Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06 14:16 - ЕДНА ОТ ИДЕИТЕ НА ХИТЛЕР, РЕАЛИЗИРАНА 75 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА МУ В РОДОПСКИЯ РЕГИОН ВЕЛИЙЦА ОТ БОЙКО БОРИСОВ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 878 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 22.06 14:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

ЕДНА ОТ ИДЕИТЕ НА ХИТЛЕР,  РЕАЛИЗИРАНА 75 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА МУ В РОДОПСКИЯ РЕГИОН ВЕЛИЙЦА ОТ БОЙКО БОРИСОВ

 

   Завръщам се от първата част на Голямото ми пътуване по най-западната част на Родопа, рида Добраш. Предстоят още две подобни изяви. Името Добраш произлиза от първите заселници по тези места, доста рискови за обитаване поради голямата надморска височина,около 1400 м. Възрастен човек от заселниците, явно уважаван от останалите, взема пръст в ръката си, стиска я и тя заема определена форма. Това означава, че в ръката си той има почва - земя, която може да храни заселниците по тези места. Тук мястото е дОбро за живеене, казал той и така възникнали първите колибаци /на животновъдите/ тук.

   Които не са запознати с този дял на Родопа трябва да знаят,  че Добраш по площ е една малка част от планината, но пък надвищаваща по този показател дори Витоша. Делът Добраш е продлъжение на централното било на Рила, което пуска разклонение от вр. Белмекан, преминаващо през върховете Славов, Балабаница и Куртов и достига седловината Юндола.  От тук започва Родопа. Правилното наименовани е Рило-Пирински/Родпоски масив. Първата част на централното Родопско било се нарича Велийшко-Виденишки дял, една красота, съотносима само с другите по тази планина. Към другите планини не, защото всяка е красива по своему. Докосналият се до Родопа завинаги обиква пранината, Тя остава в сърцето му и все го тегли към нея А да се упознае цялата един живот не достига.

    Първият висок връх на централното било ва Родопа след Юндола е Велийца, а последният – Виденица, известен като Гьозтепе, наречен така защото това е най-обгледният връх на Родопа. От него централното лило на Родопа завива на 90 градуса на изток, после още веднаж на 90 градуса на юг и достига до Александрупулис. Реките от двете страни на рида Добраш са Чепинската, която тече на север и Места и Доспат,  които текат на юг. Поради деветдесетградусовите извивки на централното било на Родопа има и още реки, които от двете страни на един рид текат в обратна писоко. Нйа седловината на такъв значенит по красота рид е с. Борино.

   Малко след вр. Велийца има още един връх, Гюлтепе, наречен така заради поляните с шипки по него, от който се отделя могъщото разкронение Добраш с най-висок връх Беслет. Това разклонение се обтича от изток от р. Доспат и от запад от р. Места. Много рекички изтичат от него, но най-голямата е р. Канина, която събира водите на рекичките и потоците, извиращи под вр. Беслет, висок над 1800 м. н. в.  Тази река преминава през с. Ковачевица. Чрез „прозорец” голяма част от водата й се отвежда в яз. Доспат и тя не е така красива. По нея има и прекрасен водопад, Кървавият /Каниният, кан означава кръв/.

    Делът Добраш е най-непосещаван от хора /и туристи/ с едно малко изключение - снобовете освен на Цигов чарк и на махала Врата, ходят на „почивка” в селата Ковачевица и Лещен, като някои посещават и архитектурния резерват Долен. Безнадеждно болни хора пък ходят да се молят на най-силното място в България, Светилището Провирачката над с. Крибул. Проходили са оствали там патериците си, други, благодрани, че са оздравеи са отишли втори път и те оставили нещо, трети ходят на точно определена дата всяка година, благодарни, че Светилището им е помогнало да оздравеят. Акоп не могат да ходят си пращат за джип, за кон, но отиват на датата, която са си определили.  Подобно е Светилището на Демирбаба до с. Свещари, но оставените дрехи и предмети тук са хиляди /!!!/ пъти повече. На площадката, от която е проповядвал първосвещеника трак някой е изсипал 50 кг. брашно. Светът ще свърши, глупаците - не. Да изсипеш 50 кг. брашно на площадка, до която достигаш с помощта на стълба и скално тунелче е факт, достоен за вписване в Книгата на Гинес.  

