Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2021 23:07 - РАЗМИСЛИ ВЪРХУ МАНТАЛИТЕТА НА ПОМАЦИТЕ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 1566 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 26.10.2021 23:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

   Въведение:

   На основата на регионалните ми познания ще поместя три постнига за Родопа. Първият ще бъде за помаците и възможностите пред тях, които България не им предоставя, за да залеят страната с екологични хранителни стоки. А те не искат много, единственото им желание е сигурна инфраструктура. С останалите проблеми те се справят по линията на местното самоуправление.

  Вторият постинг ще бъде за турците с двойно гражданство, които се ралотили в ЕС и имат пенсии от Европа. Те се завръщат в България.

  Третият ми постинг ще бъде за хидроенергийното строителство в Родопа, какво в него трябва да се доправи и какви нови енергийни съоръжения могат да се построят по реките, вливащи се в горното течмение на р. Арда.

   А сега –първият постинг:

 

                         РАЗМИСЛИ ВЪРХУ МАНТАЛИТЕТА НА ПОМАЦИТЕ

 

  Преди да започна размислите си, плод на контактите ми с тези хора в продлъжение на десетки години, ще кажа най-същественото за тях - те много работят, не лъжат и не крадат. И още нещо, според мен важно – в населените си места те не допускат да се заселват цигани, освен ако не са мюсюлмани. Такава е една от кандидатпрезидентите, чалгаджийката Луна. Давам и конкретен пример – цигани мюсюлмяни имат квартал в с. Бабек, трудят се както останалите хора в селото и не правят бели. По Казанлюшко обаче циганите се мюсюлманизират за да могат да влизат в турските села там и да правят лоши работи.

 

   Започвам със с. Бабек, едно подредено и красиво село, всичко по него подържано, почистено, с голям център, направен красиво, с внушителна сграда от едната му страна, символизираща местната власт - кметството, а от другата - добре подържаната сграда на училището. Хората спокойни, приветливи, с хубаво излъчване. Впечатление ми направиха децата пред училище, които чакаха училищния автобус да ги вземе и откара по махалите и малките села около Бабек. Стоят децата на скамейките пред училището и чакат. Излъчването им е на добри, послушни, кротки деца, съзнаващи пътя от живота си докато са ученици. Виждайки как се трудят родителите им, вероятно и те са така усърдни в ученето.   Момичетата не бяха с пъстри забрадки като тези в с. Рибново, но прилично облечени, с елемент в излъчването им който определям срамежливост, защото са на публично място, в центъра на селото.

   Неволно сравних тези кротко изчакващи автобуса си група деца с подобна група деца от София, които са в голяма почивка между учебните часове. Те са съвсем различни, като да има съревнование между тях кое дете ще крещи най-много, кое ще каже или направи най-голямата глупост, за да бъде забелязано чрез нея. Виждал съм момичета с панталони от различен материл на крачолите, а крачолите на дупки, други с две еднакъв модел обувки, но различен цвят. По-големите деца, над 10 години, според мен вече пушат, чувал съм за употреба на дрога. Всичките тези деца са обхванати от някакво напрежение, което понякога взема лоша насока, напр.  сбиват се. Ще направя сравнение, според мен подходящо между децата в с. Бабек и тези в София.

   Ако в два кокошкарника с еднакви размери ими различен брой  кокошки, напр. в единия 100, а в другия 10-15, поведението на кокошките е съвсем различно. В пренаселения кокошкарник кокошките се  кълват, крякат, винаги има напрежение и кокошки с изкълвани пера по гърба. В кокошкарника с по-малко кокошки те се разхождат спокойно, кудкудякат доволно, атмосферата е съвсем различна. Нещо подобно е и с тези деца, но има и още една разлика. Децата на помаците освен в училище учат като съвсем малки в мечита, после в мектеба, това са техните училища по вероизповедание.  Там ходжите ги учат и за пътя в живота, по който те поемат – да работят, да си помагат, да не лъжат и да не крадат, защото всичко им е навън и почнат ли да се крадат, те са загубени. Учмат гш и на други необходими за живата неща, напр. на хигиенни навици. А нашите деца не учат вероизповедание, защото християнските добродетели в продължение на 45 години комунистите подмениха, поставяйки на местото на Господа идиоти. Човек без вяра в Бог е човек без път пред себе си в живота. Сещам се  за една баба в махала до Рибново, където вълци през деня удушиха 50 крави, половината от стадото й. Като се разделяхме, аз й пожелах Бог да ги пази от такива злини. Тя отговори така:

-       Бог, Аллах, той е един и същ, дано да ни пази.

