Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06 11:56 - РАЗРУХАТА НА ГОРСКИТЕ СТОПАНСТВА В ЗАПАДНИ РОДОПИ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ГОРСКИТЕ СТОПАСТВА НА ЗАПАДНИ РОДОПИ – НЯКОГА ТУПТЯЩИТЕ СЪРЦА НА ПЛАНИНАТА ПРЕЗ ЛЕТНИЯ СЕЗОН....

 

   Горските стопанства на Западните Родопи са част от историята на планината. Те са били основавани на средищни места в нея, където се събират доста реки или дерета и от тях има достъп до безкрайните гори на Родопа. В още по-стари времена по тази част на планината са били основавани чарковете – места за разбичване на керестетата , необработения дървен материал, трупите. Чаркове започват да се основават когато в Българи навлиза дървообработваща техника от Германия, задвижвана с вода, както водениците. Режещите ленти на чарковете се придвижват на принципа на гатера, вертикално, като се осъщестява подаване към тях на дървения материал. Преди появата на тези чаркове трупите са се бичели с джаги. Това е бил поминък на доста родопски села и те са се наричали дъскарски. Такова село е било и Батак в миналото. Които познават горите около Батак – огромни черни борове, които растат много бързо, разбират защо хората са разчитали на поминъка си чрез този неимоверно тежък труд. С брадва да се отсече голямо дърво, после да се окастри, да се извлече с коне на  подходящо място и т. н. и накрая с каруци да се свали в Тракийсата равнина е работа трудна. Дърводоливът тук е една от основните причини да бъде  остроена и тесполинейката по-късно.

   Годините напредват, напредва и техниката за дърводобиива, все повече и хора с различва подготовка са необходими за нето, но и за залесяването на горите след изсичането им. Родопите донякъде наподобяват на нива за гори. Прибират се старите дървета, засаждат се нови. Прастар за планината начин за грижа към нея.

     С напредване на технологиите при дърводоива и дървобработването вече се появява нужда от постоянни места в планината, където горските работници да се установяват през летния езон, също така да има обори за конете, които свличат трупи, за техниката, но и това не е достатъчно. През лятото в тези горски стопанства освен дърводобивниците идват и жените им, които залесяват сечищата. А с тях идват и децата, а също и част от доашните им животни. За цела бяха  построени към горските стопанства къщи, чиито дворове където не е много високо бяха певърнати от хората в градини. За да се полагат грижи за домашните животни пък бяха построени обори. Местата, където са  обособени горските стопанства отговарят най-пълно за отглеждане на крави, пасища за овцете няма. Кози и кокошки също имаше, но свини – не. Макар да имаше достатъчно суроватка и старо мляко за тях.

   Модернизацията на тези горски стопанства напредваше. Те бяха захранени с електричество, до тях се построиха и някакви пътища. Не кой знае калко добри, но се подържаха и бе възможно до горските стопанства да се пътува и с автомобил, а не само с трактор или трупчийка. Появиха се смесени магазини в тези горски стопанства, столови, където всеки можеше да си купи храна за вечеря или да си вземе от вечерта за следващия ден в планината. В някои горски стопанства – цели градове! – имаше и пощи с телефонна връзка със страната, дори можеха да се изпращат/получават по тях пари. Цитирам пощата на г. с. Беглиикя, според мен най-голямото от всичките.

  Тези г. с. бяха огромна продобивка за туристите. В тях можеше  да се спи, та макар и в сеното, но също така и в Горския дом, където приемаха гости. Можеше от магазина им да се допълни раницата, защо там винаги имаше хляб, сирене, консерви. И още нещо. Загубване по Родопите е винаги възможно, спасението се явява минаващ камион с трупи или на Горското, който те прибира. На мен ми се е случвало многократно такова прибиране, като камионът ме е свалял високо от планината до някое горско стопанство. Разликата между някога и сега е, че някога въобще не ми пукашеще ще се прибера ли някъде да спя или ще остана в планината, на колко км. от населено място съм или кога ще се стъмни. Сега, когато съм на 78 вече е друго, всичко става в много строг ред.

   Времето на тези горски стопанства за мен бе като разцвета на времето, през което посещавах Родопа. За мен те бяха като села, където можех да отседна, ползвайки ги за база, да нощувам еднокатно, да се снабдя с храна и да се обадя по телефона, че съм още жив. Тогава мобилни телефони нямаше. Но пък какви горски стопанства имаше и на какви красиви места. Освен красиви, тези места бяха по най-дивата и красива част на планината, сред поляни, в които се събират няколко реки, на високи места с изкрючителна обгледност, но имаше и такива, като напъхани в тъмна гънка на планината. В мовента си спомнян долното г. с. Вищерица. Смърчов полумрак през деня, вечер само луната ако се покаже над долината просветва малко. Два акра небе.

