Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2021 12:39 - ЕДИН УНИКАЛЕН ОБРОЧЕН КРЪСТ НА СОФИЯ-ОБЛАСТ – КАПУТ !!!
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1302 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 06.12.2021 12:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ЕДИН УНИКАЛЕН ОБРОЧЕН КРЪСТ НА СОФИЯ-ОБЛАСТ – КАПУТ !!!

 

   Тези дни имах здравословен проблем, извадиха ми мъдрец. Трудно беше притесниха се лекарите, аз се изплаших. Не очаквах, че туристите имат такъв голям зъб. Подобни – не чак толкова! – съм намирал на Животинското гробище под с. Костандово. Имах нужда да се стабилизирам след тази интервенция и направих това по начин, доста различен от този на другите хора.

   Първото нещо, което сторих бе да прочета стихотворението на Ведрин „Колелото на живота”. Това стихо представя живота като един завършен кръг – животът свършва в момент, когато краят и началото на колелото се съединяват и то се затваря. Желаеш или не желаеш, този момент идва. Аз възприемам посланието на това това стихотворение доста емоционално, защото при мен началото и края на колелото опасно се приближават - след два месеца ставам на 78.

   Второто нещо за да се  постабилизарам бе да прочета Писмото на Апостол Павел до приятелите му коринтяни. Писмото е много силно, а текстът му е ползван от Брамс в Шестата част на неговия Немски Реквием. Това е най-драматургичната част на Реквиема, завършваща с грандиозна фуга. Прослушах и тази част. След прочита на текста възприемането на музиката е още по-вълнуващо.

    На следващия ден се разходих из моя парк, разположен на площ от над 600 кв. км. от Курило до Лютиброд, с около 25-30 изходни пункта, гарите и ж. п. спирките по Искърския пролом. От ж. п. спирка Томпсън поех към един от най-красивите оброци на обезлюдената вече мегамахала Церецел, този под вр. Церия на планината Косматица. Той ена  едно изключитлено красиво място, където гората свършва – от север букова, от юг дъбова. Започват ливадите, където хората някога са пасли животните си. В края на дъбовата гора има една китка от 7 огромни дъбови дървета, сред които се намира оброка Свети Свети Кирил и Методий. Този оброк е причината, тези дъбови великани да не бъдат посечени,хората имат респект към тях.  Всяка година малкото останали хора от това населено място правят тук „изнасяне”, честване на светиите. Мисля, че е на 21 май.

   Преди много, много години, когато бях тук за първи път виждайки тези опазени огромни дъбове се досетих, че тук ще има и оброк. Без особени усилия открих оброчния кръст, макар мястото да е в страни от пътя. Кръстът бе уникален – от монолитна много твърда скала е издялан огромен петбукелен кръст с български символи по него. Съдейки по този кръст и оброчния кръст в двора на църквата на Церецел, майсторът е бил един и същ. На предната страна на кръста бяха символите, между които обаче липсваше знакът  Y”, на задната страна бяха изписани имената на Светиите, на хората, поръчали и заплатили за работата на този кръст и датата на поставянето му. Величаво нещо от времето на турското иго, когато за да се построи църква е бил необходим специален султански ферман, както църквичката до с. Шума, където днес се провежда телевизионната игра „Фермата”.

   Величието на този кръст ме привличаше винаги, когато преминавах от тук да отида да го видя, да се помоля и да оставя върху него стотинки. Той е играл ролята на църква за хората тук, защото пари за църква те не са имали. Пред този кръст са се обричали крадци, пиянища и разбойници в присъствието на съселяни, че ще се променят, а кръсът им е ням свидетел. Свято място. А за мен, както наричам някои места, това е едно от силните за мен. Кръстът бе висок почти колкото мен, широчината му бе към 70 см. а дебелината – около 12 см, теглото му вероятно бе между 500 и 1000 кг. Не по-малък бе от кръста пред параклрисчето на НДК, който Иван Костов, Антел Ахрянов и кмета на Гинци откраднаха от гроба на овчара бай Цветко.

   Запътил се към кръста на оброка този път говорех по телефон и ми се стори, че го подминах. Ама не! Кръстът сега наподобяващше човек, зарит до шията в земята. Над земята стърчеше само горната му част, потрошена и залепена с циментово лепило. Плочите от строшената долна част на кръста бяха поставени пред и зад него, за да го крепят, б. м. останките му. Много жестоко...

