.

 Борис I Михаил и  Владимир Расате в Българските апокрифни летописи от 10-11 век

Апокрифи се наричат текстовете, който са се разпространявали извън църковните книги през средновековието. Една особена част от тях, са историко-апокалиптичните апокрифи, за края на света, които най-често интерпретират пасажи от библеиската история. Българските апокрифи, са преписи на елинските, но съдържат важни части, който липсват в гръцките оригинали. Там в тези пасажи са вградени образите на мнозина от нашите древни царе - Испор Цар(довел българите на балканите), Цар Петър, Цар Симеон, Петър Делян, и не на последно място Борис I и Владимир Расате. В книгата "първобългарско езичество", Анчо Калоянов възкликва за тях:: "У нас апокрифните видения добили популярност в годините, когато страхът от края на първото хилядолетие от Рождество Христово, присъщ на народите от средновековна Европа, тъкмо за българите намерил потвърждение в погубването на българското царство. Сякаш са се сбъднали пророчествата на старите езически шамани, които вещаели гибел за държавата при отказа от вярата на предците и които Княз Борис отместил от политическия живот след смазването на бунта на боилите, възпротивили се на покръстването. Тривековният двубой с Византия завършил с ослепяването на Самуиловите войни след битката при Беласица през 1014 г, чудовищна и непозната дотогава в историята на Балканите жестокост, която естествено ще е довела до отвращение и до отказ от византийския вариант на християнския морал (император Василий II официално бил титулуван Българоубиец)."

/Фреска от град Верона, Италия. Българският владетел - покръстител е представен в дрехите на католически свещеник/

Личноста на Борис I Михаил, е широко интерпретирана в апокрифите. Нека първо разгледаме най-известната ни творба - така наречения "Български Апокрифен Летопис":

И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница, и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. И царува 16 години, без да има грях, ни жена. И бе благословено царството му, и почина с мир в господа.

Само кратък поглед върху текста, показва открито идеализиране на Борис I, като твърденията, че той нямал жена са меко казано грешни, тъй като съпругата му е добре известна на хронистите, и го е дарила с шест(а според някой историци седем) деца. Kaто творби създадени по времето на Византииското робство у нас, е разбираемо идеализирането на образа на Борис I, до степен напълно неотговаряща на истинските събития. Нека разгледаме и останалите споменавания на Борис I, и неговия образ в "Тълкование Данаилово", където той е представен като Каган Михаил от Слънцеград(Бляскава града=Плиска):

И ще умре за седем години и ще лежи до тази година. По Божие повеление ще се надигне от гроба като че ли е спал. И ще се
преобрази като юноша, недъгав с едното око, когото ще мислят за мъртъв. Името му е Михаил. Ще се надигне той от Слънчев Град и ще започне единадесетата година. И бог ще изпрати един ангел да го събуди. И ще му рече: "Стани! Бог ти дава да царуваш над всички народи, докъдето грее слънцето." И като възседне коня си, ще тръгне само с един меч. И ще доиде до Рим. И няма да му
отворят, но ще започнат да говорят: "Ето, той е изманик". А ще удари в медното капище и ще го разсипе като прах, и ще влезе в града...

И ще се надигнат двама мъчители от изток. С първия ще се срещне на Овче поле: ще избие скопските воини при Киевския извор. Тук ще се върне. И отново ще дойдат две орди измаилтяни, и ще завладеят цялата българска земя. И като тръгне каганът, ще се съедини с тях при Средец, и тук ще има на два пъти сеч. И ще рече при Бояна: "Оставете тук плячката. Идете си по домевете." А измаилтяните ще започнат да говорят: "Ние няма да дадем но ще се бием". И тук ще стане голямо побоище - на това място има извор с два чучура. И ще бъде толкова голямо кръвопролитие, че би потънал в кръвта тригодишен жребец. Тук ще надвият въгрите, и ще избият войниците му. А сам той ще избяга във Велбъжд. И тук отново ще свика сираци и попове, и дяци и монаси - на планината Витоша, където са събрани много светии от всички земи. И ще тръгнат с кръстове срещу Измаил. Патриархът ще върви след тях. Ще се изплашат въгрите и ще изоставят плячката.

И ще се засели каганът в Солун за 13 години. Ще дойдат въгрите с всичките си сили срещу Солун. И една трета част от тях ще
остане да се покръсти, понеже господ обича Измаил, и му дава сила. И ще излязат солуняните против въгрите да ги избият. и ще изгорят оръжията за три години. И ще има добри години при този цар, и ще има живот, какъвто никога не е имало, нито е има.... Така ще настане голяма радост - бедният ще бъде като властелин, властелинът - като цар, а царят - с най-голяма слава, и в Божи образ ще пребивава две години.