  

  В с. Бабек попитах една жена за пътеката към Бабекската чука, където има тракийско светилище. Разговорихме се, тя се оказа образована жена. Едната й дъщеря работи в Ню Йорк на престижна работа, като всяко лято изпраща децата си при баба им и дядо им, да видат как живеят хората тук и да се учат на труд.  Другата дъщеря била съдийка, назначена след конкурс в Кърджали. Жената, видимо интелигентна, се зарадва, че попадна на интелигентен човек с интереси към тракийското светилище над селото и ме покани в дома си, но на мен времето ми е по минути, а денят през октомври е доста кратък.

 

   Давам и други примери с възрастни помакини. Те са обикновено с кравата, изведена на паша. Жената обаче ползва времето си за труд през това време като преде, събира клонки за печката и ги носи на гръб до дома си, бере билки или диви плодове, прави нещо, с което да бъде полезна. В ума ми премина мисълта от стих на Вазов, „Сродил се със скота”.

Има такова нещо, но си има и причина – човекът тук ще нахрани първо животното, а то после него. Така е текъл животът тук, навлязъл е в чипа на хората. Възрастната жена като  се прибере с кравата в дома си привечер, работата й приема нови форми. Животното трябва да се издои, това са към 20 л. мляко, млякото да се преработи, и още 100 работи. Животът тук е тежък, но той зависи от труда на хората, което ги прави независими от икономически катаклизми,  свободни. Ако се трудят, ще живеят  добре, не се ли трудят, загиват.

   Ще дам и прпимер с престарелите помаци, които едвам имат сили да се извлекат до джамията. Там прекарват те целия ден през лятото и при разговор с такива като мен казват:

   - Чакаме Аллах да ни прибере. Тук видяхме какво е, да видим какво ще е там.

   В града за една възрастна жена е съвсем различно. Основната разлика е, че за повечето от жените няма достатъчно широко поле за труд, а човекът е създаден да се труди така,  както птичката да хвърчи. Без възможността човек да се труди, той се изражда физически и умствено.

   Голяма е разликата в живота напр. в София, където вече живеят 3/7 от населението на България и по тези места, в случая Западните Родопи. Ще се спра на крайностите. Давам пример с една дебела жена в София от квартала ни, заела половината от тротоара, отправила се с количка за продукти към някакъв магазин. Тя гледа враждебно наоколо, не се съобразява с това, че се движи бавно и с голямото си туловище, количката и бастуна, пречи на хората – препречила е тротоара, пътя им.  Това й е ясно и тя гледа мръсно или подло към заобикалящите я, които я дразнят. В магазина положението с такива като нея става още по-лошо. Давам пример от преди дни с един огромен възрастен мъж, дебел, едвам движещ се в новия магазин на Лъвов мост, Промаркет. Той буташе една количка, претоварена с разни стоки и бе препречил пътеката между щандовете. Една млада жена бързаше и го помоли да се отмести за да се разминат, той стори точно обратното и започна да й крещи. Жената се върна обратно, за да стигне до касата. Набрал злоба обаче, че му направиха забележка, той съвсем затвори мястото за преминаване между щандовете обръщайки се назад, търсещ нов повод да се разкрещи.

   Такива отношения между помаците няма. Те се уважават един друг, помагат си, възрастните хора са на особена почит. Влезе ли външен човек в техен селски магазин, той като гост се обслужва с предимство и внимание, другите хора му дават пхредимство и го изчакват. А помаците имат и вътрешен пазар – една жена има много повече домати, отколкото й трябват, изкарва ги пред къщата си и ги продава по 50 ст./кг. Млякото е по 40 ст. Продават си също така мед, сладка, туршии в буркани и др. стоки, наршчани помашки. Съществува и понятие помашки разар.

   Времето сред  се цени, трябва да се направи нещо, което носи полза. Напр. булката оправила животните, изпратила ги на паша, децата с училищния автобус на училище, свършила в дома си и в двора работата, но ако и остане някакво „свободно” време, тя ще го оползотвори някак. Взема тя една торба и отива в гората за гъби, за диви плодове, които после преработва за зимнина или за продажба.  

