РЕКВИЕМ ЗА /„ПАРТИЗАНСКОТО”/ СЕЛО БАТУЛИЯ...
Малцина знаят за великото минало на огромния комплекс от махали с административен център днешното село Батулия. В моя живот, отиващ към края си, сега се срещам...със смъртта му.
Първо за миналото на селото. Това е бил един огромен регион с махали, защото е създаден от Бог за да бъде обитаван от хората. Той е разположен по долината на р. Батулийска, реката с най-голямата водосборна площ по пътя на р. Искър през Пролома, нарчан още Дефилето. Тя извира изпод вр. Мургаш, едно хидрогарфско и орографско чудо – във вр. Мургаш се събират 5 високи рида на Балкана, а изпод върха извират седем реки. Три от тези, започвайки току изпод върха са доста големи – Еловица, Непрътка и Борзат. След тях се спускат още три реки от Огойския Балкан и те доста големи, а при Бакьово идва още една голяма река, Елешница, според мен с най красивата долина. Последната голяма река е Кръстешката, и тя с три притока. Още десет пъти по толкова са средните и малки рекички, които се се вливат в р. Батулийска. По долините на всичките и в изворните им области, където има вода за хората и стоката е имало махали с много хора, много деца, стока. Кипял е живот, но тук с особена сила, защото има места, където виреят всякакви културни растения, има и места за животновъди, основали сеелата си на 1400 м. н. в. Цитрам три такива махали, Лескова махала, махала Свогето и махала Кръстец.
Още едно предимство е имал този планински рай, населен до последното възможно за поминък място – близостта му до Софийското поле. По долината на р. Батулийска от днешната гара Реброво до с. Бакьово, Софийското поле е отделено само от един рид на Големата планина. Запазени до днес са пътищата, наричани тук вървища за волски впрягове, за леки каруци, возещи пътници, пътеки за стоката и такива за товарните животни. Едно от трасетата на тези пътища от с. Бакьово до с. Локорско е така красиво, че като трасето му да е било избрано от поети. Само който го познава, знае за какво загатвам.
Тази красота ме плени и през изманалите години, започвайки от 1965, аз я упознах за 2-3 сезона. За да се пътува без напрежение в този регион и без опастност от изгубване той трябва да бъде упознат, защото деретините му са безкрайни. Но имаше и други красоти за упознаване в страната и тази красота остана само за моя зимен туризъм. Запознаването ми с този панински рай, просъществувал от преди времето на Османската империя до Второто ни „освобождение” от СССР съвпадна по време, когато аз го посещавах с неговото постепенно отмиране. Причаната бе съветската колхолизация, която се проведе тук и която отне собствеността на хората – стоката, имотите, земеделските им сечива. Колективизацията, наричана от хората тук масовизация е започнала през 1958 г. Останали без нищо, хората от махалите е трабвало да слизат до селата да работят в ТКЗС-тата с възнаграждение по 20-30 стотинки за трудоден. Това ги принуждава те да напуснат родните си места. Въпреки забраната за това, те побЕгват към София, където се заселват незаконно, строят незаконни „къщи” /б. м. бараки с краденец в двора/, каквито най-много е имало в днешните квартали Захарна фабрика и Надежда.
През далечната 1965 г. този процес течеше, но в планината оставаха възрастни хора и опитваха да поминуват някак, което бе много трудно. През 1969 или 1970 г. се появи едно Министрерско постановление за раздаване на пустеещи земи. Това бяха отнетите земи на хората, които изоставени подивяха – нивите се превърнаха в келемета, ливадите се покриха с тръни. Но пък гората за нуждите на промишлеността се сечеше като за световно. Върнаха се някои хора, повъзстановиха изоставените си къщи, други построиха нови. Но децата на тези хора, родени в панелите така и не се върнаха, поне да видят къде са корените на рода им.
Годините течаха, тези хора починаха, къщите им се рушат. За рушенето им допринесоха и годините, когато съгласно указанията на Луканов престъността в България бе насърчавана както в СССР през 1954 г. от Берия, за да бъдат хората обезверени от демокрацията и да поискат отново диктатурата. Първата вълна на разрухата на къщите бе веднага след 1989 г. Втората вълна, много по-ужасна ги прегази през 2009/2010 г. Всичко желязно, медно, дървено и покъщнината бе отнесена от ромбригадите. Твърди се, че скрапът е преминал през скрапопункта под квартал Тунел №8 на Своге на някой се Неделин, не съм убеден че си спомям точно името му. Скрапоцехът се вижда от влака, там започва кварталът Зли дол на Своге.
