СЕЛО  ПЛЕТЕНА – ОЩЕ   ЕДНО  РОДОПСКО  ТЪРНОВО

    Села на наклонен скат в Родопите, каквото е географското положението на гр. Търново има много. Сега ще посоча само три: Орехово, Гьоврен и Плетена. От тях само Орехово, населено с християни не се развива. Гьоврен, село с изцяло турско население се развива експлозивно, същото важи и за с. Плетена, населено с помаци. Подчертавам: Не влагам никакъв лош умисъл когато наричам българите мюсюлмани помаци.

   След изтощителното ми, но също така опасно и рисково пътуване в най-голямата дивотия на Родопа, Беслет, реших да седна и да си почина за минути в с. Плетена. Имах достататъчно време да се прибера до София преди смрачаване. Пътят от местността Гроба до с. Плетена е само 15 км, но 10 км. от тях са самият ужас. Пътят следва долината на р. Шейтандере, която бе прииждала и отнесла част от настилката на пътя и дори части от път. На места се минава на сантиметри от края на пътя, долу е реката. Пътят е тесен и ако се наложи разминаване не ми е ясно как ще се извърши. Ако от планината слиза камион с трупи трябва да се пътува с километри назад по път с пропаднало на места трасе. Благодаря на Бог, че това не ми се наложи.

   На моста, при който река Бистрица приема Дяволската река започва страхотно подържан стръмен път към с. Плетена. Влизайки в селото от него започват разклонения като ребра от гръбнак, стръмно нагоре в дясно и надолу в ляво. Разположението на селото е такова, на скат с денивелация поне 200 м. Поне от 10, а може би и от 15 години не бях идвал в това село, но това, което видях ме впечатли. Хубав център, нови модерни къщи, много още в груб строеж, улици със здрава и подържана настилка, заведения. Хората приветливи. Тук има и други села с такова излъчване на хората, цитирам близкото с. Абланшца. А в съседно село Вълкосеел хората имат излъчване на угрижени, тъжни.

    Улиците на селото на места са толкова стръмни, че автомобилите могат да ги изкачат само ако са сухи, на други места макар и с добра настилка те са доста тесни. Същите са и улиците на с. Гьоврен. Има и улици, запазени от предишните години, с майсторски подреден калдъръм. В центъра на селото разбира се е джамията, и тя свети от чистота. Нямах време за нея. От улицата след джамията какъв изглед се разкрива към долната част на селото, една красива приказка с хълм в средата като тракийска могила. От центъра нагоре започва нов квартал. Освен тесните – няма място за широки! – улици, има и кратки отсечки за спускане/изкачване на хората по стълби или пътеки с голям наклон от високите квартали към центъра на селото. Не успях, а и бях твърде изтощен от предните дни да се изкача горе на равното над последните къщи, които се виждат. Там сега имало огромно строителство, като някои от къщите вече били завършени. Попитах хората как е възмжно водоснабдяване на едно такова населено място с вертикала от 200 м. което означава в долния квартал на селото налягане на водата поне 20 атм. Обясниха ми, че има няколко шахти за разлчините квартали, а има от къде да отклонят и още вода за питейни нужди ако се наложи. Всичко това - направено с пари от данъците на хората от местната власт. Браво на тези хора.

   Това село подобно на Сърница също трябва да стане град. По-голямо село и админстративен център тук е с. Сатовча, но то по красота не може да се мери с това. Имам спомен от с. Сатовча с една пропадаща поради свачище къща, а също и че видях и чух кметицата на селото, една много интелигентна жена. Писал съм за тези случаи в блога си.

   В тази регион има много скални масиви, от които се добиват плочи. Сега е модерно мутробароците да се облицоват с плочи, а има и покриви с плочи, които тук наричат тикли. Един суперскъп мутробарок в с. Ковачевица има покрив от плочи и то с форма на рибени люспи, рязани на машини, защото вече няма майстори да направят покрив на къща от естествено извадени плочи. Виждал съм такива плочи по покривите, според мен тежки до 500 кг. Плочи се оказват под нивите на селото. Нивите ни вече са унищожени, казаха хората. Явно обаче хората са си продали доброволно нивите, защото добиването на плочи е поминък и на част от хората в селото. Кариери за плочи и цехове за рязане, подреждане и продажби има още преди с. Сатовча, но най-много са при разклона за с. Долен. За жалост този поминък руши прекрасната природна среда тук, оставяйки рани, които ще зарастват векове. Същото виждах и в Западните покрайнини в с. Каменица. Плочи винаги са се добивали тук, но сега те се добиват с машини. След тях големи площи изглеждат като ударени с ракети на Путин.

   Попаднах на интересни хора. Един от тях го познах по интелигентното му излъчване и го заговорих. Оказа се пенсиониран учител, местен човек.

   Поминъкът на помаците е малко различен, но се крепи на два стълба. Първият от тях е местното производство -  животновъдството, земеделието, дърводобива и дървообработването, а вторият е работа в страните от ЕС. Тези полета за изява се допълват в различна степен. Селата по Велийца напр. разчитат само на собственото си стопанство, но видно от това, как изглеждат хората и селата, делата им вървят добре. Другата крайност е поминък, свързан с гурбетчийство в страните от ЕС. Мъжете работят като строители, а жените в селското стопанство. Давам пример с жените от с. Рибново, които през цялото лято работят в Англия, а мъжете остават в селото. В с. Гьоврен пък мъжете работят като строители в ЕС, жените остават в селото. Спестените пари се връщат в селото и се инвестират в нов дом, селскостопански машини, машини за дребни цехчета.