    В Западните Родопи христянските села са малко, обликът тук дават помаците. С навлизането на новите технологии като трактори, товарни микробуси, доилки и др, които помагат при тежкия им труд, те произвеждат все повече и повече стоки, презимно хранителни. Тези стоки обаче трябва да бъдат продадени и това налага нова организация при тях, сдружаване - вече не само кой е наред да пасе животните, а и как стоките им да достигнат до пазарите в страната. Това е пътят тези хора да получат кеш. В малките населени места на страната, отдалечени и по лоши пътища, вече има пътуващи „магазини” – автомобил който в определени дни на седмицата доставя най-необходимите им стоки. На шофьора на автомобила може да бъде дадена и специално поръчка, напр. определено лекарство или определено количество каменна сол. Такава търговия върви в Източните Родопи, населени предимно с турци. И аз съм пазарувал от такива магазини, пред очите ми е един такъв „магазин” в с. Кос. Спсти ми пътуване до  Момчилград.

    В Западните Родопи става точно обратното – автомобилът минава празен през няколко села, хората от които по него изпращат за реализиране свои стоки на определени места – покрай важни пътища, по пазарите на градовете. Тези места за продажба на помашките стоки по страната стават все повече, а стоките, които те произвеждат като количество и като асортимент растат. Преди много години си купих мотика, направена от лист на гатер. Т помашки пазар си купих и скара за отоплителната ни печка, защото бе счупена.  Всичко тук се ползва, превръща се в нещо, което служи.

   По-замогналите се помаци се опитват да попроменят бита си, като строят къщи за гости. Освен печалбата на тези хора от гостите за пребиваването в хотела им, те разчитат и на друго, да предлагат на гостите ястия с произведени от тях храни, а гостите да закупуват част от продуктите им, напр. кашкавал, луканка и др. За да върви такъв бизнес обаче трябват пътища. Посочвам два такива, за които държавата се „ослушва” – пътят между селата Комунига и Дъждовница и между селата Орцево и Кръстава. Мога да цитирам още десетки. Такъв процес започна по времето на ГЕРБ по програми, финансирани от ЕС, но този процес бе прекъснат от боклуците на Радев, които в момента управляват страната и които ако останат, нищо няма де се направи по линията на инфраструктурата мужду малките населени места нв страната. Вместо такива протрами, ще има други като забрана на незаконното подслушване, въвеждане на тотално машинно гласуване, обрушване, изчегъртване и измитане на нпаравеното от ГЕРБ, включително и изчетъртване на лекарите от болниците, цитирам проф. Балтов – най0големият успех на министъра боклук - според моята оценка да него, каква е реалната не знам! Вместо инфраструктира, за да живеят хората по малките населени места нормално, ще възникват на партии-идиоти, с лидери боклуци, изпълняващи срещу заплащане определена поръчка.

   Страната тряблва да откликне на този възход на помашките региони, да ги подпомогне, като направи всичко да бъде подобрен бита на хората, най-важното от което е инфраструктурата. Без сигурни пътища, животът на тези хора ще остане тежък и възможностите им да бъдат полезни за себе си и за страната ще остават ограничени. Вместо техните екологичвни стоки да постъпят директо в големите вериги магазини, внасяме боклуци от Европа. Добри пътища биха привлекли и туристи, които вместо да ходят по Гърция или да се гъчкат по морето ни, протестирайки срещу високите цени на чадърите на мутрите, ще почиват сред карсотата на родната ни природа. Това е една по-висша почивка, за небоклуци.