След 2010 г. някогашният огромен комплекс от махали с администгративен център с. Батулия приличаше на гол тупан, от който нямаше какво да се открадне. Въпреки това обаче в планината имаше няколко семейства, които оставаха там с животните си, вече само крави. Селата постепенно опустяваха, в прекрасите като местоположение села като Огоя, Ябланица, Бакьово, Кръстец и др. не останаха постоянно живущи хора. Процесът на обезлюдаване вече е в края си. Огромншят и красив регион на Батулия се превръща н ничия зема. Но не съвсем – по него се изявават мутроловци и мутродървари. Няма и пътници вече за селата Огоя и Ябланица...
Докато престъпността имаще от къде да си набавя метали за скрап и др. предмети, които се търсят, имаше и младежи, специализирани да се занимават с тази престънпост. Един такъв е бил застрелян от дядо ловец, при когото той е навлязъл през нощта през позореца. Има едно дървено заведение в центъра на Батулия, където са се събирали тези идиоти, известни на всички ккаво вършат, но не и кмета на селото Славейко, по чието време ми е разказвано това и на полицията на Своге, тогава с кмет Големия Емил /Емил Ивановот ДПС/.
Днес и това е вече минало. Наскоро, заради снега минах през Батулия и се изкачих към махала Свогето през местността Равна нива. По централната улица на Батулия видях само един кумин, който пушеше. Мъртвило...Магазинерката бе пред магазина, пушеше цигара. Няма кой да купи нещо от магазина. А над втория етаж на магазина покривът пада...
Новата кръчма при моста работеше и пред нея имаше два-три скъпи джипа със софийски номера. Не съм влизал в нея.
Останало е вменяването на Батулия като партизанско село. При разговор между хора, ако забравят името му, си припомнат така: Онуй, партизанското село.
Този расив край, който бе населен стана жертва на комунизма. Защо им трябваше на тия идиоти да прогонват населението му и да се ппревърне той в ничия земя, а хората да се преселят в София? Без оръжие, разрушения правят, така наричат комунистите в Германия.
Такава трагична съдба на региони от страната ни бе постигната от врагове на Блгария, които след 1919 г. чрез Ньойския „мирен” договор придадоха наши територии ведно с българите в тях и с имотите им без да ги отнемат към Сърбия, Гърция и Турция. Като любител краевед аз съм от малкото хора, които знаят миналото на три огромни наши региони, съсипани от този ”мирен” договор - Трънско и Годечко и Босилеградско. В случая бяхме съсипани от чуждо зло, но колхолизацията, която разруши основата на стратата ни, българското село, бе извършена от наши идиоти – Димитров, Червенков, Живков. Чието дело днес с акуализирани методи продължават Радев, който одобрява аншлуса на Крим, новият политик и композитор Трифонов, има и други. Сега те не ползват огнестрелни оръжия, а други, много по-перфидни - изявяватсе като опростачватели и възползващи се от простащината, тяхната жизнена. С надеждата хората да затънат в нея, да станат манипулативни и и да останат далеч от световната цивилизация. В такава среда са ъзможни кърмчии като тия двамата хубавци, които цитирах...
.jpg)
Сопотският военен завод например, имаше огромен цех в родопското село Баните, из цялата Карловска долина, край Сандански...
11.03 21:51
Много добре знаеш, че умират ПОЧТИ ВСИЧКИ български села и особено планинските, които в Европа са измрели отдавна. Зарад по-удобния живот и по-лесен хляб в традовете. При соца се полагаха специални грижи за поминъка на тия села. Имахме огромни пазари в Европа, Русия и Арабия, и Виетнам ако щеш, за плодови и зеленчукови консерви, за цигари и суров тютюн, за агнешко и овче месо...
...
червена путко здраве
имахте режим на тока 2 часа има и 2 часа има
имахте жилище чакайки 10 години
аявтомобил имахте чакайки вноски и по 8 години
имахте концлагери в които затриваха хора давайки ги на прасетата
ей това имахте круме
и един хуй в устата имахте и за това мълчахте