   Настъпи времето на демокрацията, когато БСП не можеше повече да упрарвлява, но пък получи правото в тези преходни години да си отмъсти за свалянето й от властта. Като не  ни искате, ние ще ви покажем какво можем, бе тяхната заявка. Тогава се извърши приватизацията, достигнала до такива мащаби, че Иван Костов продаде дори слотовете за самолетите на БГА. Купувяците бяха неизвестни никому мутри, бушони на истинските купувачи. Целта бе разпродажба на активите на страната на нискифцени и после препроданавето й на високи. Планиран от Луканката грабеж.

   Така бяха ликвидирани и продадени и горскте стопанства. За двадесетита години те започнаха да се превръщат в руини, а днес вече са такива. След напускането им започна разруха на сградите, но преди това в тях се самонастаниха цигани. Те живееха в частта от г. с, която още не бе  паднала, при опастност напуснаха сградите. Отопление без пари, откраднат ток, вода без пари, помоши от банкомата в населеенот място под стопанствата. И още нещо – незаконен дърводобив. След разрухата на сградите последва пълното им изоставяне. Това важи за стопанствата близо до населениете места. В стопанствата във високата маст на планината процесът бе  различен. Те бяха изоставени, като от тях бе свалено интересното като печки, жици и др. вещи и откарано в квартали като Анезица, Асалтова база, Ракитово и др. Днес тези стопанства изглеждат като поразени от най-новата, неутронната бомба на Путин, която избива всичко  живо, но не руши сградния фонд.

   Изоставянето на тези стопансва довдеде и до изооставяне на пътищата до тях, които бяха прехвърлени към Грското. А Горското заработи на нов принцип, всекии ден горските работници пътуват до обекта и вечерта се връщат. Това е много мъчиително за работниците, преуморени от тежкия труд да пътуват по тези лоши пътища, лошо е и за автомобилите, които се чупят. Доста стъп е този вариант. При него има някакви пътища, много лоши но проходими само до г. с. в които се извършва сеч. Вече две години съм на разходки по Беслент, никъде не видях жени, които да заелсяват. Само експлоатация на природата. Тя ще си отмъсти обаче ва идиотите.

   Базите с дърводобивната тежника сега се по селата, цитирам една такава голяма между  селата Фотиново и Нова махала. Част  от трудно придвижващите се машини, напр. верижните, остават на местаата, където се извършва сеч.

   Липсата на тези горски стопанства и състоянието им – разруха и в тази олласт – промени коренно картината на Родопа. Нямя ги местата за живот, които бяха тези летни заселища с раотниците по дърводобива, жените им, които залесяваха, децата, животните. Давам пример с прекрасната местнос на г. с. Беслет, някога излъчваща живот, днес – красиво природно мъртвило.

   По страната секачите, които наема Горското са обикновено цигани. В Родопа секачите са винаги помаци, но и малко турци има по Батащко. Помаците  май вече не достигат, та от Горсото наемат и цигани, за които правят палатъчен лагер някъдевисоко в планината до извор. След отпадане на необходомостта повече да се сече там лагерът се изоставя, а поляната, където той е бил ведно с изгнилия брезент, печките, леглата и др. потреби е замърсена за век наппед.  Срещата такъв ужас след излизане от красивата природа е причина той да бъде възприет като още по-ужасен.

   И накрая за корояда, който унищожи белия бор в планината до височина около 1200 м. н. в. В по-високите цасти, където борът не е посаден от хората, а от Бог той не е поразен. Преди коряд също имаше, но бедите бяха малко. Разболее и се дърво, горските го отсичаха. Все едно крастава овца, която овчарят извежда от кошарата да я изядат ълците и тя не може да зарази останаллите. Така въздействието на тази болест бе минимизирано. Без горските работници изгубихме милиони декари гори с бял бор. Работници сега секат полуизтнилите дървета за да ги преработват предприятията ни на брикети. Загубите на тези гори е едно от последствията при премахването на горските стопанства...

   Една страница от пуристимедския ми живот е затоворена – изчезването на горските спонства от Родопа. Без тях природата е съвсем различна – няма бази за отсядане, няма инфраструктура, няма живот, а само....разруха. Не само на цялта страна, а и на тези райски кътчета, горстите стопаства, им ебаха майката. В рамките на своя живот аз се докоснах до тях.

   Чао, горски стопанства. Поколението след мен, ако чуе това понятие със сигурност ще попита:

   - А какво е Горско стопанство?





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9187931
Постинги: 3870
Коментари: 9688
Гласове: 16894
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031