ЕДНОЕТАЖНАТА АМЕРИКА В ЛОС АНЖЕЛЕС ИЗЧЕЗВА...

    Предварителни бележки:
    1. Постингът ми е недоизкусурен, защото имам доста други ангажименти,
    2. Много внимателно прослушайте песните в линковете, заслужават си.

    В търсенето на по-добри условия за живот, поради бягство от държави с диктаторски режими или откровени държави-идиоти, поради регионални военни конфликти, по времето на двете световни войни, миграция към Америка винаги е имало. Има я и сега, като миграционншят натиск идва предимно от Латинска Америка. Отдалечени от родните си места, тези хора са запазвали частица обич към тях въпреки огорченията и причините да ги напуснат. Eдна от причините българите да напуснат стрната си след съветската окупация е била отнемането на имотите им, поради която е последвало изселване родните им места, набутването им в панели в градовете и превръщането им в пролетарии. Причините миграцята на различните хора тук от цял свят са най-различни. Говорихме с един бошняк – мюсюлманизиран сърбин от Босна и Херцеговина – преселил се заради зверствата по време на Юговойната. Почти цялото му семейство е загинало по време на тази война, защото сърбите са ги застрелвали - полотика на комунистическия режим на Милошевич тогава за етническо прочистване. Но то се е превърнало във верско, а  Милошевич се е криел зад откровени убийци, наричани паравоенники.   Направил си босненеца тук къща в стила на родното си място. По време на ВСВ тук се преселват и много германци, които са си построили къщи, в България наричани баварки. Има и къщи, подобни на нашите от Карлово, от Калофер, с тераси, чардаци, покриви с керемиди тип турски. Къщите са с различна архитектура, напомняща на живущите тук за родните им места, даваща топлинка в сърцето на тези преселници, прогонени от родните им места от идиоти. Такива са били първите къщи по Дивия Запад, наричан така поради изостаналонсотта му някога в културно и икономичесто отношение, разчитащ на земеделието и животновъдството. Напомням за войната между промишления север и земеделския юг.

   В Лос Анжелес има квартали, някои по-красиви като сграден фонд, други не толкова. Преселването тук като да е ставало на групи от една държава, поради което по някои улици има стари къщи от един и същи тип. Такива са баварските с красивите си покриви, тухлените на евреите, други наподобяват нашите възрожденски къщи. Тези къщи са предимно едноетажни, като при част от тях подът е ниното на земята. Други са вдигнати малко, като е предвидено долу място за проветряване със съответните отвори. Наш познат си купи сега такава къща и отидохме да я видим. Тя е към 100 годишна, но никакво дърво не е изгнило или проядено, макар тук да има термити. А дървото какво е! Вероятно от Амазонка или Африка. В умни ръце попадна тази къща, за което нашият познат извади и късмет – Китай го закъсва и Сидзин Пин не дава да се изнася валута от страната. Това причини спадане на ценита на недвижимите имоти. Ще поясня, че не мога да преценя, тази полтика САЩ да си прподава имотите /специално/ на китайци е от полза за тях, ще се върна на този казус. 

    Къщите са доста големи по площ, строени са в двор към 500-1000 кв. м, коото е с предна част с цветя и дървета, а задният двор излиза на второстепенна улица. Всичките къши имат гараж, че и два, при други автомобилът стои пред къщата в двора. Улиците, макар доста широки, са свободни от коли. Основните улици са много широки, второстепенните – достатъчно широки.

   Силно впечатление правят къщите, тяхната архитектура, характерна  за преселницие, които са ги стпроили. Ниждал съм и такива, които наподояват венецианските, с римските колони.  По някои улици къщите са чисти и спретнати всичките, те са били модернизирани, а вътре всичко обновено без да бъде променена архитектурата им. Има квартали с едноетажни къщи, които са приказно красиви, като причина за това е и подържането на къщите – те са като кукли! Има по-висши квартали пак с едноетажни къщи, но по-луксозни, с по-нов тип красота, но пак красиви като старите.

   Лоша тенденция обаче забелязвам. Има запуснати стари къщи, които се продават. Те вече нищо не струват, но земята е ужасно скъпа. Появават се наследници някъде по света, продават имота на техния роднина, който е починал в Америка. И става нещо много лошо:

   Купува някакъв нов собственик имота и започва да си вади разрешително за строеж. А купувачът може да е много богат американец, но това е рядко, защото американецът купува готов за ползване имот. Няма да се хАби да се ядосва. Купувачът обикновено е от чужда държава, напр. китаец или руски мафиот. С продажбата на имоти на китайци се приключи, защото Сидзин Пин забрани да се изнася от Китай валута - признак, че Китай превали върха си, но и още нещо много тревожна за Китай, на което ще отделя друго писание.  Дргата възможност е кокаинов мафиот от Латинска Америка да е купил имота, но най-често – руски мафиот.

