Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2021 06:23 - ЗА НАВОДНЕНИЯТА В РОДОПИТЕ...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1090 Коментари: 4 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

ЗА НАВОДНЕНИЯТА В РОДОПИТЕ, КОИТО С ВСЯКА ИЗМИНАТА ГОДИНА СТАВАТ ВСЕ ПО-СТРАШНИ

 

    Наводнения винаги е имало, но за да се разразят те до такава степен, че да застрашават с внезапността си живота на хора и домашни животни и да отнасят тънката почвица на нивите,  виновна е и човешката дейност. Като дългогодишен турист, природолюбител, любител краевед и войнстващ еколог имам поглед върху този процес и сега ще се спра на него само за региона на Родопа. Имам предвид и още региони, които много пострадаха от наводненията, казвам в аванс, заради посечените им гори. Хайтов казваше, кърдисаните…

   Започвам с големите реки на Родопа, които текат на север и които понякога се превръщат в страшилища.

   Първата от тях е река Чепинска, кояато отводнява доста голяма площ. Тази река е най-безопасна от всичките, ще поясня защо. Тя извира от рида Сюткая и след извивка при местността Каратепе поема своя път към р. Марица. По пътя си тя приема още много реки от ридовете Сюткая и Велийца, най-голяма от които е река Софандере. Следващият й по-значим приток е реката, идваща от с. Дорково, чиито извори останаха под яз. Батак. По пътя си обаче като излезе от скалистата си долина, тя приема още някоко малки рекички и така достига до р. Чепинска.

   Част от водата в горното течение на р. Чепинска е отклонена от коритата си и чрез т. н. прозорци се прехвърля в яз. Батак. По този начин водата в нея се отклонява от естествените им пътища и отива за енергийно отработване в яз. Батак, явяваш се индиректен буфер на общата вода в р. Чепинска при силни дъждове или бързо снеготопене.

   Стръмното и скалисто корито на тази река води до бързото й оттичане, а отклонената от нея вода на някоко притока в посока на яз. Батак прави реката Чепинска безопасна в сравнение с другите три, които ще посоча.

   Първата от тях е река Въча, най-голямата от тези три реки. В средното си течение тя има буфери – язовири, но и това не винаги помага. Тази река извира от централното било на Родопа север/юг над с. Кожари. Между селата Кожари и Буйново тя тече почти по хоризонтала, наричана Тиаците. Това е един бисер от родопската природа. При обилен дъжд или снеготопене, още от тук започват трудностите за хората. По-надолу реката преминава през Буйновското ждрело, като в неговия участък се влива още една река, Дяволската, идваща от региона на с. Борино. Аз съм виждал придошла Буйновската река /Въча/ в района на ждрелото, но не в степен да залива пътя, твърде тесен. Сега пътят в най-тясната част на ждрелото е отнесен, поправянето му ще струва много. Водата по подземен път е навлязла и в старото корито на реката,  представляващо 14 км. трасе в скалата, 2 км. от което днес е известната Ягодинска пещера.

  Ще посоча доказатество за липсата на такава водна мощ на реката от 2000 години насам

  Пред входа на Ягодинската пещера имаше римски мост, подчертавам, строен преди около 2000 години. Толкова години реката не го е разрушила, сега го отнесе. Още един римски мост помня по-нагоре по реката, говоря за около 1970 г, на който бе останала само едната половина и той висеше над реката пред пътеката, идваща от с. Ягодина. И той е отнесен. Такава природна стихия може би се стоварва тук за първи път.

   Втората река, бих я нарекъл много страшна, е тази от с. Триград. Тя отводнява една доста голяма висока равнина като ппиема и един приток, реката от с. Водни пад, доста голяма. Тук се намесва още един фактор – планината е гола и водата няма как да се акумулира и тече директно в реката. Преди години наводнение отнесе над милион куб. м. дървен материал и го вкара в Харлогата. Там си и останаха трупите, свидетелство каква огромна кухина има под планината там. Резултатът бе, че след това наводнение римският двукемеров мост бе укрепен по начин, когато по реката идват трупи и се удрят в него, да се удрят в бетона. Сега трупите пък са запушили сифона на реката в пещерата и препълването на пещерата с вода е унищожило металната пътека в пещерата и кабелите. Поне година пещерата ще остане затворена за посетители.

   Още една река с голи ридове и скали, Чаирската, се влива в Триградската река при Османовия вир. Падне ли дъжд, реката полудява. Поради това пътят е строен високо над нея.

