МАНАСТИРЪТ НАД СЕЛО БИЛЯНЦИ, БРЕЗНИШКО, „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ” – ЕДНА ЧУДНА ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ

    В резултат на неточна информация вместо манастира „Свети Атанас”, посетихме манастира „Св. Архангел Михаил”. За това непредвидено посещение на този природен бисер, сред който е бил манастира и чиято църква е честично реставрирана – благодарим на Бог, който ни отпрати натам.

   Това място е от типа силни, там се намира и с. Гърло. Това село носи името на едно тракийско светилище над него, под което има „кладенец”. Този кладенец, по същество основите на тракийското светилище, вероятно служело за наблюдаване на звездите, има чудодейно въздействие върху някои хора и поради това мястото се почита от дрентостта. До светилището има язовир, в който се събира питейната вода за Брезник. Под стената на язовира има византийско гробище с много интересни каменни кръстове.

  За манастира „Св. Архангел михаил” се тръгва от с. Билянци, като се премине през с. Гърло. Ако се пътува с кола, желателно е тя да де остави на площада и да се продължи по пътя за махалите на селото, като се върви само от дясната страна на рекичката. Следва разклон, десният стръмен участък на който се отправя към манастира. Пътят се ползва със стапанска цел и се подържа, за джип е отличен. След малко той навлиза в дере, от двете срани на което има прекрасна букова гора. През есента буките са жълто оранжеви, такъв е и пътят.  Достига се разклон, на стотина метра от който в ляво е манастирът. Пътят след манастира продължава през ниската планина Вискяр, продължение на Люлин и слиза в Сливнишкотох поле. Извън темата – преминава през села, пълна дивотия. А по блоковете с обработваема земя – скъпи мутробароци.

    Църквата на манастира е повъзстановена и пореставрирана. Била е нещо страхотно!!!  Има дърворезби, стенописи, запазили се въпреки повредите по покрива й, дне основно ремонтиран, но контрукцията му е различна от канона.  Вероятно на камбанарията, днес срутена, е мозаечната икона на Света Богородица и Архангел Михаил, съхранила се нацяло. До олтара на църквата има огромен каменен кръст, непочупен от партизаните, когато вземат властта и интернират или избиват свещениците, защото мамят и ограбват народа. Точно такива са кръстовете по Трънско, част от което е оставено към България, а две части са отщипани от страната ни и днес са в Западните покрайнини.  Аз ги познавам и тях. Чак до манастира „Свети Онуфрий” в Сърбия, на около 40 км. след Пирот има този тип кръстове.

   В двора на църквата има огромна дребнолистна липа. Дворът е пооправен, но е изоставен преди две години, когато работите по програмата за възстановяване са били приклрючени. Добре е, ако някой посещава това прекрасно кътче да носи със себе си сърп и лозарска ножица, за да поизчисти високите човешки ръст бурени покрай пътеките.

   С вода от рекичката, идваща от мрачното дере се е захранвала чешма с монолитно каменно корито и монолитна скала, през която е преминавала водата. Чешмата е строшена, според мен с взрив. Добре, че не са поразили кръста.

   Този преход може да бъде комбиниран с посещение на светилилището над с. Гърло. То може да бъде намерено само ако се получи информация как се достига от пазачите на язвира. Пътеката, строена по европейска програма е заебана.

   В Брезник са открили страхотен магазин за няколко вида хляб, козунаци, поне 10 вида баници, всякакви сладкиши, пасти и др. Дано да им тръгне бизнеса на тези хора, но за да стане това е желателно минаващите туристи да научат за този магазин и да си купуват по нещо от него.  Той е кът на изобилието.

   Друго интересно място тук е магазинът-ресторант при разклона за с. Парамун. Тук кюфтетата и пържолите са толкова вкусни, че се продават колкото и да изпекат. В магазина има много видове сладка, мед, туршии, всяякакави видове млечни произведения, специалитети от месо като бахур, създърма, луканки, месо в буркани. И тук е кът на изобилието. Да се намери място за сядане тук в почивните дни е трудно. За такива като мен обаче радостта от това място е друга – от отвъдната страна на пътя се вижда символа на Трън, Драговицкия камък. Виждал съм го от тук, а също и от Западниите покрайнини, красотата му вдъхновява.

   И още едно предложение – връщането към София може да стане през с. Врабча, където има страховит карстов водопад.

   Приятна разходка по тези прекрасни места. Упознал ги, човек по друг начин чете написаното при влизане в Трън: