ПРИРОДАТА – НАШАТА  ЖИЗНЕНА  СРЕДА – НИ ОТВРЪЩА  НА  АГРЕСИЯТА  НИ  СРЕЩУ НЕЯ

    За катаклизмите на природата в последните години, като  потвърждение на Откровенията на Свети Йоан, всички знаем, интелигентните хора – повече. Простащината обаче и неверниците, „образовани” като такива за да бъдат употребявани политически, подължават с разрушитенната си дейност спрямо средата, която им осигурява уловията на живот. От телевизията научаваме за много големи катаклизми по света като земетресения с последващи вълни цунами, неравномерни валежи и наводнения, продължаваща с години суша като тази в Чили, където три години не е валял дъжд, разширяване на пустините върху места, където живеят хора, принудени да ги напуснат поради безводието. Причините са много, но основните са изсичането на горите по света, които са  с най-голяма концентрация по Сибир, Амазонка и Африка и на второ място парниковият ефект от изгорелите газове на двигателите с вътрешно горене и от изгарянето на каменните въглища. Аз съм много чувствителен на тази тема, много съм наблюдателен и понеже много пътувам по страната си и тук и там по света, ще споделя каквото съм видял.

   Първата ми среща с ужасяваща суша бе около 1975 г. Бяхме на х. Рибни езера в Рила и посетих любимото ми от всички блългарски езера, Карагьол. Минава се покрай най-голямото рилско езеро, наречено Рибно, на което бе изградена по-късно преградна среда и водата му пренасочена към седловината Джанка. Водата в него бе твърде малко. Рекичките към Карагьол-а бяха съвсем маловодни. Тук е покрито само с клек, овчари няма. Чашата на Карагьол-а подобно на Тевното езеро в Пирин има едни черни водорасли по дъното и бе затоплена като да се плува в нея. Не бях виждал такова нещо.

   На следващия ден стана още по-страшно. Няколко души тръгнахме към гроба на монаха Йосиф, дал името на вр. Йосифица и се изкачихме на рида Маринковица, който разделя реките от него към Рилската река и към р. Бели Искър. При изкачването на рида тегнеше непоносима жега, чудех се как така клекът не е изсъхнал. Той бе на гнезда върху един бял песъклив скат, но жив. Нагоре стана още по-страшно. Туфите с трева, наричана Смолец /остра/, която не могат да пасат дори конете, бе станала като топки от тел. Ливадите, през които текат рекички също бяха със суха трева, съвсем ниска. Стигнахме до Прекорешките езера, където попаднахме на един овчар с овцете си. Не могат да пасат хайванчетата, каза той, разраниха им се венците, докарах ги тук до изворите /б. м. Прекорешките езера/. Такова нещо, каза той до сега не съм виждал. Една овца му умряла, приклали я, стомахът и бил пълен с пръст.

   Друга такава суша дори в Източните Родопи, където това е нормално, не съм виждал. Там е ниско обаче и жегата е страшна. Имам обаче и от тамспомени, ето един. Изкачвах се от долината на р. Давикводска към с. Песнопой в ужасяваща суша и жега. Почти всички изворчета бяха пресъхнали, изпих водата, която носех. Боровата гора освен суха излъчваше и топлина. Въздухът пареше в носа ми и си помислих, ако сега това нещо пламне, спасение няма да има.

   А сега за засушаването в последните години:

   С това засушаване се борят много от дърветата и то им нанася големи щети. Давам за пример чинарите по ул. Атанас Далчев в София. При всеки мокър сняг от тях падат  сухи клонки и по-големи клони, изсъхнали от жегата и безводието. Подобно нещо има и в Лос Анжелес, но тук данъците са огромни и за дърветата се полагат грижи. Всяка година минават бригади мексиканци с подемна техника и машини за смилане на отрязаните клони, вършейки резитба за подмладяване на дърветата. Изсъхнали клони обече се появяват нови. Същото е положението и ако се разхождаш по парковете на Лос Анжелес, разположени по неговите хълмове. Дървета изсъхват, други са полуживи. На тяхно място идват едни пустинни храсти с корени, дълбоки по метри. Намаляват и зайците, змиите, съселите.

   Това състояние и промените важат и за горите у нас. Страдат дори най-издържливите на суша дървета, дъбовете, защото макар и от малко количество вода, те без нея не могат. Особено тежко е положението по Големата и Малата планина, по Странджа и Сакар, където има непосечени дъбови гори, а също към Източната част на Балкана, около Риш. Тече някаква промяна, изразяваща се в това, че дърветата, които растат у нас едвам удържат положението, като на тяхно място се настаняват нови Следизомноморски вдове храсти, а по-късно вероятно ще дойдат и дърветата.

