Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04 22:44 - НАКЪДЕ ОТИВА РЕГИОНЪТ БЪЛГАРСКИ СТРАНДЖА-САКАР?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 506 Коментари: 0 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


 

    С посвещение на Товарищ борН да напише подобен постинг, вместо да химнослови Голямата страна, в която живеят най-щастливите хора на света. И да изложи мотиви, защо     
  /не/прави това.

 

 

НАКЪДЕ  ОТИВА  РЕГИОНЪТ  БЪЛГАРСКИ  СТРАНДЖА-САКАР?  КЪМ СМЪРТТА СИ?

  

   Тази територия българска е една от тези, за които страната не само че не полага грижи, не казвам достатъчно, но тя като като да й пречи, да й създава проблеми. Тези пролбеми идват от две посоки – от мутрите кандидатбетонировачи по крайбрежието на морето и от ужасяващата изостаналост на голяма маст от този регион по всички показатели. Проблемите са са заплели доста отдалеч, още от времето, когато Гюмюрджинско, представляващо голямата част от зимните пасища на родопчани е придадено към Гърция, южната част на Сакар - също към Гърция, а южната част на Странджа – към Турция. Границата ни с Турция има несъответсвие с договорите между великите сили по отношиеие на Странджа, според което между България и Турция тя трябва да преминава по вододелното било на Странджа. Това не е изпълнено за вододелното било започващо над с. Белеврен и завършващо при нос Серверборун. Вместо това, границата преминава дълбоко в територията на България, следвайки долината на р. Резовска, разделяйки и тук българите в две държави. Към 2-3000 кв. км. наша територия преминават към друга държава, защото великите сили имат такива интереси, те пазят Турция, надявайки се тя да възпре Русия от завладяване на проливите  Бсфора и Дарданелите.

    По-тежко е положеннието с Гюмюрджинско, където българите в смесенния етнос там от българи, гърчи и турци са преобладавали чак до Дедегач, днес  Александрупулис. Тези пасища, днес разорани предимно за лозя, са били ползвани от родопчани. Без тях поминъкът на родопчани, основно овцевъдството, се ограничава и затруднява, откъсването им от България поставя началото на беднотията и обезселването на Родопа. От регионите, които са останали  в  Турция и Гърция след Гръцко-турската война, приключила през 1923 г. българите са  били застрашени от избиване и са избягали в България, изоставяйки имотите си. За нещастните тракийски българи, бягайки от ножа на гърци и турци, жертва и те на Ньйския договор с валидност Гърция/Турцшя, България е положила грижа да ги приеме. Направени са жилища за тях, раздадени са им земи, а те с труда си и уменията си да гледат земя и животни отново се севземат и заживяват като хора. До 1956 г. когато в резултат на сталинската колхолизация им отнемат отново имотите. Те изоставят местата, къдедето са били приети и са мигрирали във вътрешността на страната. Ещо като арменците, които турците избиват и те бягат пак приблизително по това време. Нещастни хорица заради апетитите на идиотите, да ограбват света. За тракийските българи напомнят църквите по някои градове, напр. Перперек, жилищата с възможности да се отглеждат в тях копринени буби като начален поминък на нещастните ни сънародници. Повторните ни освободтели, метастаза на които по елата си се явява президента ни, направо ни разбиха с отнемането на имотите им, макар това да не е равносилно на жестокостта на озверелите от войната гърци и турци. Войната, по вина на великите сили, които дадоха 1/3 от гръцките територии на Турция.

   Масовото обезселване на Странджа-Сакар не важи само за този регион, той засяга цялата страна и разруши основата й, селото. Цитирам още един обезселен регион, Ивайловградско, където е една от най-плодородните земи в България. Бил съм по селата там, знам какво е положението – пълна скръб. Там преобладават българите, обезселваннето не е в резултат на възродителния процес, който прогони турците от родните им места. Българите се изселиха от този край.