  Ще завърша постинга си с нещо, което малко хора са виждали. В джунглата на Амазонка има диваци. В накои от безкрайните деретини на Родопа, изворна област на река или дере, още има колибаци. Това се къщи с по едно семейство, които живеят сами в планината. До тях има път път, проходим само за каруца или само за товарно животно, муле. В Източни Родопи пък има такива колибаци, където живеят турци,  достижими само по кози пътеки. Помаците, които живеят по тези честа се прпитесняват да виждат хора покрай колибите си, помокините се скриват. Визирам село Балъкдере /Рибен дол/, достиживо от долу само по камъните на река Давидковска. Ако срищата с помакини от колибаците е неизбежна, те се дозабрадяват, говорят един език, почти неразбираем, притесняват се и гледат буквално да се скрият. Такива колибаци има на доста места, цитирам тези над местността Каратепе, превалът между долините на реките Чепинска и Доспат. Каратепе е полюсът на студа в Родопа, въпреки това доста високо над него има колибаци. Гледах един такъв с огпомен бик в двора, котж планина. До него си играеше съвсем малко дете. В друг такъв хколибак  видях дете след едрите животни, което премина под коня., както преминаваха и кокошките     без да се страхуват, че конат ме ги сгази. Животът в тези колибаци е замрял и тече така, както е текъл много векове преди.

   Веднаж търсейки пътека, попаднах в двор с две помакини в г. с. Селище. Голямата бе на възраст между 20 и 50 години, не мога да преценя точно, малката – между 10 и 30. Готвеха нещо на огнище в двора. Внезапрото ми появяване така ги притесни, че не можеха в началото да намерят думи. И аз се притесних. Не винаги е така обаче. Под вр. Гюмюш /Сребрен/ попаднах на колибак с много интелигентен помак. Човекът бе с байпаси, но реши да ме води да ми покаже мечката, която живее до колибака му. Доста походихме, стигнахме до нейни следи. Аз се изпраших и понеже ходихме дълго, а той е с оперирано сърце, настоях да се върнем.

   На друг такъв колибак попаднах между река Беглика и върховете Беглрика, мястото се нарича Турските казарми.  Жената като усети, че по „пътя” преминава човек се скри, на аз я снимах с голям зум.

   Аз самиятсъм трудов човек, не съм спрял да се трудя през целия си живот и ще оставя доста дела след мен. Поради това уважавам всички хора, които се трудят, независимо от вероизповеданието или етноса ми. Капитан Петко Войвода пък уважава всички хора, които са честни, независимо от същите неща – вярата или атноса им. И аз съм като него. Кой е по-за уважение, питам аз.  Една баба, пасяща кравата си и докато я пасе търсеща форми за изява за да е полезна, или една баба по софийските тротоари, тръгнала с количка да си купува храна, гредаща злобно, задръстила тротоара, с агресивно излъчване, което може да бъде разшифровано така:

-       Ейся, маметови чепоебна. Насичките!!!

Завършвам с опасенията си, че линията на ГЕРБ за мостове

между хората в малките населени места и сърцевината на страната, големите градове, което се изразяваше в строеж на инфраструктура, ако властта вземат боклуците на Радев, няма да бъде продължена. Без всякякво съмнение ще имаме обаче нови придобивки – забрана да незаконното подслушване, тотално машинно гласуване и тотална боклукщина.

    Вместо да предоставим на тези хора /буквално !!!/ да залеят вагазините на страната ни с екологични хранителни стоки, ние ги натирваме по ЕС да работят като строителни работници...

    Същата простащина извършихме по заповед от Москва през 1989 г, когато изпратихме на посещение в Турция нашите работници, турците.

   Докога в страната ни бащина таз стращна простащина, на времето попита Радой Ралин. Не доживя за чуе конкретна дата. Но пък простащината стигна до там, че поиска властта в страната еднолично.

 

 

 





Гласувай:
6



1. hristiqnskaprosveta - И аз познавам помаци...
27.10.2021 08:12
Даже съм бил приятел с двама такива и съм работил с тях в Пловдив. Не мога да говоря категорично за всички българо-мюсюлмани, (помаци за тях е обидна дума), тъй като има различни хора с различни идеали, както е казал Алеко. Но тези, които познавам по специално са добри и готини хора, а за останалите не мога да дам точен коментар. Сигурно и при тях има лицемери и лоши хора, както при всички останали народи и племена по земното кълбо.
цитирай
2. balkanite - Относно помаците
27.10.2021 20:27
През годините аз също съм се срещал и работил с помаци от Велинград, Якоруда, Доспат, Сатовча и др. Не мисля, че помак е обидна дума. Самите те така се наричат. Повечето от тях са честни и трудолюбиви хора. За което ги уважавам.
Не мисля, че ако се построи инфраструктура те ще спрат да работят в чужбина. Те там изкарват много повече отколкото тук, при много по-добри условия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184819
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031