ТРАКИЙСКАТА СКАЛНА ГРОБНИЦА „ЧУДОВИЩЕТО” ДО СЕЛО ОВЧЕВО
Село Овчево е турско село, близо до гр. Джебел. Малко хора са останали в селото, защото през злокобната1989 г. младите, работоспособни хора, се изселиха в Турция. Там да се трудят, не в България. Въпреки това в селото се усеща живот – има домашни животни, подържани къщи, градини със зеленчуци. Все възрастни хора обаче бяха по дворовете. Кучета не видяхме. Тяхната роля изпълняваха петлите, които пееха срещу нас, предупреждавайки стопаните си за чужди хора в селото.
При отклонението за с. Овчево има малка кръчма. Покрай кръчмичката, в която освен бира май нищо друго няма, чакълиран път повежда към селото. Той свършва на „площада”. Площадът е толкова голям, че ако там има кола, втората трудно ще обърне посоката за да се върне. От това площадче стръмно нагоре започва пътека. За мен, посетил много тракийски светилища тези пътеки ми носят информация, вече глезам на тези антични останки професионално. Тпаковите пътаки са правени от тях за достигане и обослужване на светилищата им, по-късно римляните са ползвали някои от трасетата на такива пътеки, иссечени в скалите, за да построят техните пътища върху тях. От времето на строежите на римските пътища са минали над 2000 години, има отнесени от водата техни участъци по стръмноте места. Така се открива отново пътеката, изсечена в скалата, върху която е бил построен пътя. Такива тракови пътеки и стълби знам на много светилшща, цитирам тези над с. Ненково, над с. Ночево, над с. Дъждовница.
След не повече от 200 м. в посока към светилището поподнахме на тракова стълба, но такава не бях виждал. Обикновено стъпалата са широки по 40 см, на ако са предвидени да се покачва по тях проповедника на някаква скала, както напр. на Белинташ или до с. Воденичарско, те са още по малки. А тези тук са за еднопосочно движение – две издялана в скалата стълбища с ниска преграда между тях. Виждайки стъпалата вече знаех, че гробницата, която търсехме е до нас. Показа ни я един турчин. Тя представля.ва скала с две гробни камери в нея на някакви вероятно много знакови траки. Тези работи са извършвани в по-късните векове, защото при работата по скалите се виждат следи от железни инструменнти. В други гробници, напр. в селата Ягнево, Равен, Джерово, Морянци, Костиево и др. скалата е стъргана с кремъци. А скалите не винаги са карстови. Колко ли години са били необходими да се изстръже в гранитната скала в с. Ягнево тази огромнап скална гролница.
Скалата с свете гролници в нея наподобява донякъде човешка глава от носа нагоре, като на местата на очите са направени тгробниците.
От гръобницата нагоре е започвал траков комплекс, където може би е било населеното място. Сега там е високата махала на с. Овчево. От площадката, където свършва двойната стълба се виждат два скални стража, които като да пазят гролницата. Не са успели в мисията си нацяло, защото гробницата е ограбена от иманяри, построшили са вътре и мястото, където е бил положен знатният трак да търсят нещо под скалата, където той е бил положен.
От с. Овчево нагоре по планината има много останки от траките. За жалост, не намерихме двете гробници в с. Скалина, принадлежащи към същия траков комплекс. Ще потърся кмета на селото и ще му дам поръчка, да стори това, което са сторили кметовете на руги села тук с останки от културата на траките, а тя тук, по Джебелско, е навсякъде. Тези траки са живяли в по-късни години от траките, стъргали с кремъци култовите скални ниши по-на изток от тези места. А още по-на изток е имало друга трпакийска култура, починалите са били погребвани в долмени, на гроба над обикновните траки е бил примъкван огромен камък нс издълбани на него фигури, наподобяващи паници. Такива има по най-източните части на Родопите, на най-много по Сакар.
Велика култура са имали траките. В ума ми нахълтва светилището Палеокастро до с. Хлябово. То е в Сакар. Да се докоснеш до останките от култрата на тези хора е вълнение, вдъхновение. До малко от тези места има пътеки, макар те да се строят със средства от ЕС по линията на ЕФРР. Това са и работни места. А тези, които имат интерес към античните места стават все по-малко, защото са засегнати от контракултурата, /б. м. простащината/, разпръсквана в страната от такива като Трифонов и Радев, със заказ да унищожат ценностната ни система и да ни превърнат в манипулипуеми продукти. Ще дам и един пример:
Един млад човек къде би предпочел да отиде, на чалга концерт или да посети напр. тракийско светилище.
Става дори още по-лошо. Иманяри рушат останките от древната култура, съхранили се хиляди години, припознали тази си изява като свой поминък. Привеждам пример от по-близкото ни минало:
Всички гробове от гробището на с. Воденичарско бяха разровени, вероятно да търсят златни монети, поставени при погребването на починалите. Това е станало преди 15-20 години. На път за светилищито Илкая се минава покрай него...
