МЕДОВ ДОЛ - НЯКОГА КЪТЧЕ ОТ РАЯ, ДНЕС – ЦИГАНАРНИК, ТРОВЕЩ С ОТПАДЪЦИТЕ СИ КАРЛОВО
Запознатите с региона на хижа Добрила добре познават това кътче, което – благодаря на Господ! – познавам от преди около 70 години.
Ще започна с описание на пътеката от х. Добрила към тази – днес! – клоака.
От х. Добрила се тръгва към заслон Ботев, днес хижа Ботев. Заобикаля се масивът на Амбарица, описан от Дядо Вазов, по чиято урва Нагоре са бягали сопотчани за да не бъдат избити от турските войници, които превзели освободения им град, Сопот, както и Калофер, родният ми град. Пътеката пресича урвата. При преминаването през тази урва стойностните хора си спомнят за тези събития и се прекланят пред загиналите през това жестоко за България време и пред паметта на българския патриарх в литературата ни, Дядо Вазов., описал тези събития в романа си Под игото. При местността Залъмово кладенче, където той след Освобождението пишейки романа си отива за да разговаря с овчари, очевидци на тези събития имаше красив негов паметник с бронзов барелеф. Циганите от квартал Медов дол откраднаха цветния метал и сега със страшна сила стърчи гранитния му постамент. Красотата на Централен Блкан, която включваа тук комплекса Купените, Амбарица, Кръстците и споменът за тези събития от българската история вдъхновява. Всичко това остава непознато за радевотрифоновата простащина, която нищо не знае за Родината си.
От вр. Амбарица /Левски/ на юг се отделя могъщ алпийски ред, наречен Хубавец. В началото той е тиипично алпийски, покрит е със смърчови гори и ливади. Горите по време на соца по този рид са изсичани безразборно и в резултат на тази сеч има ерозия на доста места, къдетото скатове са оголени до скала. Въпреки това обаче този преход е прекрасен. Надолу ридът се разширява, а от него чрез няколко приточета извира малката рекичка Медов дол, която се влива в р. Стряма. Които не познават този дял е добре да знаят, че р. Стряма извира от Ботев връх и че Пръскалото е част от тази река.
Какво представляваше долината на Медов дол преди много години?
Един рай, част от крайградската зона на Карлово, в която на мястото, където се събираха няколкото малко рекички в една, започваха бараките на пчеларите. Красотата на Медов пдол бе съизмерима с тази на парка над Карлово, достигащ до природния феномен Сучурама, Разпръсната вода по долиината на река Стараа.
Отлелязвам, че прекрасен бе и подбалканският град Карлово със своите възрожденски къщи, с калдъръмените си улици, покрити с обли речни камъни и осова линия, по която да тече водата от безбройните чешми на града, всичките еднотипни и с еднотипни чучури, фантастично красиви. Фантастичен възрожденски град бе Карлово, но там се разви военната промишреност, която привлече много хора. Градът бе презастроен, променен и както и на Банско в по-ново време, му ебаха майкята. Банско го прееба мафията, Карлово – соца, за да построи на местата на възрожденските къщи соцблоците за работнците, прииждащи от селата наоколо.
Какво стана обаче с долината на р. Медов дол?
Там започнаха да прииждат цигани от околните села и да се самозаселват. В началото изникнаха ромови къщи – самият ужас, после по-големи, а в по-ново време израстнаха и ромбароци. С по един или повече лукозни джипове в дворовете. От Карлово, но и не само от Карлово, към ромквартала Меден дол се мъкнат боклуци, от тях се вади полезното – което го вземат в Отпадъци, другото се изхъварля в рекичката. Някога рекичката течеше церогодишно, вече през лятото я няма. Само когато завали дъжд идва в нея вода, защото тя има голям водосборен рйон и водата отнасяше към града циганските боклуци. Но и този предел е преминат – циганите вече са много, боклуците им са толкова много, че не могат да бъда отнесени от водата освен ако има нещо извънредно, напр. порой.
Последните ми спомени от там са около преди 15 години. След рая, през който се минава, за да се достигне до Медов дол, срещата с тази простащина е ужасяваща. Още имаше бараки на пчеларите над циганските къщи, но изставени. От къщите по вади през „пътя” в сухата долина на реката се стича вода с фкалии и помия. Може би фекалиите са на цигани, яли развалена карантия. Ужасна миризма, за втори път попадам на такова място в живота си. И още нещо помня – минавайки, виждам покрай селе си цигани и циганета, застанали неподвижно като сфинксове и ме гледат.
А какво имаше в долината на рекичката – корпуси на хладилници със стиропора, пласмасови брони на антовобили, обезджелезени, всякакави пластмасови съдове, като се започне от бутилки до бидони и резервоари по 1-2 куб. м. счупени, найлонви торби. Всичко това видях сега по време на телевизионното ппедаване за наводнението в Карлово.
Рекичката слиза от рида Хубавец, после минава през един голям канал и така напуска Карлово. Само че не знам канали, предвидени да преминаваат през тях хладилници или фризери. И ето каква беда сполетя карловци. Същата беда сполетя преди дяколко години квартал на Бургас, над който цигани бяха изсекли гората и нахнвърляли клоните в една долчинка, превърнала се поради тази причина след силен дъжд в каскада от вирове. В един момент вировете преляха, отнесоха клоните и наводниха бургаския квартал. Такива бокрлучи има натрупани в квартал Надежда в Сливен и кв. Столипиново в Пловдив, но там няма река да ги отнесе.
Та това е основата на проблема на карловци. Имам питане към ръководството на града – защо допуснахте тези хора, живееще на помощи от трудещите се хора, до отровят града Ви с боклуците си? Трифоноворадеви боклуци от града обясняват, че общината не чистела квартала им, та от там дошлра бедата. Само един знам, от митологияга, Авгий, който би се сетил как да почисти циганската смрад, която гравитачно достига до града и го трови...
Такива циреи за жалост, като квартала Медов дол има доста в страната. Покачете се при повите хотели в Чепино и погледнете насреща какво нещо израстна над извора Кептуза, новият квартал Анезица. Погледнете и нагоре какво тези ромове случиха на прекрасната преди да я изсекат гора...
