Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06 14:55 - НЕПОДЪРЖАНАТА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА В ПЛАНИНАТА ВОДИ ДО ПРЕВРЪЩАНЕТО Й В НИЧИЯ ЗЕМЯ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 678 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

НЕПОДЪРЖАНАТА ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА В ПЛАНИНАТА ВОДИ ДО ПРЕВРЪЩАНЕТО Й В НИЧИЯ ЗЕМЯ...

 

   От две години по строг план посещавам Западните Родопи и вероятно товА ще е моето последно пътуване от серията „Големи”. Десет лета посещавах предимно Западния Балкан, десет лета преминаха  по Централния Балкан, където посетих над сто пръскала /водопади/, десет лета и не само лета преминаха по светилищата на Източни Родопи. Подчертавам, че тези програми ми се застъпват, понякога вървят по три в една година. Още десет лета преминаха и по Западните покрайнини, по селата им и природни красоти на Балкана, Видлич, Влашката  пранина, Гребен планиина, Руй, Въртоп, Кървав Камик, Милевската планина и красавицата /!!!!!!!!!!/ Бясна Кобила, по които изминах над 4000 км. Голяма част от моите снимки за оброците по Западна България и Западните покрайнини влязоха в едно прекрасно изследване на г/жа Здинка Тодорова, книгата й  „Посланията на оброчищата. Друга част от снимките ми влезе в последната енциклопения на БАН, „Свещените места на България”. На някои може да се стори нескромно твърдението ми, че никой /!!!!/ друг в България не познавата толкова много римдси пътища в страната ни, но също и тракийски светилища и християнски оброци. За оброците ще допълня нещо:

   Минавайки покрай тях, аз усещам, че в близост до мен има оброк и започвам да се оглеждам за много голлям дъб или групичка от няколко огромни дървета или самотна огромна дива круша. И по най-прекия път достигам до оброчния кръст.

   При пътуванията си имам и цел – да опиша интересните, красивите, светите места на България, защото за следващото поколение те вече ще са недостъни, хората все по-малко търсят живителната връзка с Майката-природа. Цитирам пример, прекрасното Пенчовко пръскало в Балкана, те дори са две.  С изключение може би само за мен и за още няколко като мен, този феномен не е мъртво понятие.

     България е в труден исторически момент, защото според моето мнение начело на нея стои чужд агент, пРезидентът радеВ, който манипулира задкулисно урравлението й. От две години той съсипва България с фирмени партии - такива по документи, по същество кухи, продажни, с невписана в дейността им дейност политпроститутщина.  Последният парламент и правитолство се състоят от негови хора. Сега,с цел да навреди на ЕС той пречи на Македония да бъде одобрена, защото така иска Путин, пречи на приемането ни в Еврозоната, защото така иска Путин, против войната в Украина е по същия начин, както бе против шапа по дивите свини, защото така иска Путин. В имато на това той е подготви страховит за България сценарий този път  не с Кирчо и Асенчо, а с фирмените партти на Янев и Копейкин, чрез които се готви да управлява отново страната  задкулисно По-пропутински настроени са тия двамата.

   На злото от президентството и на хората, които го осъществяват аз противостоя с постингите ми за моята страна, България, която е прекрасна. За голяма моя тъга опростаченото от Трифонов/Радев ново поколение падна до много ниско ниво, което фирмите политици обединиха в политическа партия и Радев го яхна в стремеж да доведе страната ни до изгонването ни от ЕС и НАТО и завръщането й към неговия приказчик, Путин.

 

   Това като въведение към постинга ми, в който ще се път ще се спрра на пътищата в най-дивата чадт на Родопа, Беслет. Този регион е див не защото е недокосван от хората, а защото те с простотията си са го направили такъв. Изсечените гори не са залесени и от подраста те са се превърнали в свински и вълчи скривалища, а пътищата там са изоставени. Докато имаше пътища хората с кредити направиха къщи за гости, други вилни заселища, сега тезии хора се оказват в капан. До имотите им не може да се достигне с автомобил.

    Какъв е характерът на планината Добраш, за пътната мрежа на която ще пиша сега. Това е една висока в северната си част планина с гъсти гори и дълбока почва, която акумелира дъждовната вода и я изпуска равномерна към плодородната й южна част, гъсто населена с китни помашки села. В последните години обаче падат ненормално силни дъждове и от тях пострадаха пътищата. При строежа на пътищата е било предвидено да са на по-високо място от водата в реката, дерето, но водата вече тече с ужасяваща сила. Гледах по телевизията р. Нишава как заля пътя под Петрохан, река Елховска и Чепинска какви поразии направиха на помаците по Златоградско, какъв ужас бе р. Батуня, която заля Заножене и Вършец и понесе камион. Добре, че в този момент не бях в планината. Не, че е опасно за живота ми, но мога да се окажа без път за връщане.

