ПЪТНАТА МРЕЖА НА РАВНОГОР – ПЪЛНА ТРАГЕДИЯ СЛЕД УПРАВЛЕНИЯТА НА ДВЕТЕ СЛУЖЕБНИ ПРАВИТЕЛСТВА НА РАДЕВ И НА ОТРО/Д/ЦИТЕ МУ ОТ ПОСЛЕДНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

 

    Този постинг замислих когато бях на един спрян строеж на път в местността Диврикли, част от региона на родопсия дял Равногор. За недостатъчно запознатите с Родопа пояснявам, че това е един прекрасен дял на тази дивна планина, с природа, съхранена в значителна степен от човешката намеса, разположена между долините на реките Въча и Стара река, наричана още Пещерска и Пиздица.  Изворната област на тези две реки е ридът Баташка планина. Така делът Равногор се явява един триъгълник, състоящ се от едно плато, не високо, плодородно, създадено от Бог да бъде олитавано от хора. На юг то е заградено с високата, с огромни площи борова гора планина, наричана Баташка. Това е един рай от страната ни, в който  много малко бисери от него са популярни и се посещават – Фотинските водапади, които са три, вр. Баташки Снежник, според мен по-красив от Персенк. Тук идват много хора, но за да берат гъби. По-големи площи в страната с гъби манатарки не съм виждал, тук те нямат обиране. Красотата обаче на рида Баташки снежник в посока юг е невероятна. Римски пътища, огромни ливади с езера, които пресъхват към края на лятото, много рекички, борове надминаващи 30 м. височина и кръстопът от пътища, всичките преминаващи през разлчини красоти. Тук се сече много яко, но горите са толкова много и дърветата така обемисти, че все едно няма сечища. Грехота е да се сече и да няма горски стопанства, което означава да се залесява след сечта, но на горските стопансва им е...ха майките – продадоха ги на мутри. Истината е, че Родопа представлява една нива за засаждане и добив на дървен материал, но и това вече не е така, защото жените, които засаждаха фиданките вече ги няма. Давам за пример горското стопанство до ж. п. гара Желен. Купи го мутра, затвори го, то се превърна в келеме. Поне хилядите засадени фиданки да бяха засяти по горските масиви на Свогенско, ама няма от кого.

    Макар да няма торски стопанства, сече се като за световно, кои стоя зад тази сеч не е ясно. Балансът в Равногор поне за сега не е нарушен, защото горите тук са огромни. Най-малко се сече във високата част на планината, където преобладаваат смърчовите гори. Това е най-нецененото за дървообработване дърво, дърводелците го наричат безсмолист бор, макар не съвсем да няма смола в дървесината му.

     Пътищата в този регион са в лошо състояние. Приличен път има от Батак до с. Нова махала, който продължава до с. Фотиново. Още един приличен, но не чак толкова път има от с. Брацигово до с. Равногор. Тези пътища са модернизирани по времето на управлението на ГЕРБ по програми, финансирани от ЕФРР. Изработен бе и план за свързване на тези пътища по начин, те да позволяват да се прехвърля планината и така да може да се пътува от долината на р. Въча и специално от Девин и Михалково до Брацигово и Пещера. Тези пътища съществуват, но са в ужасно състояние. По същество в момента до с. Стоманево, от което помаците се изселиха в Испания, до с. Селча, до с. Равногор, както и до селата Нова махала и Фотиново от долината на р. Въча път няма.  Тръгна един проект, който започна с преустрайство на пътя от Девин през Лисичево до с. Фотиново, с опции, после да се доправят отклоненията до селата Равногор,  Селча и Михалково. Ако тези пътища бъдат ремонтирана, този прекрасен регион ще се промени както Велийца, най-западниня дял на Родопа. Програмата започна със строеж на път от Девин до с. Фотиново. Не се получи обаче, защото двигателят на тези строежи на пътища в слабонаселените региони на страната, ГЕРБ, бе срутен в резултат на проработка от Кремъл, чиито изпълнител в България бе пРезидентът ни, превърнал пРезидентската институция в отдел на ФСБ. Изразявам лично мнение, може и да не съм прав – първите две служебни правителства аз оценявам като манипулируеми от задкулисието, с мозъци, нагънати като корема на Делян Пеевски след работна вечеря. /Б. м, говорим Задкулисие, понимаем Радев, говорим Радев, понимаем Задкулисие/. Задкулисниките на Радев не само хабер от понятие си нямат за тези региони и за хората, които ги обитават, защото тяхната задача е кой най-пръв за изпълни приказа на президента, касаещ неговия ресор.

   Подобно бе и положението с редовно избраното правителство, в което влязоха биринджии на кухи партии, плод на инженерингова разработка на Кремъл, реализирана от Радев, макар генерал Решетников вече да не „играеше”. Биринджиите – дилафи на Радев! -  нямат програми, защото са въздух под налягане, инструмент за изборен преврат на пРезидента ни без умения да управляват. Резултатът от работата им може да го види всеки, посетил Равногор.

