СБОГУВАНЕ  С  ДЕВИНСКАТА  ПЛАНИНА ?

    Пътувайки преди дни по тази прекрасна планина ме жегна нерадостна мисъл - дали това мое посещение в този рай няма да е последното? Две причини има да се прокрадне тази мисъл в малоумницата ми. Едната е напредващата ми възраст - вече съм на 78, силите ми нмаляват - но има и втора. От първото ми посещение в тази планина през 1960 г. до сега аз я посещавам по-рядко или по-често, но винаги с интереси към този регион с богата история. Това е един твърде дълъг период, съизмерим с човешкия живот. В тези широки рамки красотата се възприема по различен начин. И стана така, че ако реша да посетя някои нейни красоти или забележителности, каквито са напр. тракийските светилища,  аз вече съм бил там. В името на истината това важи и за останалите планини на България. Като че вече няма къде до ходя...Такъв чип ми е инсталирал Бог, но Той ми даде и възможността да изпълня заложената програма в него. Възблагодаря!

    В деня, когато трябваше да се прибирам от Девинската планина, реших да отида в с. Осиково, разположено доста високо от другата страна на река Въча в най-посещаваният родопски дял, Чернатица. От него се вижда голяма част от местата, които посетих – яз. „Въча”, делът Равногор, Баташката планина, Девинската планина, но и част от Чернатица. Гледката от Девинската планина към Чернатица с върховете Модър, Върховръх и Персенк ме привлече неудържимо към това село, разположено под красавеца вр. Модър, което означава син на цвят. Приближавайки селото един скалист вр. Голица, по-остър от пиринските, скрива вр.  Модър. По подобен начин връхът Бърдото на път за Чудните мостови скрива с. Забърдо, също велика красота, за тези, които имат очи да я видят.

   Като местоположение с. Осиково поставям на първо място по красота сред всичките села в Западните Родопи. Само с. Чурен, в изворната област на Тъмрашката река може да се сравнява с него по този показател, а може би и още едно село,  Орцево, от което се виждат Рила, Пирин и голяма част от Родопа. За Горна Баня казват, че е балконът на София. Това село пък е балконът към Девинската планина. Точно срещу него е с. Фотиново, а в дясно от него е с. Равногор. Който е поглеждал от с. Фотиново тези скални красоти около с. Осиково не може за не ги посети.

    Селото се състои от стари къщи, построени изцяло от камъни, покрити с каменни плочи, наричани тикли. Тези къщи са изоставени, някои вече се рушат, но майсторите, които биха могли да ги поправят отдавна почиват от делата си. Днешните младежи с меки китки и нежни ръчички, като дадени им с тях да боравят единствено родови дъна, не само не могат да поправят тези шедьоври от камък, но и нищо полезно не могат да свършат. Трифоноворадевото поколение....А  къщите – архитектурни паметници като тези в селата Ковечевица, Долен и др. вече се рушат. Има и по-нови къщи изцяло от камък по на два и три етажа, много красиви. Същите, ама съвсем същите, ги има в село Чепинци до Рудозем, едно проспериращо село с бъдеще, когато се  открие новият ГКПП Рудозем/Ксанти. Стъпъли върху скалите, зидовете на къщите са непоклатими при земетръс, но ако покривът над тях се подържа. Има постоянно живущи хора в селото, има и такива, които са купили къщи сред този рай, подържат ги и през лятото живеят тук, преобладаващо възрастни хора.

   Ридът Голица закрива голяма част от гледката към Родопа в посока Модър, но пък се вижда частта от Чернатица, която се спуска към долината на р. Въча. Прекрасно е! От селото започва рид, върху който е махала Петвар. Той се спуска до пътя покрай р. Въча в района на яз. Въча. Покрай изоставените къщи на хората – махалата е обезлюдена – се виждат дворовете, целите в зеленина и овощни дървета, пътища, събиращи се в един, който повежда надолу към долината на р. Въча. Не по-малко красив е й отсрещният бряг на р. Въча, зад който Родопа наподобява на плато, по което има няколко меки върхове, покрити с гъсти гори. Това плато е наречено Равногор, на него има няколко села – Селча, Лисичево, Стоманево, Равногор. Дълбоката долина на р. Фотинска разделя това плато от масива на Баташката планина. Тя е покрита с гори от черен и бял бор, никъде не се вижда сечище. Такива могъщи, огромни борови дървето по Баташката планина са рядкост дори за Родопа. Превалите на тази планина към село Равногор и от другата страна към още един, леко наклонен огромен /!!!/ „Равногор” с язовирите Голям Беглик, Широка Поляна и Джиневра са приказно красиви. Ридът на планината е навсякъде висок почти 2000 м, върху който се откроява леко вр. Баташки снежник. Които не са били на този връх не предполагат каква красота разкрива той, към която е добавено и едно човешко творение, яз „Батак”.След Баташката планина следва Девинската. Красотите й остават скрити, погледнати от терасата на това високо разположено в планината с. Осиково. Но мен ме вълнуват, защото идвам от тях, преживях досега с техните красоти, много от които сурови, страховити, незабравими.

   По линията на ЕФРР са направени две беседки на обгледни места – едната малко над селото и втората – на обгледно място на около 2 км. преди селото ако се идва от пътя за Девин. Много е красииво и от мястото, от което се отделя пътя за махала Петвар. От таам се тръгва за х. Модър, която пиянища запалиха и тя изгоря. Най- красивото място обаче е пред вр. Голица, една скална красота. По-малки скали стърчат на много места  под него по прекрасните поляни, в това годишно време покрити с цветя. Те са подходящи за тракийски светилища, но траките изобщо не са се сезирали върху тях, докато в Изтомните Родопи просто няма неиздупчена скала с култови ниши, наричмани от местните хора дулапчета.

   Ще се върна отнова на тази тема, село Осиково, а сега въвеждам една информация за желаещите да го посетят:

   При отклонението на пътя за с. Осиково от главния път за Девин има един завод, за който казват, че е продаден на мутра за 1 лев срещу задълженията за ток и вода. Мутрата веднага затворила завода, обаче през територията на завода преминава пътят за с. Осиково. Като собственик на земята, по която преминава този път, мутрата сега иска такова възнаграждение за нея, което не може да му се изплати. Спорът бил в съда от години, но 4 км. в началото на пътя са в лошо състояние – модернизиран римски път. Оставащите 13 км. до селото са в отлично състояние. Нямайки информация за това, желаещите да посетят селото като навлезат в началото на пътя се връщат, защото да се пътува по такъв път 17 км. не е здравословно за автомобила.

   Такава бе приватизацията, а също размяната на панелки за части от Борисовата градина. Такива бяха и продажбите по време на Големия грабеж. Цитирам прекрасната местност Хамамбунар, която Манол Велев и стрелкинята му купиха ведно с язовира в нея по 5 стотинки/кв. метър, а депесебиринджиите купиха на зелено всичките земи покрай пътищата, които е предвидено да се строят по 3 ст./кв. м.

   Добре, че Копейкин, Нинова и Трифонов под ръководството на държавовата ни, а не на някакав друга глАва, ни вкараха в режим на нулева корупция и вдигнаха интелектуалното ниво на страната....