ПРЕЗ ПЛАНИНАТА КОСМАТИЦА
Тази планшна е част от парка ми, където правя кратките си разходки. От двете страни на прака ми има и други планини, освен Големата и Малата – Понор и Врачанската, и те с красоти и уникална природа, познати на малко хора и туристи.
Много топлото време стана причина да разширя вчерашната си разходка и да пресека планината Косматица. Тази планина е част от Малата планина. Тя е един висок, прекрасен за обитаване от южната му страна рид между реките Дълбочица и Искрецка. Климатът е толкова добър, че има села и от северната страна на рида. Тук някога е бил огромният архипелаг от махали, наричан Церецел. Това име вероятно идва от планинския дъб, цер, който е преобладавал, а от северната страна цар на гората е букът. Сега горите са подменени след изсичането им, като на първо място са иглолистните. От едната страна на този рид е с. Томпсън, някога наричано Прокопаник, а от другата – Своге. Своге е отличен отправен пункт за няколко десетки маршрути по Понора, по Малата и Големата планина.
Преходът си започнах от с. Томпсън, като ползвах високата пътека кам обезлюдените вече махали по южния скат на планината Косматица. По искане на Ловното – Своге и със средства на общината трактор бе ремонтирал пътищата от Томпъсн нагоре към планината. Те сега са в отлично състояние за премиавана с джип по тях. През изминалата зима падна сняг преди сланата да свали листата от дърветата и нанесе много вреди на гората. Имаше вековни дъбови дървета пречупени, други повалени. Значи от векове до тогава такова чудо не е имало. Лепливият сняг пречупи или събори повче от половината борови дървета. Те и до днес лежат неприбрани, а това са много-много хиляди куб. м. дървесина, която изгнива. Падналите дървета направиха голяма част от гората непроходима.
Чак през м. октомври т. г. пътищата бяха разчистени. След разчистването им булдозер ги подравни.
Този прекрасен ппреход, който изминах, може да бъде вече изминат и с джип. Тръгва се от ж. п. спирката на Томпсън към супермаркета и после по шосето покрай Оброка се продължава за Ловния дом – място където се сбират ловци-пиянища. Продължава се по левия път, който е най-красив и покрай високи изоставени махали се достига до прекрасното било на пранината Косматица. Изгледът към Понора, към върховете Издремец и Чукава от Големата планина, към Малата планина, която наподобява развълнувано море, е чуден. Желателно е да се изкачи вр. Церия, най-високият в Малата планина връх, наподобяващ наблюдателен пункт към Софийското поле и централното било на Балкана.
Към Своге има два варианта за слизане. Единят е все по билото на Косматица и стръмно спъскане към Своге, а другият е шмугване в буковата гора и по модернизирания римски път по равномерен наклон спускане също към Своге.
Поради подобрената пътна инфраструктура препоръчвам на туристите с джип да се изкачат до билото на планината ипрез пролетта и сред морето от цветя, които бързат да изпреварят тревата, предимно жълти, да се поразходят по билото на Косматица, неправилно наричана Свогенската планина. А връщането да стане по различен път – към Свидня, към Чибаовци, към Балша, по долината на р. Дълбочица. Всичките тези места са прекрасни. И непознати на голяма част от хората и туристите. Тук някога хората са припознали поминъка си, живели са векове сред този край сруд суровата му природа и приказна красота.
Упознайте го...