   В ума ми се върна една картина от най-високата махала на с. Драговита над Погановския манастир. Махалата е място, с красотата си което да вдъхновява поети, но е вече обезселена. В центъра на махалата има една огромна бука. Тя бе повехнала. Изпитвах чувството, като да съм при човек, който умира. С мъка си тръгнах. Следващата година отнова бях тук, валежите бяха нормални.  Буката се бе възстановила изцяло! Това бе най-голямата ми радост от това пътуване. В този регион има още една много огромна бука, толкова много, че е обявена за природна забележителност. Клоните й са доста по-дебели от ствол на една нормална бука. Подобно дърво у нас е чинарът в манастира над с. Златолист.

   Климатат в България има своя цикъл, който е 9 годишен. Това означава 9 години суша, следващите девет повече дъждове от нормата. Знам една точна година, 1979, кояато бе третата от тоталното засушаване. Тогава копахме кладенеца на вилата ни и този, който го копа каза, че щом през тази година подземното ручейче не е пресъхнало, кладенецът ни винаги ще е пълен.

   Какво може да направи България за да помогне на природата, нашата жизнена срада. Първото нещо е да опази горите от сеч. Беднотията от една страна и ограничаването на ползването на каменни въглища от друга и скъпият газ от трета направи търсенето на дърва за горене много популярно, а да се горят дърва с такава цел е все едно да се горят банкноти за да се затоплиш. От този „бизнес” обаче се печели много, давам за пример изсичанено на горите към община Своге. За да бъдат те изсичани безконтролно, тя бе направена независима от София-област, подобно на Община Правец и придадена към депесемафията. Майката е..ха на горите тамошните депесемафиоти.

   Горите страдат и в световен мащаб. По Сибир стават пожари, това не интересува техния бащица, Путин, он се е сезирал върху ракетите и подводниците. Да гасят пожарите по сибирските гори той отказва и на другите страни, желаещи да помогнат. Подобно е и положението с горите в Бразилия, които се унижощават за дървесина и за обработваеми площи. Това в Афрка извършиха колонизаторите, унищожавайки за добив на ценна дървесина милиони кв. км. гори. Сега този процес на унищожаване на гоите тече по други страни, цитирам Виетнам, които си изсичат горите и ги продават на САЩ за дървесина.

   Простаците, с трифоноворадевски манталитет,  които днес управляват страната, хабер от понятие си нямат в тази област. Един ппимат ми каза, че се нуждае от 25 кубика дЪрва за зимата и един камион въглища. Знам едно семейство, чиято огромна вила за да се отопли се нуждаеше от 40-50 кубика дърва годиишно. Цитирам и една мутра с камина, която не топли и я подсилва с електрически духалки /негови думи/.  Тази камина се зарежда всяка вечер през зичмата с 0, 55 куб. м дърва, а в събота и неделя на два пъти с по 0, 55 куб. м. За един зимен период от около 3 месеца през комина на мутрата изфучават седмично 5 куб. м. дърва или за три месеца над 60 куб. м. При това  обдухването на камината му не работи, тя не отоплява ефективно, а ползва и сурови дърва, от които се губи още 30-40% от ефективността им.

   Простащината е основната беля срещу опазването на природната среда. Трябват им дЪрва, купват ги, а дали имат и други решения или алтернативи за по-голяма икономия, тях не ги интересува. Плащат си и за тях въпросът е решен. Няма поглед към утрешния ден.

   Още една причина виждам за това рушене на природната среда -  простаци с дипломи заеха креслата за министри и депутати. В такава държава културните хора не само нямат глас, но те се възприемат и като врагове на народа. Ако някой от тях каже нещо, отговорът е споменаване на негова майка.

   Мисля, че България все пак може да напредне по пътя за издигане на културата на страната ни. След назначаването на Радев за президент, Копейкин за шеф на парламентарна група и Тошко Африкански за председател на Комисията по култура към НС, трябва да се извърши още едно назначение – Мая Манолова за министър на културата.

   Тогава нещата ще тръгнат в правилна посока, защото процесите ще се водят от интелигентники. Четворката без Манолова не е пълна. В тройцата за сега сходството между Копейкин и президента е абсолютно, гаче ли они учились вместе в одной и тоже школе.

   Мисля, с тези хора начело на страната, не само природата си ще опазим, но и където и да се появи проблем, они веднага ще го разрешат.