НА  „АВТОРАЗХОДКА”  ПО  ВЕЛИЙЦА

  Велийца се нарича най-западният дял на Родопа. Той започва от Аврамовата седловина, връзката на Родопа с Рила и свършва при вр. Каратепе. От там продължението на рида се нарича Виденица, на името на вр. Гьозтепе, най-обгледният връх в Родопа. След Каратепе ридът разделя долините на реките Доспат и Въча. Доспат тече на юг, Въча – на север. Само запознатите с тази красота знаят за какво загатвам. Години посещения в Родапа са необходими, за да „прогледне” туристът в този безкрай от ридове и деретини.

   През миналата година горя част от с. Кръстава. Една баба в желанието си да приготви сладка от дивии ягоди подпали квартала. Трагедията е голяма, защото изгоряха къщите на хората там, сеновалите им, оборите им ведно с животните в тях – всичко, което хората имаха. Горяха и две къщи пак там в махала Долно Бирково. За този пожар обаче има и още една причина – водата за селото е недостатъчна, а то след построяването на „магистралата” от с. Аврамово до с. Кръстава и продължението й до пътя за град Сърница се разраства бурно. Има решение за водата не само за това село,  а за всичките около него, но за тази цел трябва програма, която да се изготви и представи пред ЕС, за да бъде финансирана. Рамката на тази програма е:

   Прозорец - така се нарича савакът с отбивката на водата – и тунел под един рид, по който вода от р. Аландере да постъпи в огромния комплекс от села и махали в региона. За жалост, това боклуците на Радев, които той турна за изпълнителна власт не могат да капират. Ако им кажеш, че хората по Велийца имат нужда от питейна вода, те ще пепопитаг, какво е това Велийца или какво е това питейна вода.  

   В помощ на хората с изгорелите къщи аз събрах доста голяма покъщнина от всякакъв вид, благодаря на тези, които ми я предоставиха. На няколко курса с доста голямата ми кола Пежо 307 откарах товарите, с жена ми оставихме и пари в селото за пострадалите. Дойде време и за последния товар, който се оказа много голям. Имаше столове, маса и други едрогабаритни предмети. За целта направих специален голям багажник за колата ми от дърво, който може да носи над 100 кг. с голяма площ. С помощта на този багажник натоварих два пъти повече предмети, отколкото ако го нямаше. Колата бе напълнена така, че не остана вътре никакво свободно пространство, като тежките предмети бяха най-от долу, над тях бяха тези с променлив обем – одеала, чували с дрехи.

   Мен ме познават добре в с. Кръстава, но с така натоварена кола не бях пътувал натам. За това има и още една причина – един курс до там вече е към 55 лв, така натоварих неща за два курса. За да привлечем вниманието на хората спряхме на мегдана и пихме кафе от автомата. Стана раздвижване, но към нас не дойде човек. После дойде. Отидохме направо в изгорелия квартал, където къщите бяха изградени до първия етаж. Бяха се събрали вече в очакване да отидем тамСълраха жени от всички възрасти, включително и едно момиче на 12, крйадиво като картинка, което жена ми много си хареса. Следващият път ако ходим ще има само хубави неща, малко, само за него. Жените дойдоха, благодарят, прииждат нови и нови, включително и деца. А за децата имаше три чувала с играчки от съседите ни по вила. Те имаха намерение за трето дете, но с тоя ковид и сега войната се отказали и дариха три чувала с играчки за децата. Те дариха и два детски велосипеда, но нямаше как да ги взема. Когато разтоварих колата и видях колко неща съм откарал, си казах:

-       Голямо нещо е голямата кола, колко работа свърши!

  От Америка донесох една точилка от някакво много здраво дърво с диаметър 10 см. и две дръжки, които се въртят на лагери. Страхотна вещ. За да стане по-весело я подарих персонално на една баба, която едвам имаше сили да пристъпва. Казах й, с нея да прави баници. Вички се засмяха на този тежък предмет в ръцета на безсилната вече баба.

    На връщане спряхме отново на мегдана до джамията, където всички в селото вечме знаеха за нас. Един възрастен човек дойде и благодари за жеста, като каза, че това не го прави всеки човек. Казах му, че това е последният курс, следващият път като дойдем, къщите да са готови.

  Които не са потували по „Магистралата”, която съм предложил да нарекат Бойко Борисов препоръчвам разходка по тези места за тези, които не пхознават региона. След Юндола красотата е величава. Пътят върти под, над и през селата и махалите на южния скат на Велшйца, от дпугата страна обграден от огромния рид Персенк. Прекрасно място, а къщите стават все повече и по-хубави. Приходите на храота идват от работата им по ЕС и къртовския им труд по родните места.

   За да не се връщаме по същя път до Велинград пътувахме по долината на реката, която извира малко над селото и се влива в р. Чепинска. Пътят е доста широк, подържан, но е много стръмен, има и остри завои. Това е долина, която слиза на юг и в уширенията си има прекрасни места за села, за ниви, за ливадии. Да се пътува от тук през зимата обаче е опасно. Пътят достига разклон на пътя Велинград – Сърница, един подолрен по времето на Борисов път. Отбелязвам, че на километър по-нагоре започва римски път по долината на р. Софандере, един родопски бисер. Строителството, започнато от ГЕРБ сега е замраазено от боклуците на Радев. Строежът на пътя от с. Цветино до с. Света Петка е спрян, а разклонението от този към с. Пашово, което е много необходим за хората в този регион е тотално заебано. За това пари няма, но пък за заплата наппр. за началничката на политическия кабинет на Кирчо Секса, гца Лена|Бориславова в размер на 14000 / пиша с думи, четиринадесет хиляди/ лв. месечно без бонусите, има. Може би един от двата кандидата на Радев за шефове на БНБ щяха да помогнат нещо за спряното пътно стпоителрство тук,  но като ги гледам си спомням за една поговорка от Западна България: Фани удинио, удри другио..

   На тези, които не са пътували из този регион, когато са във Велинград, след като се запознаят със забележителностите му – кварталите Анезица и Асфалтова база, добре е да се разходят по този кръгов маршрут, който описах. И да оставят по 50 лв. в джамията или в кафенето на Кръстава за пострадалите от пожара. Хора сме, трябва да си помагаме. Нехората дори със заплата по 14000 лв. не помагат...