   Това са все реки в  горното течение на Въча, много опасни след обилен дъжд. Следващата река е Мугленската, и тя с голяма водосборна площ. Тя също пощурява често, като от пет-десет години заради отнесените мостове по пътя той е неизползваем. Един бисер на родопската природа остава недостъпен както от тази страна, от към Девин,  така и от другата, от към Смолян. Да не се възстанови този път е свещена простота.

   Седват още доста реки от страничните ридове на р. Въча, Чернатица и този между реките Чепинска и Въча, но те не са с много голям дебит. Две са големите реки тук, едната от тях е Широколъшката, която отводнява седловината Ешеккулак, имаща огромна площ и втората е Девинската. Девинската пък приема водата от площта под язовирите Голям Беглик и Широка поляна,за мен най-красивият язовир на България. Площта, която отводнява Девинската река е огромна и водата тече по няколко реки. Те достигат до Въча при Тешел и Девин.

  Следват още реки, най-гоямата от които е Фотинската, извираща от вр. Баташки снежник. Не включвам към опасни реките, вливащи се в двата язовира, Голям Беглик и Широка поляна.

   Водна мощ от високите реки към Въча се укротява с няколко процента от яз. Цанков камък и в по-горяма степен от яз. Въча, който е огромен. Колкото и огромен обаче, той има капацитет и като го надвиши и електроцентралата не му помага, следва изпускане на водата в яз. Кричим, една шушка в сравнение с него. Към водата на р. Въча след яз. Въча се устремямат и още реки и и рекички, които съвсем я подлудяват при многоводие. Тук има и още два утежяващи фактора – по поречието на тази река има многокарстови извори, а също и голи площи, не мога да кажа обезлесени или са си били такива, но те не могат да акумулират водата.

   В долното течение на Въча не е много страшно, но горе по притоците й, които описах е страхотевица. Пътят за  с. Триград минава непосредствено покрай реката, а този през Буйновското ждрело както радомирци казват, се явява куркапан. Попаднеш ли в него при наводнение, спасяваш се сам ако е възможно, колата ще бъде отнесена от водата.

   Да не пропусна да отбележа, че към река Въча се подава допълнително коричество вода от яз. Доспат, където освен р. Доспат с прозорци в язовира са вкарани и водите на река Канина, отводняваща големиат горист регион на дела Беслет. Така водата на яз. Доспат вместо на юг към Егея, тече на север към Марица.

   Аз съм много добре запознат с този регион, защото тук е била някогашната Тъмрашка република, към която имам интерес.  Макар с. Тъмраш да не влиза в нейната територия, значението на това село е било такова, че то e дало името й. Това е част от нашата история и всеки трябва да я познава въвеждам таг: полк. Ангел Вълчев от с. Лилково, книгата му Тъмраш. Едва ли някой от опростаченото ни от героите на нашето време простакисимуси като Трифонов и Радев ще прояви интерес към тази трагична страница от историята ни, но незнаещият за нея освен опростачен, ще бъде още по-беден и прост като тия двамата хубавци, дето сега съсипват с простотията си страната ни..

   Преминавам на следваща долина на река, тази на р. Чепеларска. И тя е страшилище, но по-малко от това на Девинската. И водосборната й площ е по-малка от Девинската, но също е огромна.

   Река Чепелерска извира от седловината Рожен и приема по пътя си доста рекички от ридовете с борова гора от двете и страни – Чернатица и Имаретдере. Първите по-големи притоци към нея я достигат при с. Хвойна. Единият идва от рида Чернатица от с. Орехово, а другият отвонява една голяма карстова площ, Пашалийца, подобна на триъгъллник, започваща от Чепеларе.

   Най-големият приток на реката е р. Юговска. Тя отводнява рида Имаретдере. Доста реки със значителен дебит дебит се събират в местноста Лъката, където днес е гр. Лъки. Една идва от седловината към с. Загражден, друга от с. Манастир, трета от с. Джурково. Още една  река, Сушица, идва от Кръстовръх.  Обединени, тези реки тръгват към р. Чепеларска и когато има обилни дъждове те са страшилище, което обаче не застрашава никого до вливането на реката в р. Чепеларска. Долината на р. Юговска е с много стръмни брегове и далеч от села и пътища.

   Пропуснах една доста голяма река, тази, която слиза от Чудните мостове с приток от с. Забърдо. При Сините ханчета тя се влива в р. Чепеларска

  По пътя си Чепеларската река приема още няколко реки, отбелязмам Луковската река, идваща чак от местността Копривките.