   Имам да пиша доста за това пътуване, защото аз мисля линеарно. Затова ме четат и малко хора. Ще пиша за хората, за разговорите ми с тях – за безпокойството им от това, което може да ги сполети,  /б. м. очертаващата се победа на простакизъма в България/, за промените в региона им, за бъдещето на семействата им. Тук хората са помаци. Когато ползвам тази дума винаги уточнявам, че тя не е обидна. Това са българи с вяра на мюсюлмани, които дори не знаят турски език с изключение на думите от Корана, които ползват при религиозните си служби. А аз с тях и с турците съм голям приятел заради ценностната им система, в основата на която са труда и почтеността. Виждайки ме, че като оставям в някое село колата си я заключвам, те ми казват, че и да не я заключвам, тук никой не „бара”.

    Запознат с този край от десетки години, виждам неговия възход през последните години. В друг постинг ще обясня защо той стана възможен.   

      Преминавайки по централното било на Родопа от с. Аврамово до с. Орцево и после до Медени поляни винаги съм си мечтал там да има път. Една част от мечтата ми се осъществи – път бе построен от с. Аврамово до с. Кръстава, който се спуска до основния път от Велинград за Сърница. Така кръгът Велинград – Юндола – Велинград високо-високо през планината се затвори. Този път е най-полезното нещо за хората тук, което можеше да се направи за тях. Пътят наподобява магистрала, покрай която са селата, ужасяващо трудно достъпни преди  да се нправи той и така този регион на Родопа се превърна в една магистрала, покрай която са разположени всички населени места, свързани с път към нея.

   Това искаше да направи Хитлер с цялата Германия –  магистрала с разкронения, преминаваща покрай всички населени места в Германия. Такава инфраструктура би ограничила миграцията, би осигурила добри условия на местните хора да упражняват поминъка си в населените си места, вместо да се преселват в големите градове. Така населението на Германия е щяло да си остане равнмерно разпределано по територята на страната си. Тук изказвам убеждението си, че страни с град в тях, напр. столица, в който живее половината от населението на страната, са просташки страни,  и че това съсредоточаване на хората в едно ограничено за поминък място е бомба със закъснител. Това се случи в Гърция, а ние вървим по техния път, особено след построяването на метрото в София. В София живеят постоянно и временно към 3 млн. души.

  За германците Хитлер е предвидил и друга прелест – всеки да има народен автовмобил, Фолксваген, с който ако му се наложи да пътува до града. Костенурката с калайдисаното шаси в долната си част, конструктор проф. Порше.

   Ще направя едно отклонение:

   Друг един държавник, когото няма да уточнявам, яхнал простащината схцел да внедри новия прогресивен строй в страната си, ПростакизЪма, има други приоритети – ще се бори срещу 5G системата, срещу Истанбуската конвенция, за машинно глауване, за разкриване на самобичността на новата Мата Хари, за разгражадане, изчегъртване и измитане на направеното до сега. Дано да не хрумне в юродския му мозък идеята да засипе метрото в София или да развали магистралата Аврамово-Къстава в Раздела „Изчегъртване”.

   Бойко направи за региона на Велийца същото, което Хитлер искаше да направи с цяла Германия. Хитлер искаше да въведе и наложителни промени в Европа – населението във всяка държава да е от един етнос, а границите на държавите да са граници мижду етносите. Не така мислеха англичаните, които искаха да запазят колониите си за да продължават да ги грабят и Сталин, който искаше да разшири на изток Съветската империя върху Източна Европа. Поради това започна ВСВ, довела да всичките злини по света днес.

