг за душата
9. Доходи на населението - структура и видове
10. Социалната подкрепа при живот с диабета
11. За социалните дейности
12. Феноменът „български десен политик”
13. Сайтът на Драгушиново
14. Рабушът - няма измама
Постинг
20.09.2022 10:23 -
Картофена история
Автор: georgihadjiyski
Категория: Регионални
Прочетен: 3358 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.09.2022 12:44
Прочетен: 3358 Коментари: 2 Гласове:
8
Последна промяна: 20.09.2022 12:44
Картофени истории
И тази година беше кошмарна за картофите по нашия край - през пролетта беше студено и дъждовно, а после - сухо и много горещо. И понеже намаляха катастрофално и картофопроизводителите, и засажданите площи, си заслужава поне да си припомним за твърде интересното “внедряване” на тази американска земеделска култура по нашите земи - а това, разбира се, първо е станало в Самоков - средището на отглеждане на най-вкусния “компир” в България, на Балканите, в Европа, (а и може би в света 😉 .)
А както и във Франция, и в Германия, и в Русия, и в Самоков - един от най-големите и богати мултиетнически градове в границите огромния Османски халифат по онова време (XIX век), този процес бил свързан с преодоляване на масова съпротива от макар и вечно гладния народ и при твърде интересни обстоятелства. Ето какво пише по темата Асен Христофоров - писател, университетски преподавател и икономист, т.е. относително по-ерудиран краевед от многобройните негови пищещи събратя за миналото на града и региона:
«Гайтанджията Д. Смрикаров пръв засажда картофи в тоя край към 1835 година и усилията му да наложи тази непозната дотогава култура са просто трогателни. „През април тая година - пише той в дневника си - за първи път в България засадих картофи в градината си над града. Същите ги донесох от Гърция и Сърбия, гдето ми ги хвалиха, а и аз ядох от тях. Препоръчвам на самоковските граждани да насаждат повече от жълтите, които намирам за по-вкусни.“ Но съгражданите му считали картофите за отровни и не бързали да се вслушат в думите на гайтанджията. Тогава Д. Смрикаров писмено замолва каймакамина на града насила да застави известен брой стопани да вземат даром по две оки от неговото семе и да засадят картофи в дворищата си. Навярно сам е изял някой и друг картоф пред каймакамина, за да увери и него, че те не са отровни…»
Отрывок из книги Самоков Асен Г. Христофоров
Этот материал может быть защищен авторским правом.
И тази година беше кошмарна за картофите по нашия край - през пролетта беше студено и дъждовно, а после - сухо и много горещо. И понеже намаляха катастрофално и картофопроизводителите, и засажданите площи, си заслужава поне да си припомним за твърде интересното “внедряване” на тази американска земеделска култура по нашите земи - а това, разбира се, първо е станало в Самоков - средището на отглеждане на най-вкусния “компир” в България, на Балканите, в Европа, (а и може би в света 😉 .)
А както и във Франция, и в Германия, и в Русия, и в Самоков - един от най-големите и богати мултиетнически градове в границите огромния Османски халифат по онова време (XIX век), този процес бил свързан с преодоляване на масова съпротива от макар и вечно гладния народ и при твърде интересни обстоятелства. Ето какво пише по темата Асен Христофоров - писател, университетски преподавател и икономист, т.е. относително по-ерудиран краевед от многобройните негови пищещи събратя за миналото на града и региона:
«Гайтанджията Д. Смрикаров пръв засажда картофи в тоя край към 1835 година и усилията му да наложи тази непозната дотогава култура са просто трогателни. „През април тая година - пише той в дневника си - за първи път в България засадих картофи в градината си над града. Същите ги донесох от Гърция и Сърбия, гдето ми ги хвалиха, а и аз ядох от тях. Препоръчвам на самоковските граждани да насаждат повече от жълтите, които намирам за по-вкусни.“ Но съгражданите му считали картофите за отровни и не бързали да се вслушат в думите на гайтанджията. Тогава Д. Смрикаров писмено замолва каймакамина на града насила да застави известен брой стопани да вземат даром по две оки от неговото семе и да засадят картофи в дворищата си. Навярно сам е изял някой и друг картоф пред каймакамина, за да увери и него, че те не са отровни…»
Отрывок из книги Самоков Асен Г. Христофоров
Этот материал может быть защищен авторским правом.
Следващ постинг
Предишен постинг
Вземал съм картофи попътно от с.Манастир.
Като гъби са. В Смолян сеят картофи, образно една нива, а цяла година на пазара само смолянски.
Барем да ги прекръстят на самоковски.
:)))
цитирайКато гъби са. В Смолян сеят картофи, образно една нива, а цяла година на пазара само смолянски.
Барем да ги прекръстят на самоковски.
:)))
nedovolen написа:
Вземал съм картофи попътно от с.Манастир.
Като гъби са. В Смолян сеят картофи, образно една нива, а цяла година на пазара само смолянски.
Барем да ги прекръстят на самоковски.
:)))
Като гъби са. В Смолян сеят картофи, образно една нива, а цяла година на пазара само смолянски.
Барем да ги прекръстят на самоковски.
:)))
Да, безспорно марката продава. :) А както казват нашенци: “От нашио компир по-благ нема.” -:)
Търсене
За този блог
Гласове: 3368