   Който е преминавал през мостове на реката Чая, така наричат в Асеновград Чепеларската река, вероятно е забелязал, че коритото на реката, заградено с подпорни стени е ненормално широко. Това корито обаче не само се напълва, но понякога залива и града. Спрямо средният годишен отток на реката, когато тя приижда дебитът й се увеличава до 1000 пъти, отстъпвайки само на реките Върбица и Арда, чиито дебит се увеличава до 3000 пъти. А надолу по полето, където е почти равно и водата тече бавно, щетите върху нивите на хората са огромни. Няма как да се отнесе почвата им, но нивите се наводняват и реколтата загива. В с. Катуница хората имат вроден страх от наводнения.

  И какво се получава?

  Слънце, хубав ден в Асеноград и Чая изведнаж приижда, става нещо страшно. Причината – ненормално обилен дъжд напр. при гр. Лъки или пък някъде по Рожен. Язовири по тази долина няма.

 

   Сега за най-буйната река в България, а според мен и най-великата българска река, Арда. Тя тече на изток.

   Казах, че р. Въча има огромна водосборна площ. Тази на р.Арда е поне три, пъти по-голяма. Арда чрез няколко страховити притока събира водите от огромня рид Средни Родопи и от централното било на Родопа север/юг при това в най високата му част, Перелик. През пролетта водата тук гърми както някога на р. Марица под Заврачица преди да се построи каскадата Белмекен.

   Река Арда извира над с. Горна Арда, събирайки водата от една голяма площ още при извора си. Първият голям приток тя получава от с. Черешките, като този приток е равнодебитен на идващия от с. Горна Арда. Надолу реката получава още няколко притока, но не големи, от рида Кайнадина. При Рудозем още два притока се вливат в р. Арда, това се реките Чепинска и Елховишка, на коато има язовир за питейна вода, „Пловдивци”. Надолу обаче какво става:

   Арда приема всичките реки на Смолянската долина, а те са хем много, хем големи – р. Черна, основната, друга се спуска покрай Смолянските водопади, още една от към Дунево, друга от Ешеккулак, а от Рожен и с. Момчиловци слиза Малката Арда. Да прибавя и обилнния карстов извор Хубча при квартала на Смолян Устово. Туй нещо всичкото тръгва към р. Арда.

   Следващият голям приток на р. Арда, бих го нарекъл много огромен, е р. Върбица. Тази река е много опасна. Водата й се захранва от горския дял на Родопа над гр. Неделино, минава през Златоград, близо до който приема още няколко притока, след това, приела още и още нови притоци се влива в яз. Студен кладенец. Тази река променя дебита си в хиляди и затова мостовете над нея са толкова широки. В средното си течение по долината на тази река има стотици тракийски културни останки, цитирам с. Бенковски. Покрай реката се построи по времето на крадящите с чували пачки пари от пътищата – сегашният ни миниистър ва милицията, мязящ ми на мех двукрак ги фана!!! – разкошен път към Маказа и Гърция, преминаващ успоресно на р. Върица, а също и мост над реката към с. Птичар, родното място на Наим Сюлейманоглу. И там какво красота е нагоре към с. Подкова!!!

   Следващата голяма река, приток на Арда е р. Крумовица. Малко преди Крумовград в нея се вливат три реки, но те не представляват опастност за хората, построили селата си доста над реките. Този регион е един от най-непознатите и най-непосещаваните в България, а като природа и красота той е повече от бисер. Въвеждам един таг – с. Конче. И още един бисер, делът Стръмни рид, с уникална красота и стотици от северната му страна тракийски паметници. Съжалявам, че в колелото на живота ми началото и края му вече са толкова близо. Стръмни рид е силно за мен нясто и непрестанно ме влече, и тук ще приложа таг, с. Врело.

   Ще подчертая една особеност защо тук водите, отправили се към р. Арда са таки буйни. Защото ридовете  им са скалисти, голи, няма възможност за акумулиране на дъжвдовната и снежната вода и тя директно тръгва към Арда чрез приитоците й, най-пръв от които е р. Върбица. Веднаж, отивайки към светилището Илкая /Лековит камък/ до с. Воденичарско, преминах през една долчинка без вода в нея. Заваля обаче много силен дъжд и като тръгнах обратно бе невъзможно да се премине през водата в сухото преди малко дере, водата ще ме понесе. Останах там и забелязах, че тази вода бързо се оттича. След половин час или по-малко вече я прегазих. Този ефект се получава по долината на р. Арда и това е причината за буйните й води понякога.