      Пътят от Девин до с. Лисичево бе направен по времето на ГЕРБ, но 4 км. не са довършени. Той е много тесен! Отсечката от с. Лисичево обаче до местността Диврикли бе направена както трябва. Това е един прекрасен високопланински път, подобен на този от с. Филипово до с. Рибново, но да срещнеш там автомобил е по-малко вероятно отколкото да видиш български гражданин в Автобусна линия 79 с редовни превозни документи. Признавам си, че ме е срах да нощувам в гората около този път, защото тук има всичките условия да намират препитание както мечки, така и всички видове диви животни. Такъв ужас, при който покривът на колата ми когато нощувах до р. Берковска стана свърталище на чакали, защото там скрих кутия от консерва, не ми се преживява още веднаж. Един прекрасен път, който не води до никъде, това е сега прекрасният път от с. Лисичево до местността Диврикли. А в страни от него – абсолютната дива природа.

   Пътят достига до един паметник на глупостта на президентовите боклуци според моето мнение за тях, не го налагам, които от доста време яхат страната ни.  Съвременни пътни машини са оставени от две години в местността Диврикли, където пътят се разделя за с. Фотиново, за яз. Тошков чарк, има и още един, сега започнат да се строи в посока на с. Нова махала. Прекрасните машини са разхвърляни там, не работят, вероятно струват много и са купени с кредит, което означава, че сега техен собственик е банката. На банката обаче й трябват пари, а не ръждясваща пътностроителна техника, и тя губи. При машините има останали табели с плана за строежа на пътищата, къде те ще отвеждат, кои форми и за колко време ще ги строят, къде са проектирани и кой ги финансира. Машините, ръждясали, са обраснали с трева и са обвити в павой като изоставени гробища. Паметници на простащината, която завзе управлението на страната, но не може да я управлява. Не само машините не работят, не работят и хората, а тук работа няма. Не работят кариерите за инертни материали, асфалтовите бази. До тук докара страната ни пРезидента, оти Бойкоо крадял от пътните строежи чували с пачки и кюлчета. За да няма пътни кражби, не трябва да има и пътно строителство, вероятно това безпътие сега е последната президентова опорка. Пътното строителство по Родопа е навсякъде замряло, техниката стои и се съсипва.

   А там, на кръстоовището, стръчи един паметник, свързващ този регион с дейността на отряда „Антон Иванов”. Освен, че народните отмъстители са воювали за свободата на суверена, те са убили и много хора от региона, набедени че са фашисти или защото не са дават храната по агълите /колибите си в планината/ на паратизаните. На такива репресирани има паметник в с. Равногор и при разклона Лисичево/Селча.

   Не само в този регион на Родопа е така, привеждам пример с изоставения регион Златарица. Изоставените пътни проекти и изгубването на всякакви надежди на хората там да живеят като нормални хора, да имат път до с. Елешница, е довел до пълното им отчаяние. Защото те бяха близо до реализиране на надеждите им, стпоителството на пътищатата достигна до половината от региона на Велийца и тези пътища промениха облика на населените места и поминъка на хората. Това доведе до напускане на региона от хората, превръщането му в ничия земя, цитирам с. Гарвана, защото за президнтовите в.министри има по-важна задача – скапването на сраната ни и на тази база нова политиическа ориентация към Русия/Беларус.

   Жертва на тази линия не пезидента ни, коато той води, велоятно е и отмяната на проектите за пътно строителство, свързващо малките населени места.

   Ще напиша с големи букви: ТЕЗИ СТРОИТЕЛСТВА СЕ ИЗВЪРШВАТ ПО ПРОГРАМИ НА ЕС, С ПАРИ НА ЕС.

  Само враг на хората вместо да им помогне в трудния живот, от високия пост, който заема, може да направи живота им непоносим и да ги прогони от родните им места. Въпреки желанието им да остнат по родните си места и да се трудят. Както помаците от Велийца, Якоруда и др, на които ГЕРБ построи пътища и ги свърза към страната.

 

Благодаря ти, че ме върна в детството! Аз израснах в този чуден район на Родопите
През зимата стоях на прозореца, когато снегът надвишаваше боят ми и не можехме дасе пързаляме по стръмната улица, излизаща директно на шосето За ужас на баба и дядо С гатера отсреша, захранван непрекъснато с трупи През лятото- разходките из " Свети Константин" за бране на къпини, малини и гъби млечици имаше в изобилие, тях събирахме
Дивна природа, тя ,още от дете ме научи да търся красотата във всичко
Пещера е градът, в който израснах- Равногор е горе,на високото.....

Политиката тук според мен е излишна Тя е мръсотия и никакъв цвят не може да я скрие С политика се занимават тези ,които имат комплекси в основната си работа Или не са реализирани в нея ,или знаят ,че заемат незаслужено високо място в нея
Хора ,необичащи професията си, няма професионални политици у нас И затова нещата куцат Не може ,капитани , неолбичащи основната си работа, да извадят потъващия политически кораб
Както казва бай Ганьо-маскари са- до един!
Трябва да обичаш България, да си готов да се жертваш за нея!? А не 30 години да се кльопнеш на стола в НС и с кран да не могат да те изкарат оттам, да свършиш нещо полезно за нея!
В България има много, даващи акъл, над санитарния минимум, но работещи за нея няма! Особено сред политиците- назначените за такива!? Както милионерите и капиталистите- назначени, не по призвание!
Аз от детските години знам истински капиталист- калеко ми, от рода Амбареви Уроците му, някои ми послужиха после в работата А бях само на 6 години Да не се срамувам от никаква работа ,на работното ми място като порасна, да имам готовност всичко да работя Да не завися от никого!

Хубав ден!