Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08 01:44 - СПОМЕН ОТ КРАСОТИТЕ НА МИЛЕВСКА ПЛАНИНА И КЪРВАВ КАМИК
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 420 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

  Далеч от България - в Лос Анжелес, попаднах на постинг за сбор на българите от Западните покрайнини в няколко известни места по Босилеградско и Царибродско. Всичките са ми познати. Съвсем скромната статия по този повод ме върна години назад, когато се запознавах със Западните покрайнини. Този процес продължи 10 лета, през които пеша изминах към 4000 км. по техните села и прекрасните им планини. Нямам роднини от този край, но усещането ми, че там живеят хора с нашата кръв и обща култура – оброците от Искърския пролом до реката Темска. Тези оброци, които почитам, бяха още една причина за тази голяма моя турустическа програма. Привързаността ми към Западна България, днес с право наричана Западнала е много силна.

    Преди Ньойския договор тази част от страната ни е бил един планински архипелаг от животновъди, днес - разделен в две държави. Този период  от историята на България не се учи.  Предполагам, че най-големите простаци, които днес от ФБ и от задкулисието / говорим задкулисие, понимаем Радев, говорим Радев, понимаем задкулисие/, искат да управляват България,. С мозъчетата си, нагънати както корема на Пеевски след работна вечеря.

    Имам силна музикална памет и недоразвит вътрешен слух, имам и силна зрителна памет. Неочаквано след прочитане на подтинга пред очите ми се събудиха прекрасните картини, които са се запаметили в съзнанието ми от околностите  на с. Побиен камък, най-високото село на планините Кървав камик и Милевска. Селото е разположено до седловината между тези две планини, че и по-високо от нея. То принадлежи към регионът, наричан сега Краище, Кюстендилско. Съседните му села, в които живеят роднините на тези хора са в Западните покрайнини, това са селата Милевци и Груинци. От Груинци е фамилията на големия наш писател и полиглот Емануил Димитров.

   Днес с. Побиен камък е обезлюдено. Животът тук е станал изключително труден, след като границата разделя това село от съседните му български села с техни роднини. Милевци и Груинци. Допълвам, че границата минава през самото с. Груинци. Връзката на селото с Кюстендилско остава далеч-далеч под него,  където сега е с.  Средорек. Селото е разположено на тераса на около 1500 м. н. в, но то има махали още по-високо в зАветните гънки с извори в тях. Побитият камък е играл роля на църква в миналото. Тук хората са били малко, средства за църква като тази в с. Извор няма от къде да се намерят.

   Въпреки отрязването на половината от мерата на селото – пашите и горите, след 1919 г, то продължава да съществува. След отнемането на собствеността на хората през 1958 г. обаче то се обезселва. Спомням си думите на една възрастна жена от с. Врабча, в което преди няколко години бяха останали само осем баби и един дядо:

-       Граница, граница, ама хората си работеха имотите,

живеехме някак. Взеха ни имотите и селото опусте!

    Пояснявам, че Врабча е село, през което също минава границата със Сърбия,  така то е разделено в две държави.

  Същото се случва и в комплекса Побиен камък, който разглеждам в цялост – той се състои от селата Милевци и Груинци от едната страна на планината, днес в Сърбия, високо до билото и с. Побиен камък от другата страна на билото. В централната махала на Побиен камък има сериозни къщи,, неразрушили се до днес. Не са мислели строилите ги да мигрират. Сега са обрасли с повет, както паметниците на изоствено гробище. Улиците там са с наредени камъни. Трудно е било, но се живеели някак хората.

   По-интересни за мен бяха махалите високо по изворите на реката, изтичаща към местността Средорек. На едно място тя пправи и красив водопад. Те се състоят от по една-две къщи, рядко има повече. Стръмината е заравнена, като предваритено е изсечена гората, тук огромни буки. Това заравняване тук наричат требеш, което означава разчистено за къща и двор място. До тези къщи се достига по пътеки. Къщите се рушат, но има доста красиви между тях. В дворовете има каменно корито, служещо за поилка на животните, свинарник, кокошкарник, няколко по-дребни сгради, изолирани срещу студа със слама, където през зимата са раждалли козите или овцете, има краварник, съчетан с овчарник. Някъде хората повече са разчитали на овцете, краварникът при тях е малък и обратно. Свинарник обаче има навсякъде и то доста голям, за поне три свини.Суроватката, неоползотвореното или развалено мляко трябва да се оползотворят, свинята ще го превърне в месо и мас.

   В къщите има оджак в общото помещение, без който животът тук е невъзможен. През зимата всичко, което се яде тук трябва да се размрази.  Това важи и за водата на животните, които ако пият ледената вода от извора ще се разболеят, а бременните животни ще абортират.