   За да ги има тези наводнения причина е и човещшката дейност,изразяваще се в две направления – изсичането на горите, което води до затруднено акумулилане на водата в планинските масиви. Това е много характерно за Странджа и Източните Родопи, където мутри изсякоха дъбовите гори и ги продадоха на метровици за горене в Гърция и Македония. Това бе екопрестъпление, което ще засегне и внуците ни. Има обаче и още нещо – затоплянето на планетата и неравномерните валежи. Напр. цяло лято не вали, после водата за тези валежи пада за два часа, както сега се случи в Рудозем. Двете малки и кротки рекички, които се събират в Рудозем, тази от с. Елховец и тази от с. Чепинци така са придошли, че отнесли къщи на хората,  разлушили пътища и мостове. И как не? За минути паднали валежи 120 л.кв.м. Това си е направо потоп. Като тръгне тази вода, тя отнася всичко по пътя си, не само пластмасовите и др. боклуци от незаконните сметища. Водата е най-страшната сила. Имам два спомена с такъв дъжд. Първият път бяхме с колата над с. Полковник Серафимово. Падна дъжд и водата по шосето го заля, струваше ми се, че макар и спряла, колата се движеше нагоре. Спряхме на пътя, не се знае къде е краят му, има ли канавки. Никой не премина покрай нас, явно всички бяха спряли. А стана и тъмно от дъжда и плътния облак.

  Друг такъв дъжд ме свари над с. Ръсовци в Западните покрайнини. Бях в една рядка гора, по стръмнината срещу мен идваше вода, която заля всичко. Застанах зад едно дърво за да се хвана ако ме понесе, но ми се зави свят и се обърнах да виждам водата в обратната й посока, когато стече надолу. Беше много страшно, продълъжи около половин час. Но пък имах късмет – бях си оставил колата така, че пороят от пътя минаваше на метър в страни от нея, иначе щеше да я отнесе в р. Височица или да я очука с камъните, които е влачела.

 

  В моминта съм в Лос Анжелес, нямам карти, които да ползвам за опорни точки на мисълта, но пък имам претенциите, че познавам добре ридовете и вододелните била на Родопа. Понеже съм много скромен нама да кажа: тези на всичките ни планини. Така съм вещ по тях, както Мая Мнолова при един много специален контакт с красивите мъэже, благодаренше на което те се „изявяват” спрямо нея като на олимпиада. Вещ като мен е и вътрещният ни министър, но по една друга тема – по съдържанието на бъчвите с една много специална течност в тях. Като опита по литър-два от бъчва, веднага казва:

  -Тая става, тая става малко, но всичките стават.

   Той е много скромен човек, по това си приличаме. Не предявява изисквания за съдържанието на бъчвата, но има едно перманентно изискване – туй, дето му го сервирват от бъчвата да е толкова много, че като стане от масата да е останало. Иначе – лошо ще стане.

   Казах, че съм много вещ по темата с водите, но май-не толкова, колкото тези двамината в техните ресори, защото те са върхът. А аз има още доста до ходя, да се уча. Реки в България – бол!





Гласувай:
9



1. rosiela - Коста,
20.12.2021 09:17
нямам думи. Благодаря за този разказ.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Благодаря за коментара!
20.12.2021 17:58
rosiela написа:
нямам думи. Благодаря за този разказ.


За да мога да напиша този постинг съм положил доста усилия в предишните години. Всичко е по памет - в Лос Анжелес нямам никакви "опорни точки на мисълта" както ги наричам.
цитирай
3. truthful - Като нямаш никакви "опорни точки на мисълта" накъде бе батювата?
20.12.2021 19:50
Точно преди наводненията в Родопите имаше масирано пръскане с кемтрейлс в нея посока. В Лос Анжелис не може да нямате, там се пръска над 40 години и само слепите не са го виждали. Та, какви опорни точки казваш имало? Човешка дейност?
Или ... кемтрейлс няма?
цитирай
4. planinitenabulgaria - От кемтрелса страда G точката на жените, закърнява им и така они осакатява.
20.12.2021 21:25
truthful написа:
Точно преди наводненията в Родопите имаше масирано пръскане с кемтрейлс в нея посока. В Лос Анжелис не може да нямате, там се пръска над 40 години и само слепите не са го виждали. Та, какви опорни точки казваш имало? Човешка дейност?
Или ... кемтрейлс няма?


Откакто ме чипираха, като да имам някаква забрана да коментирам това пръскане. Мисля сши обаче, че наводненията в Родопите американците са виновни, они мамето са си .бали. Когато Радев ни върне към Голямата страна, в която живеят най-щастливите хора на земята, ще се жтэрвим жт това пръскане. Мамка им и кравари!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9343666
Постинги: 3913
Коментари: 9745
Гласове: 16961
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031