    В с. Плетена животни няма, има само т. н. помашки дворове. Това са дворове, в които всеки кв. м. се оползотворява, включително и оградата, за да се вият по нея напр. тикви. Ще поместя снимки когато имам време. Явно това село е типичен представитетел на едната крайност - всимките му средства идват от възможността хората да работят в страните на ЕС.

   Такава дейност, гурбетчийство, върви и в Източните Родопи, те пък населени с турци. Там млади хора са включени в строителни бригади. Ако нямат обект се връщат в България, оставайки на разположение. Обади ли се шефът, строителят яхва колата и отпътува за съответнатяа страна, на първо място Германия.

   Като украса към хубавото село възприех няколко малки групички момичета на 12-14 години, които минаха покрай мен, по- точно е да кажа нас, защото разговарях с доста хора. Страхотни красавици – стройни, без грам тлъстина, като безтегловни, пъргави като змии. Тези момичета ходели при майките си в съответните страни, напр. цветарниците в Холандия и явно са взели по нещо от там. Бяха облечени много красиво, но не с дрехи, каквито има напр. в с. Рибново, красиви помашки носии, шити от майките им. Големи красавици! Най-много работнички от селото имало в Холандия, но също и  в страните със селско стопанство като Франция, Испания, Италия. Доста от момичетата холандците ги харесали и ги взели за съпруги. Тези момичета разбира се не са образовани, те дори не знаят холандски език, но заради красотата им холандците явно са готови на всичко да ги задържат.

    Стана въпрос за кражби в селото, за които хората обвинават самозаселилите се цигани в с. Беслен на гръцката граница, от които пропищяли и гърците. Спомням си още две такива крадливи села с ченгенета, Дардандере и Чайка. Най-първи по престъпност обаче са циганите от кв. Боровица на Кърджали. Веднаж турчин овчар ме спаси от беда, която щяха да причинят на колата ми тези изроди докато бях на крепостта Асара.

   Красива природа, красиво село, красиви хора. Но зависимо от поминъка си, свързан твърдо със страните от ЕС. Местното им производсво явно клони към нула. Ако троянският кон на Путин в Българоя пРезидентът радеВ и пРезиднтството му успеят да ни извадят от НАТО и ЕС като осъществители на хибридната война на Путин срещу страната ни, тия хора загиват, мисля си. И не само те.

   И въпреки това !!!!!!!!!

   Докато говерх с хора, към нас се прилепи един изрод, явно да разбере какъв съм. Кой съм няма как. И се намеси в разговора ни казвайки, „селото се издигна по времето на Тодор Живков”. Този кретен не бе над 35години, значи през 1989 г. той е бил на около 2 години, а говори за време, в което той като да е бил участник в издигането на селото по времето на ТодорЖивков. Аз замлъкнах, хората също. Разбрах, че тоя със сигурност е от службите към пРезидентството  на радеВ, хибридник, и придължих пътя си, а той остана при хората. Явно ще ги разпитва. Замислен от тази неприятна среща с путинорадевия хибридник се заоглеждах по-подробно и видях надписи на няколко места „Русия на Русия!” С това трябва да се внуши на хората тук може би, че Русия освобождава част от Русия, която Украинците са й анексирали. А също да внушат на хората и че виновна за войната е Украина, а може би  НАТО и ЕС, от където хората тук си вадят хляба.

   Какво нещо са мръснците, има ги навсякъде. След 1975 г. когато започна изверването на помаците имаше много жестокости. Паметниците в Брезница, Корница, Лъжница и по др. места напомнят за тях. Д не повтарям за момиченцето, застреляно в цедилката на гърба на майка му. Убитите са били с дупчица на гърдите, а на гърба с липсвало месо и кости като фуния в резултат на специалните куршуми, които са ползвали тогава джелатите. Сега помаците живеят добре, защото са работливи и са търсени работници в страните н ЕС. Но! Ето и в това далечно от центъра на страната чисто помашко село, Путин чрез тукашните негови хибридни войници, начело с Радев води не гореща война, както в Украина, а хибридна, с цел промиване на мозъците на хората и преориентирането ни от културните стрпани, към тези на приматите. Помаците са хора на думата, те не лъжат, не крадат и се трудят. Ако биват измамени, тяхното отмъщение е причиняване на пожар на разбойнка, не убиване. Но явно тия, дето по видни места на селото по стените пишат радевопутиновите кандърми и лъжи, са с осебен статут, хората ги е страх от тях. И затова ми е чудно – същите тези идиоти които ги изверваха, биха, интернираха, затваряха, застрелваха, те още са тук. А в бившите соцстрани партиите им бяха изключени от обществения живот.

   Какво се чудя, такъв пример имаме и в изпълнителната власт. Там коли и беси Кури. Давам пример с назначаването на министъра на отбраната, с уйдурмите в оръжейния завод в Сопот, забраната й да изнасяме оръжие за Украина. Разбира се, имаме си министър-председател, Кирчо Секса, но Кури отеректирва всяка негова идея да направи нещо, а дипломатичният отгвор Кирчо-в към нея неизменно е: Слушам!

   От същото котило са и тия, дето пишат по стените на това далечно село „Русия на Русия!” Хибридники на Путин, към пРезидентството ни.

   Горещо препоръчмвам на пътуващи от Гоце Делчев към яз. Доспат да посетят първо тракийското светилище Провиралката до с. Крибул и това дивно село.