  И започва сагата с ваденето на разрешителното. Китайците искат да строят тъпи блоци, които да дават под наем. Същата е целта и на руския мафиот – цапцарапил парите, сега ще ги вложи в жилище, което ще дава под наем. Но не тъпи блоци а дворци, които ще отдава под наем. Един такъв построи наблизо мутробарок и сега му иска 20000 долара наем на месец. Вероятно през този дворец ще преминават богати престъпници като хакери и рекетьори от Русия. Тук техните хакери подлудяват хората с простотиите си, миналата нощ опитаха да хакнат една от картите на дъщеря ни. Такива примери със скъпи имоти на руската мафия има в много други страни, напр. с редакцията на в/к 24 часа в София. Твърди се, че огромната сграда е на руската мафия, не съм виждал документите им, възможно е.

   Закупилият „петното” все някога достига до строеж. И се строи една модерна сграда, луксозна, с кубични просташки форми, която няма нищо общо с архитектурата покрай нея. Една сграда, която не излъчва живот, няма душа – леден замък в полупустинята Калифорния. Къща се строи за да живеят тези, които са я строили, турците казват, с кеф, а не от мафиоти, които искат да печелят от нея. И какво става – къщата се строи така, че максимално да се ползва процента на застрояването спрямо площта и на два етажа. Такива къщи вече виждам на много места, които нацвъкани тук и нарушават хармонията на останалите. Срещу нас, където живеем един идиот направи такава къща, която започва от главната улици и почти достига второстепенната. Такава грозотия за мен е само небостъргача в София до спирката на Метрото „Цариградско шосе” или идиотията Златен век в Лозенец. Като свети вечер се вижда едно помещение на горния етаж, дълго към 30 м. и широко поне 5. Минихиподрум, речи на Ленин ли ще се четат в него, паметник на простащината ли е, що е то, не мога да разбера. По целия ЛА се строи така. Сега един идиот започва строеж наблизо върху двор от около 500 кв. м. Вече достигнаха 7 м. дълбочина, укрепвайки изкопа с бетон, който ракета на Путин не би могла да разбие, и още слизат надолу. Идиотът не може да напправи сградата повече от два етажа, изкопът не прави смисъл. Подземна вода не излиза, слоят е само почвен. Почва с дебелина 7 м, а тя сигурно е и повече, не знаех, че има по света.

     Това от една страна разваля архитектурата на града, но има и втора, много страшна. Мини кварталчета се застрояват с небостъргачи, високи до 50 етажа. Това означава височина към 120 м. и още една антена стърчи с антени и светлинни габарити заради самолетите. Това сторват идиоти, но тези, които населват строеното от идиотите, заселвайки се в т. н. вертикални градове, трябва и те да са като тях. Това е най-скъпият начин на живот, защото всичко, необходимо за обитаване на блока се постига по неестествен начин. Давам пример с тоалетните от горните етажи. Ако някой полва тоалетната и „суровината” падне от около 100 м. тя ще придобие скорост от около 144 км./час. Ако кинетичната енергия на тази суровина не се угаси по време на пътя й, тя при падането си ще се превърне в бомба. А за да се подаде до етажа на този небостъргач са необходими помпи, осигурамаще 15 атм. налягане. И други проблеми има – в тези блоци живеат по 2-3000 души, трябват паркиниги до тях, инфраструктура като градини и др. Всичките инсталации в небостъргача трябва да работят, защо без някоя от тях, животът в него секва.

   Тук има едно високо място, наречено Стълбите, където ходим на разходка. От него се вижда една голяма част от Лос Анжелес. Когата преди двадесетиаа години идвахме, имаше няколко високи сграда и квартал с небостъргачи, Даунтаун, сега има доста кварталчета с небостъргачи и високи към 15 етажа сгради с огромна площ, може би по 10 дка. Тук размерите са толкова огромни, че човек се чувства като една шушка. Да влезеш в магазин и да идиш края му, по-възможно е да видиш небременна еврейка. Вече има и метро в града, и то промени инфраструктурата. Да не пропусна да отбележа, че в квартала Даунтаун небостъргачи се строят скато за световно, в момента израстват три.

    Не харесвам тези промени, налагани веероятно от промените в живота. Старата архитектура на Лос Анжелес малко по малко бива изличавана, подменяна с просташка или скривана зад тези бетонни кули с прозорчета, чиито прозорци не могат де се хотварят. Идват миячи-алпинисти със специално техника и те ги мият.Оти некой може да рипне от високите етажи. Истината е, че всеки небостъргач е различен, красиви са, най-много еднаквите нелостъргачи са два един до друг. Не ги харесвам, създават напрежение, под тях се сбират клошари и престъпници. Такъв начинх на живот ще видиоти тези, които ги обитават, според мен. Не този е Божият закон, по който трябва да живеят хората, в нещо, които наричаме вертикален град.

    Простащината настъпва в целия свят, където и да отида виждам този ужасяващ процес. У нас простащината наричам Радевотрифоновщина, на името на тези, които я яхнаха за да дойдат на влъст. Те ще я опазват за да останат кърмчии на страната ни. Лошото обаче е и друго, мафиотщината на държавите примати подрива цялостно живота на нормалните държави. В една нормална държава за документна измама гонят от стрпаната – Австралия гони документоизмамника Джокович – а в по-ппосташките от Сърбия страни за документоицмама правят от измамника...премиерминистър. Няма да цитирам държавата, следваща инструкцията на Радой Ралин:

                                           Гъзъ си с рози накичи,

                                           насраното да не личи...