   Аз също направих оброк „Свети Иван Рилский Чудотворец” на вр. Бигла над с. Лескова махала, току над разрушен манастир над с. Осеновлак. Имах възможности тогава във връзка с работата ми, изрязаха ми кръста в Завода за монументално изкуство, стана страхотен, а металното минипараклисче в ми направиха в ЗУМК Кремиковци. Идиоти строшиха с чукове кръста, а металният кръст върху параклисчето изтръгнаха, повреждайки и покрива му. Простащината, метастаза на неверниците, вече се задаваше. Уножаването на оброка ми посрещнах като една от най-големите обиди в живота ми, плановете ми във внръзка стова място бяха съвсем други, всеки ще се досети какви.

   Виждайки зарития в земята оброчен кръст, сразен отвидяното слязох в един ловен дом, високо в планината и попитах ловците защо кръстът е в такова състояние. Те казаха, че кръстът е взривен от иманяри. Иманярите дошли с метало- или зратотърсач, реагирал им е, че има нещо, а това е обяснимо. При побиването на кръста някои от селяните са хвърляли в дупката монети. Сложили иманярите от едната страна на кръста каменарски барут и това е било краят на този оброчен каменорезбен кръст, част от културното ни наследсво. Юроди, рожба на по-новото време, не на това, когато с чукове разбиха кръста на построения от мен оброк. После хората събрали останките от кръста. Поне две години каменарът от с. Гинци е дялал камъка, а как го е обръщал не знам, защото кръстът според мен тежеше към тон. Освен това, той е осветен, да се унищожи този свят предмет е ужасяващо престъпление срещу Господа! Той е и част от културата ни, показваща силата на Вярата ни, помогнала ни по времето на турското иго да се съхраним като народ и държава.

   За да се провери има ли някакви монети под него, да не би някоя монета да е златна, юроди взривили кръста. Същите тези банди навлизащи през границите със Сърбия са повалили доста кръстове в Западните покрайнини, цитирам най-големия, който съм виждал, до с. Долни Криводол. Той е повален, а не строшен и е ровено където е била основата му. Само строителен кран може да го изправи отново. Полегнал е наведен с върха си на един неклон със страшна сила. В България кръстовете се потрошват, давам за ппимер този над с. Мало Малово. Там имаше разкошен оброчен кръст от червен камък, който иманярите бутнаха, оставиха на пътя и шофьорите, возещи дървесина го прегазиха и натрошиха.

Това могат да сторят само безбожници, вдъхновители и пример за които днес е Троицата Радев-Трифонов-Черепа. Като изберат новото правителство, рожба на изборния преврат на президента ще пиша постинг за крепката дружба помежду им.

   Да похитиш Божий паметник, това го може само простащината, от която се появиха тези трима нейни гаулайтери. Тази простащина унищожава културата ни, та дори и културните ни останки, които няма как да лъдат опазени, ако хората не ги пазят. Аз нося със себе си понякога клонорез, трион и лозарска ножица и почиства оброците, други ги взривяват за да видят има ли нещо под каменните кръстове. Пред погледа ми е един оброк на планината Манастирище с три различни по стил прекрасти кръста. Господ за ги опази от простащината, която не само вилнее из станата, но пое и управлението й. За изродите културата на един народ не означава нищо. С такъв президент, такива и хора, казвам аз, а един по-умен от мун го е казал по-прецизно:

   Всеки народ заслужава раководителите си!

   Аз тълкувам в случая за нас изказването на Гьоте така:

   Простащината си иска простакисимус. И ще долавя една поговорка, досто витиевата от Западна България:

   Което си требе, оно си го сака /???/

    Постингът ми е за културните хора, не е към простащината, която сега ще управлява страната - те не могат да „вденат” нищо от него. Някои ако го прочетат може да прояват интерес и към музикалното произведение, което цитирах. Прилагам го в линк. За да бъде разбрана по-пълно музиката, която е много драматична и доста сложна като форма с четиригласна фуга във  финала, желателно е преди това да прочетат Посланието на Апостол Павел до коринтяни. Текстът на Реквиема при неяснота може да бъде свален от  Интернет, за да се виждат точно цитатите от Библията.

  

    







Гласувай:
9



1. planinitenabulgaria - Липсата на интерес към това културно наследство, както и да се наппави нещо срещу
07.12.2021 23:01
дейността на иманярите показва, че и България е заразена в сериозна степен от "Руския синдром", за който ще пиша постинг.
цитирай
2. archive - Простотията не ходи по гората, но ...
08.12.2021 23:51
Простотията не ходи по гората, но чрез хората стига и до гората...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191487
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031