    Тази година когато се придвижвах по път покрай р. Дяволска в Беслет видях какъв ужас е била водата, отнесла не само част от пътя, а на места цялото му трасе и ме обзе страх, че ако това се случи докато пътувам водата ще ме удави, ако пък това стане преди връщането ми, връщане няма да има. Неразумният начин на стопанисване на природата, нейната разруха и змърсяване са причина за предупрежденията й към нас: Хора, бъдете разумни!

   В момента ми се върна един спомен от местността Смесите под х. Тъжа. Винаги оставям колата си – базата ми – на по- високо място над реката, така сторих и този път, на едно порянка под дърветата на сянка. Заваля дъжд обаче, страхотен.  река Тъжа придойде, качи се наа порянката и остана метър по вертикала да достигне до колата ми и да я помъкне. А над поляната  - гора, място за отстъпление няма. Задържа се водата, успокоих се, отидох до х. Тъжа. Човекът каза, че спре ли дъждът, след два часа водата се оттича. Така и стана, но за да пресека реката и стигна до шосето изхвърлих и подредих поне кубик камъни, за да пресека реката. Един метър само ме спаси.

   А сега за пътищата в Добраш, които най-точно казано са заебани. Те са прехвърлени от пътната мрежа на страната ни към Горското, богато колкото църковна мишка. Горското оправя по някой път ако ще го ползва и пробива нов почвен път до сечището. По този път воже да премине само камион, трактор, джип, но ако не е валял дъжд.

   Сега ще опиша пътищата в северната част на рида Добраш, където е най-високата му част, могъщият рид Беслет. Ще отбележа, че след 1989 г. в Беслет бяха остроени само два хубави пътя, този от с. Филипово до с. Рибново и този от Горско стопантво /г. с./ Стойчовото до местността Ранча. Такава бе тогава играта на ДПС тогава - в основата на строежа на пътя за Рибново главен играч бе депесемафиотът Ахмед Башев от с. Рибново, кмет на с. Гърмен. Друго стоителство на пътища няма вече 32 гидини. А горските пътища, които ще опиша, те са сптроени преди Деветото, предимно следвайки трасеета на римски пътища, които тук са много, а след Деветото те са разширявани. Ето кои са пътищата в този дял на планината, най-дивият на Родопа:

1.   От с. Медени поляни до г. с. Вищерица и после до с.

Ковачевица. Пътят има доста разклонения, първото е до горното г. с. Вищерица и после до с. Осеново. От високото г. с. Вищерица пък започва горски път към с. Рибново. Друго разклонение от долното г. с. отвежда към вр. Беслет и после към г. с. Беслет. Няма да описвам през какви красоти се минава, но те са уникални – гори, каквито са от засаждането им от Бог до сега, ливади със скали,някои модерирани от траките за да приличат на нещо, тракийски светилища, но съвсем различни от тези на траките в Източни Родопи, огромни скални ридове и отвесни скали, в срявнение с които тези на Мальовица са като една шушка. Вдъхновение, но за хората с душа, снобове тук никога няма да стъпят. Те си имат телефони.

2.   Вторият път е много важен, той е разклонение от път,

който описах, намиращ се близо до водопада красавец Сини вир над с. Ковачевица. Този път движи по долината на р. Канина, която приема доста пълноводни притоци. На картите тази река е причислена къъм малките, но тя е неколкократно по-пълноводна от популярната заради язовира си р. Доспат. По лявата страна на този път покрай долините на реките, спускащи се към р. Канина има пътища, прехвърлящи рида Беслет. Ще цитирам този по Скалиститата река, който достига вр. Беслет и се спуска в г. с. Вищерица, този по Беслетския дол, който излиза на едно от най-големите скални масими в Родопа и се съединяваа с един друг, който ще опиша след малко. Римски път се изкачва по долината на реката, кото идва от местността Ранча. Друг път от местността Гроба се спуска покрай р. Канина до г. с. Беслет.

3.   Местността Ранча се явява кръстопът съ следните птища:

а. Асфалотов 6 км. слиза на г. с. Стойчовото.