   Осъзнали греха си в някаква степен, в невъзможност да променят стореното зло за този регион, комунистите въведоха някакаква програма „Странджа-Сакар”, която имаше в основата си една примамка - да се заселят хора в този регион, като заплатите им ще са с по-висока ставка с 20 лв. Същото направи и Сталин след окупирането на Курилските острови, т. н. Отвъдморски територии, като засели там пропойци и им постанови с декрет по-високи с няколко рубли заплати. Богатият съветски опит се приложи и у нас. Рзултатат – никакъв. Близостта обаче до Турция привлече военните да построят там доста големи кашишки поделения във Факия, в Звездец, а на други веста по-малки, към Гранични войски,до които трябваше да има някакви пътища. Тези пътища достигаха до самата граница и освен от овенните, бяха ползвани и от хората. Бегло познаващ Странджа през 1990 г. с приятели организирахме автоекскурзия, вкрючваща и Странджа. Тогава по нея имаше пътища, някои от тях асфалтирани и то ткива, че за по-пряко по тях пътуваха тирове. Къде ли не бяхме по Странджа, пътуваше се. Провечер дивите свини пресичаха пътя. Военните поделения още не бяха разформировани нацяло и в жилищните сгрди тогава нямаше още цигани.  След 1990 г. пътувахме няколко пъти за Малко Търново, но не и за да упознаваме Странджа. С мисълта, че тези пътища си стоят, а също и населените места, тази година изживяхме голям стрес. Хората ни казват, не тръгвайте натам, но аз знам, че се пътува и тръгваме. По такива лоши пътища никога не бях пътувал. През селата, където пътувахме - такава мизеря и дивотия, така изоставени хората по всички линин като вода, път, ток, мобилна мрежа – такова нещо в България няма! Мислех си, че по най-голямата дивотия на България, Северозападна/ла/ България и опустинилите се след простащината наречена „Възродитлен процес” Източни Родопи положението е най зле. По Странджа-Сакар е още по зле. Общото е, че в този регион, но по малките градове и големи села подобно на региона Северозападна България има много цигани. тенденцията обаче според мен е те да се наконцетнрират в Малко Търново, каквато ромова концентрация се извършва в София. Трагично е да се погледне как изглежда гр. Звездец ако се пътува от Малко Търново, като се приближат бившите военни блокове.

   Пътищата, по които пътувахме са изоставени, макар и да са били някога асфалтирани. Настилката я няма или е на дупки от трупчиките, извозващи дъбовите метровици, има локви, чиято дълбочина трябва да се провери, в противен случай колата ще опре на дъното, а няма и интернет мрежа. Нито пък хора, а само комари, бръмчащи като хеликоптери. Друг проблем са паднали дървета на пътя или отесняването му от прорастнали шипки. Ни табели по пътя, нито указания, а разклонения много, някога тук имаше села. Забихме се в едно село, Варовник, и казах, до тук сме, утре обратно. Късметът обаче бе на наша страна. Видях къща с един стар човек /!!!/, който си миеше главата на двора. Възприех човека като спасение. Почаках го да си измие главата икономично с вода от един леген, която той изля на доматите и го помолих да ни упъти. Той каза, че пътят от селото към Стража баир, по който някога пътувал автобус може де се премине само с трактор. Каза от къде минем, колко км. има между съответните места и че ще намерим табела за с. Средоноз. Тръгнем ли в друга посока, спасение, предупреди той, няма!

   Отпътувахме, намерихме табелата, но не на 13 а на 15 км. което бе голямо изпитание на нервите ни. Достигайки до селото, преминавайки през един пред падане мост на р. Факийска, се измъкннахме от този куркапан. И мостът ни удържа, големите камиони са мнавали през реката.

   Тук просто няма условия да се живее. Тук и там има останал по някой възрастен човек в селото си, но и той е пътник. Този край умира. Който го е упознал в някаква степен, нека си припомни как се достига до с. Сливарово, където още има 1-2 семейства.

   Този край не можа с декрет да върне българите, напуснали го след текезесирането, но пък сега привлича ромовете. Те нямат нужда от работни места, техният поминък са децата им.  Имат нужда от банкомат, от който да теглят помощите си, от магазин за храна ток за касетофонните се схциганска музика.  Те тук са българите на бъдещето.

  Друг ппоблем за региона е бетоннирането на красивото му крайбрежие от мутрите. Като се започне още от Резово, та чак до Бургас, свръхзастрояваннето е факт. Това наричам аз „Разтваряне на ножицата” – изостанаростта на региона и тези огромни хотели и простотии по крайбрежието. Ножицата е разтворена навсякъде, цитира за пример кв. Столипиново, където има бордеи и дморции. Най-фрапиращо според мен е презастрояването при Приморско. Близо до него е светилището Бегликташ, най-голямото тракийско светилище в Странджа. То е по-късно и при дялането на монументалните скали са ползвани чукове и длета. Величаво творение на траките. Ще поместя снимки и от него.






Гласувай:
7
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 8113838
Постинги: 3447
Коментари: 9012
Гласове: 16027
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31