  Този мой постинг е уводен към материала, който ще пиша за най-западната част на Родопа. Ще допълня, че освен тази магистрала от Аврамово до Кръстава, преди окло 20 години бе направена още една от с. Манастир до с. Давиково, а преди десетинаа години такава се построи между селата Филипово и Рибново. Радвам се, защото мога са оценя каква необходимост за хората тук са тези пътища и колко важни са те за развитието на регионите.

  Аз имам такива странни „мечти” и си спомням за още една. Виждайки разрушената от идиотите във ВСВ църква в Дрезден – която е видял и Шостакович и е замислил Квартета си опус 110 - Фрауенкирхе, пожелах на моите приятели там тя да бъде възстановена. Тридесетина години след това тя бе наистина възстановена, а кръстът на купола бе изработен от англичанин, син на военен пилот, участвал в разрухата на Дрезден, едно отнай-големите престъпления срещу световното културно наследство. По случай възстановяването на църквата бях поканен и слушах изпълнение в нея на Матеуспасион.

   В заключение на уводния ми постниг къв тези, които ще последват – още нещо.

  Спомням си главният герой на филма”Ах този джаз”. Джазменът от напрежение в работата си, в която той изгаряше, имаше болно сърце и трябваше да си почива, но той не се съобразяваше с това и сърцето му се разпука. Същото се случи на Глен Гулд на 50. И още един пример, с разказа на Хайтов „Краят на песента”. Не можа да се удържи човекът да не пее, така разкри самоличността си и турците го застреляха на излизане от селото...

   И аз приличам по изявите ми в областта на туризма и краеведчеството на тези хора. На 77 изминах за седмица над 150 км. по планината, при това в рисково като климат време – дъжд, гръотевици, град. Навсякъде около мен валеше, гърмеше, над мен – не! Опастността в Роодпа обаче има име – безкрайните родопски деретини. Веднаж допуснал да се изгубиш из тях, спасение няма. Днес хората не са по планините с животните , те се изявяата като строители по Европа или по България, а колибаците им по планините  са изоставени. Трябва безпогрешна ориентировка и на местата, където може да се вземе погрешно решение при връщането да се поставят някакави маркировки, сочещи верни път за връщане към базата, в случая колата ми с всичко необходимо в нея.

   Имам доста да пиша, а не съм приключил още с Лето господне 2020. И още две пътувания ми предстоят.

   Когато ме срещнат мои бивши колеги, дебели като бурета, винаги ме питат:

-       И кво праиш ся по цял ден като пенсионер?

Ще ми повярват ли ако им отговоря, че съм по-зает от Йорданка Фандъкова... 
  /СЛЕДВАТ ОЩЕ ДОСТА "СТАТИИ" И ПОМЕСТВАНЕ НА НАД 1000 СНИМКИ САМО ОТ ПЪВОТО ПЪТУВАНЕ ИЗ БЕЗКРАЙНИТЕ РОДОПСКИ ДЕРЕТИНИ.../





Гласувай:
7
3



1. morskipesni - БГ-дурачки,
22.06 15:02
много ви е направеното от Слънценосната Тиква. Твърде много-оядохте се. Айде стига толкова. Сус!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Коментарът Ви издава мислите на един сгрешен човек,
22.06 21:27
morskipesni написа:
много ви е направеното от Слънценосната Тиква. Твърде много-оядохте се. Айде стига толкова. Сус!


съсипан от пиенето на Луникофф, соцпитието в някогашната ГДР. Което пиеха неинтелигентниките, не обичам думата боклуците.
Имате един музикален поздрав от мен, с несбъднати очаквания:
https://www.youtube/watch?v=Lb3bma3d92k

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8531976
Постинги: 3571
Коментари: 9229
Гласове: 16324
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930