Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2021 19:11 - СЕЛО БРЪШЛЯН НОСИ ДУХА НА СТРАНДАЖА ОТ ПРЕДИ 1944 г. - 1
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 926 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
   Село Бръшлян е едно от най-дивните села на Странджа. Такива за Родопа са Ковачевица, Долен, Рибново и др. Тук витае дъхът на миналото, понесъл много удари на съдбата, но оцелял. Страхотната архитектура на сградите, красивата природа около селото, а сощо и многото природни красоти и антични останки от траките правят това място привлекателно за хората с интереси към страната си. По време на този отвратителен вирус, който промеи не само почивките ни, но и живота ни, посещенията на "туристи" в това село през изминалото лято бяха доста. Част от хората в селото са се ориентирали към туристическия бизнес и с кредити, идващи от различни фондове на ЕС са построили нови къщи за гости в стила на старите, стари къщи са реновирани и се показват като музейни експонати.  Доста средства са отпуснати и за благоустройство и инфраструктура. През зимата тук остават малко хора, но през лятото от всяко кътче на селото блика живот. 
  Селото е разположено в долината на приток на р. Велека с доста скромен дебит. Поради това има изградено сигурно водоснабдяване за селото, доста сложно и скъпо с вода от съседната рекичка, и тя приток на р. Велека. Закътано между гора - и тя доста скромна, тук не е толкова топло, колкото в Малко Търново или селата по широките долини на реките, където температурата достига 40 градуса. Хотели, всичките красиви и неголеми с разкошни дворове, има доста в селото. Ние бяхме при една много мила г/жа от тукашните фамилии, Чайковите. Селото има калдъръмени улици каквито има напр. в с. Тешово в Пирин. Къщите са с оригинална архитектура, макар и тези тук да са имали предназначението като по останалите къщи по страната, горе - хората, долу - животните, за да ги топлят. Една е да построиш такава къща на наклонен терен, пред очите ми са къщите в родопското село Джурково, друго е да построиш такава къща на равно място.
  Селото е с много дълга история, има го откакто има българи тук, заселили се на обезлюдените  от траките земи. То е било доста голямо, но, както всички села в България през 1956 г. по същество то бива - ползвам съветски термин - разкулачено. Вземат на хората всичко - ниви, гори, ливади, градини, стока, инветар и те се преселват към града. Аз помня този процес, тогава живеехме в Калофер и аз бях на 12 години. Съседите имаха две крави, /про/даваха мляко на хората в микроквартала, включителлно и на нас. И една сутрин от втория етаж на къщата ни, майка ми погледна към техния двор и се разплака - кравите лежаха на двора току-що заклани, целият двор бе в кръв. Осмелих се, погледнах и видях най-страшната гледка до този момент в живота си. Майка ми веднага изтича да види какво става, но я върнаха. Казали са й да мълчи, все едно нищо не е видяла, хората бързали да заколят кравите, защото минавали да ги описват. Поне да ги изядат. Хората да изяждат поминъка си, на това ги принудиха теззи, с днешните метастази като Радев, Трифонов, Манолова и др, изчадия адови. 
   Друг спомен имам от съседа ни, калайджия. Той беше болнав, затова станал и занаятчия, жена му - типична балканджийка, работи па градините им. Веднаж видяхме по някакъв повод жената, тя се оплака от беднотия и глад, хората не носили повече и съдове за калайдисване. Писали ми, казва тя, по полови трудоден за раблота ми, аз съм работила цял ден. Един трудоден се заплащаше тогава със стотинки. Майка ми се качи до нас и даде на жената един хляб. И други спомени имам..
   Същото това са го преживяли и в с. Бръшлян. Това е предизвикало обезселването му, разрухата на изоставенните къщи. Сега им опит те да бъдат възстановени или построени отново в същия формат, но вече съвсем модерни сгради, както правят в Австгрия и Германия.
  Селото е много интересно. То може да послужи за база за разглеждане на много интересни исторически паметници, на първо място /за мен/- траковите останки.
  Посетете това село, останете тук няколко дни, не по-малко от седмица. Пекрасно е.


image



image



image



image

                                       Следват снимки от църквата на селото.

image



image



image



image


image



image



image



image

   Наново изградена сграда по модела на срутената по вина на колективизаторите по съветски обрацец.

image



image

                   По вречме на ковида тези тераси на ресторантите станаха хит.

image



image



image



image



image

                                                 Етнокъща

image

                                            Диканя

image

                                                        Одая

image



image






Гласувай:
3



1. rosiela - Коста,
12.04.2021 19:35
страшни работи разказваш. Иначе снимките са чудесни.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Аз помня и годините след войната.
12.04.2021 21:00
rosiela написа:
страшни работи разказваш. Иначе снимките са чудесни.


Още един спомен обаче от първата година след текезесирането:
В Калофер е случката. На един файтонджия, защото е файтонджия, а не селскостопански труженик, бяха оставили конете. В покрития си двор той имаше и товарна каруца. Жена му работила цяла година в ТКЗС-то, имаше право на килограми царевица с кочаните. Човекът се връщаше с товара и спря каруцата до аптеката по вякакав повод, може би да си купи лекарство. И накара баща ми да излезе да види какво има в каруцата. Половин каруца натоварена с кочани с царевица, това бе всичко. А човекат каза, помня го и сега:
- В зависимост от годината реколтата от градината ни беше между 4 и 8 каруци с царевица за кокошките и прасето, за нас, сега е само това.
Ние, децата, галехме конете, защото бяха огромни и много красиви. Тъкмо събрахме няколко шепи сливи за да ги нахраним, човект излезе и каза да не им ги даваме, защото ще им се поразят зЪбите...
С напредване на възрастта разни спомени се активират в малоумницата ми, други пък се връщат след сън, отнасящ се десетки години назад...
Мисля, Мая и Слави като започнат да управляват и този мой проблем ще се оправи. Вервам в тях.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12150334
Постинги: 4532
Коментари: 10746
Гласове: 18293
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031