   На таваните са завити куки, където се е окачвала детската люлка. Деца са се раждали много, много са и умирали от болести. Тук лекар не е имало никога, лекували са ги бабите.

   Как ли тези хора са гледали бебетата, как ли са ги опазвали от студа през зимата, с какво ли са ги хранели, та животът тък е подължавал векове. Животът, на който комунизма поради простотия постави кръст и прогони хората от имотите им, от родните им места.
   В блога си имам стотици, а може би и хиляда снимки от този регион.

   Неволно сравнавям живота на децата в Америка, за които има всичко – медицински грижи, всякакав храна, дом с климатик. Тези деца в планината са били съвсем изолирани някога, а след като поотрастнат, те са помагали на родителите им с каквото могат – да извеждат животните на паша, да наберат бурени за прасетата. Виждал съм и до сега в Източните Родопи деца турчета, които са сред животните и преминават прави под конете или кравите. Родителите  не се лезпокоят от това. И така, приучени на труд, тези зеца са ставали хора. За да ги запокити социализЪма по градовете и да ги превръне в това, което днес оглави президентът ни -  необразованите, не желаещи да работят,не можещи да различават доброто от  злото.

   Тук, в Америка, децата от малки боравят с лаптопи, айпад и телефони. Ако искат да чуят някаквва музика само казват /напр/: Алекса, Бийтълс, Ела подай ми твоята ръка. Алекса отговаря и до две секунди песента зазвучава. Алекса е нова форма на електронно общуване, от която може да се получи всякакаво информация, напр. кой е най-високият връх България.

   Още 10 дни ми остават да бъда тук, но България ме придърпвва с мощ към себе си. От нея черпя сили както Антей, който трябва да има допир със земята, в противен случай губи силите си.

   Остава ми още едно пътуване до Америка, ако съм жив, до тогава разбира се, през декември 2022/януари 2023. След това, ако някой иска да ме види, да дойде в България.

    Накрая малко туристическа информация за околностите на с. Побиен камък, те са прекрасни:

    Казах вече, селото е на седловината, която разделя двете планини Милевска и Кървав камик. Този масив започва в от Бобов дол, след това се виши и виши, за да достигне вр. Милевец, най-високата точка. На платото му има три почти еднакво високи върхове както на Вежен. От него не се вждаа Босилеград, но пък се вижда с. Милевци, България и планината Бясна кобила, друга красавица.

   След върха билото започва да се  сижава. Н началото е алпийско пасище, после преминава в китки букови гори и пасища-картини, днес изоставени. Показва се Босилеград. По билото преминава границата. Следва спускане към седловина, където е разположено с. Побиен камък. От него може да се предприеме изключително красив преход към въърха Кървав камик по темето на едноимената планина. Ако се продължи се достога до края на планината Кървав Камик при с. Къшле, от където тя завива към Брезник. От  двете страни ва високата част на Кърва камик има села. Към нас са Драгойчинци и Шипково, към Западните покрайнини има много махали, и те много на високо. Имат четвъртокласни пътища откъм с. Трънска Кисураа. Такава красота има само по билото на планината Бясна кобила. Страховити като красота са преходите до селата Груинци и Милевци. Милевци прилича на Банско, а Груинци на Сандански като местоположение.

   За с. Побиен камък има път от с. Средорек, подходящ за джип, който достига с. Побиен  камък. Да се достигне с джип тази красота и за седмица да се обходи региона на селото би трябвало да бъде мечта за всеки истински турист и любител краевед.

   Замислям се. Едва ли вече има хора, неувредени от простащината на биринджипростаци като тези от Тройцата Радев, Трифонов и Манолова, които да обичат Родината си както аз и мотивирани от желанието си да я упознават все по-добре да изършват подобни пътувания. Не е лесно, трябва да го имаш в чипа си.  Разтревожен съм и от факта, че вместо държавници с разум, интелект и справедливост, този казус с по същество окупираните от Сърбия наши територии след разпадането на Тройното кралство – Словения, Хърватия, Сърбия, подобно на казуса с аншлуса на Крим остава в ръцете на примати без морал и ценностна система, не родени, а сътворени в простащината, припознали я за тяхната жизнена среда. Ще дам и пример. След окупирането на Крим попитаха прецидента ни за мнението му. Отговорът му бе, над Крим преди това се веел руски флаг.

   Същият този човек, служещ да интересите на тези, които окупераха Крим дали има качества да направи нещо за страната си, освен да я хвърля периодично в хаос и превърне в черна дупка, за да се завърне тя по този начин в орбитата на ОНД?

 

 





Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8532052
Постинги: 3571
Коментари: 9229
Гласове: 16324
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930