Нека разгледаме някой от характерните особености на текста, които съм  подчертал. Слънчев Град, без съмнение отговоря на града Плиска, наричана още Бляскава града. Това е доказано и записано в книгата на Иван Т. Иванов - "Българският етноним". Интересно е, че въпреки късната датировка на творбата(11век), се говори за капища, и старият обичай да се удари меча в капището, за да се ознаменува победата над врага. Титлата Каган е споменава само относно двама български владетели - Борис I(на два пъти, в апокрифите и в Дуклянската летопис), и Петър Делян(споменат като Оделян Гаган в апокрифите). Изключително важно е да се изтъкне изречението "понеже господ обича Измаил, и му дава сила.", което в прав текст признава че християнският Бог обича Измаил И му дава сила. Този текст, в леко различен вид се появява и в друг апокриф с дългото заглавие: "Сказание за светия пророк Исая, за бъдните години и за царете, и за антихриста, който ще дойде".

"...И ще има живот, какъвто никога не е имало" през царуването на Каган Михаил от Слънчевград"/

Нека разгледаме какво казва другият апокриф, част от приписваните на Пророк Исая творби:

И след това Господ ще изпрати цар, и той ще бъде четиридесетият богоизпратен цар, името му - Михаил. И той ще зацарува над цялата вселена... И ще сложи венеца на главата си Михаил, и Бог ще му даде петдесет и три години живот. При този цар ще има радост и веселие и щастлив живот, какъвто не е имало от началото на света...

/.../

Векове по-късно, Борис Михаил, бива митологизиран освен от тесният кръг на българските църковни среди, но и сред руските такива. За това свидетелства "Чудото на Пресвета Богородица за царкинята Персика, дъщерята на цар Михаил Български", чиито текст в съкратен вид ще представим тук:

Когато българското царство изобилстваше с всякакви честити блага, тогава в него властвуваше много славен цар по име Михаил. Понеже той беше украсен с пълнолетие, близките му боляри почнаха да го подканят да встъпи, както е според християнския обичай, в законен брак. Преславният този и на лице прекрасен монарх послуша съветите им, заповяда да му потърсят с най-голямо старание равна нему девица както по добродетели, така и по хубост на лицето (...) Година след брака и веселието царица Александра роди дъщеря по име Персика. И детето, пазено от Бога, почна бързо да расте (...) И наистина Персика беше хубава като зеница и подобна на нея нямаше по целия свят...

Нужно е само да отбележим, че такава дъщеря при Борис I, не е засвидетелствана от друг източник, но само по себе си сведението от средновековните руски летописи е важно по не една или две причини. Но нека се върнем на апокрифите. Ето как продължава текстът: "Сказание за светия пророк Исая..."(на снимката в дясно). С подчертаните редове се вижда вмъкването на образа на Владимир Расате, който е представен като антихрист, хранен и откърмен от людете на Каган Михаил в манастир, седнал на трона на българското царство, и започнал да "мъчи християните, да ги хвърля в тръните, а на други червата да увива около дъбове". Всичко това е част от средновековната представа на църковните люде за опита на Владимир Расате да възстанови вярата на дедите у бащината земя. В произведението: "Канон за архистратига Михаил" също става дума за княз Владимировите мъчения над християните в България. Ето цитата,
на който той се позовава:

"...С Гавриил, о, славни Михаиле, и с всички апостоли, моли се на Господ Бог! Нека се избавим от беди и напасти, от нашествието на поганците..."

В апокрифа, лично "единственият син" на Бога слиза на земята за да върже Дявола(синът на Каган Михаил), в "неразрушими окови". С наименованието поганци са се наричали езичниците, и иноверците като цяло, като думата води корена си от pagan(езичник).

Въпреки силно изкривената представа за историческите събития, у християнските писатели, идеализиращи покръстването и демонизиращи опита за връщане на българската езическа религия, апокрифите са ценен източник на информация. Те също така носят и голяма доза заряд относно избраноста на българите и нашата мисия, тъй като в средновековието са служели за сплотяване на народа през двувековното робство. Ето какво се казва в Сказание за Сивила:

Те(Българите) ще предадат правата вяра Богу, превъзхождайки целия свят.

https://samoistina.at.ua/3/kaganmihail.htm

ПП: От този текст може да си направим някои изводи...

Марине? Браво!
Истината помага на човек да се усети свободен!

Всичките тези документи трябва да се четат и анализират внимателно при наличието на общи знания за историческите събития тогава. Да се съпоставят с други документи и знания. Нещо, което нашите блогови "историци" не умеят.

Апокрифите крият и интересни неща...

Всяка наука си има специфична методология...