б. Римски път отвеждащ до другото кръстовище тук,

местността Гроба. Той се ползва от високопроходими джипове и камиони.

в. Римски път слиза на 2 км. от г. с. Беслет. Само за камиони.

г. Доста широк горски път движи по  източните скатове на

Беслет и се спуска в с. Медени поляни. Той има разклонение за долината на р. Доспат, за с. Побит камък и за г. с. Беслет.

4. Месността Гробът е една голяма красота, която също се

явява кръстопът. Това е най-високото населено място тук. От него започват седните пътища.

а. От Гроба започва път по долината на р. Дяволска, самият

ужас.

б. Друг път, с подобрено трасе се спуска по долината на

р.Канина, която извира тук нбализо изпод вр. Свети Петър.

в. Друг път, доста приличен, но почвен, се насочва към

резервата Тъмната гора.

г. Разклонение от този път отвежда до г. с. Дикчан, един

друг рай тук и се спуска към с. Осина. И той трагичен като пътно съоръжение, а построената там разкошна къща за гости ще остане да краси поляната – докато се срути. Без път до нея, такава ще е съдбата й...

 

   От пътищата, които посочих само два могат да се ползват от автомобил, този между селата Филиповци и Рибново и този между г. с. Стойчовото и местността /седловинаата/ Ранча. И още един участът, този между местността Гроба и г. с. Беслет. Но как да се достигне до местността Гроба е труден въпрос. Точна там попаднах на заблудили се пловдивчани с микробус, които търсеха човек да ги упъти как да се спуснат в полето.  Никакъв мовек няма тук, макар да има  ивилна зона, непосещавана, защото вече няма път до нея. Попаднаха на единствения, но точен мовек, случайно тук, отпратих ги по път да слезат до с. Сатовча.

   Всичките останали пътища са негодни за ползване, освен от високопроходими машини. Рисково е да се нвлиза в тях поради доста причини. Тези пътища се тесни, възможно е да се появат паднали скали или дълбока кал на места, чито преодоляване е невъзможно, а също и да се обърен посоката на движението – няма достатъчно широко място. Отмирането на тези пътища променя и поминъка на хората в селата, които живеят под нея. Де се изкачат животни в планината, да се подържат обори и сгради за животновъдите, да се извозва млякото или да се докара фураж – това вече не става. Хората, построили си вили на красиви места не могат да се изкачат до тях с коли и ги изоставят. Има дори къщи за гости, нови, хубавии, заключени. С оставен телефон за връзка, но мобилните мрежи тук нямат покритие. Планината осиротява от към хора, които се сещат за нея само когато горската мафия ги сдобие с разрешително за сеч. Тогава се поправя някакъв път, до сечището се пробива почвен път, когато зевърши сечта завесата се спуска – край на предаването. Пълното напускане на хората на планината тук е факт, но не е само тук. Напуснати са и разкошните сгради, собственост на накогашното горско стопанство. Никакъв човек не можеш да срещнеш в планината, осенн ако някъде има сечище. За сечта се наемат работници, които знаят само пътя от селото им до сечиището и нищо друго. Оставам с убеждението, че тази планина – и не само тя - като да е в повече на държавата ни, тя не само че не й трябва и не се грижии за нея, но и като да й пречи. Такова е и отношението към малките населени места, за които държавата не полага почти никакви грижи и всеки се оправя сам. С местни данъци и такси, с местен труд се извършва благоустроство, на първо място пътищата.

    В южната част  на Добраш пътищата са в добро състояние, особено тези до границата с Гърция. Там е най-плодородната земя.

   Не е възможно да няма разлика в инфраструктурата, свързваща големите населени места в страната с магистрали и първокласни пътища, но да не прави нищо за такива региони е недопустимо.

   С този постинг призозава пРезидентът ни, основата на простащината в страната ни и главен задкулисник,  въздействащ върху всичките процеси в нея, да направи нещо по този казус. Дори да успее да ни извади от ЕС и от НАТО, чрез задкулисните си деяния, хора тук, в този запуснат по вина на управлението на страната ни край пак ще има, а пътищата ще са нужни винаги. Хората, природата, инфрастпуктурирата, те са по-важни от ракетите на Путин, с които той може да срази враговете си по всяка точка на земята. Направете нещо, Другарю главен задкулисник в страната за този регион, защото нямате много време – Путин съвсем скоро ще е извън политиката, а с него и виЕ.





Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9187584
Постинги: 3870
Коментари: 9688
Гласове: 16894
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031