Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03.2021 21:12 - ПОСЕТЕТЕ ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ ДО С. КРАСИНО
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 479 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ПОСЕТЕТЕ ТРАКИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ ДО С. КРАСИНО

 

   Село Красино е в долина на река между две големи тракийски светилища от север и от юг. В близкото село Морянци също е имало светилище, запазени от което са само две скални гробници. Долната, по-голямата е доста по-запазена, защото е извън селото, докато горната се ползва за кокошкарник.

   Светилището от северната страна на селото е по-близо до него, но изкачването към него е трудно, по къс и стръмен скален терен, обрасъл с храсти. Това е по-малкото светилище, което е издялано по една отвесна скала и има многобройни трапецовидни култови ниши, недостъпни за хората. По пътя към светилището Красино-юг то се вижда. Горе по скалите има белоглави и египетски лешояди, които тук се отглеждат от швейцарско дружество за защита на тези птици. По рида, който се изкачва към махалите на с. Джанка има участък с тракийски гробища. Гробищата са покрити с по един голям камък с издълбани паници в него. Някои от тях тежат тонове.

    Връщането от светилището може да стане по рида, който постепенно слиза между селата Морянци и Красино. По него има много, моделирани от траките единични и групи скали.

   Голямото тракийско светилище  обаче тук е Красино-юг. То е на един къс страничен рид, отделящ се от друг, който идва от към с. Джанка. Под светилището са останките на махала Бубалъ /Бабалъ/, което в превод означава Татко. Таково прекрасно кътче с река и водопад на нея, широка долина и тази красота над него - светилището с моделираните скали и култовите ниши, рядко има в Източните Родопи. Хората от селото са се изселили в Турция през 1989 г. до последния човек, харизвайки животните си на оставащите тук турци, изоставяйки имотите се, между тях целокаменни къщи на по 300 години. Някои от тях още не са се срутили.

   При изселването си през 1989 г. турците във всяко село са вземали решение сами. Тези са се изселили, турците обаче от другото село над тях, пъхнато в една тясна, неудобна за живеене гънка на долината са останали. До тях достигат само кози пътеки.

   За светилището се тръгва от началото на селото, защото пътят там най-добре е оформен. По него се отвива до един микроязовир, служещ за поилка за животните през летните горещини. След язовира са завива в ляво, иначе светилището ще бъде заобиколено, то не се вижда от тук. Малко по-нагоре светилището се показва. Трябва да се върви по рида в дясно от него. В началото му има една пещера за проповедника с площадка под нея и пътека до още по-ниска пещера, оформена пак в стил вулва, с трапецовидни ниши и вътре в нея. Тази пещера се разглежда на връщане. Тя е втората по големина пещера, която съм срещал от този тип, общо седем до сега. За да стане видима доста дървета и храсти изрязах с трион. Иначе не може да се намери, а пътеката до нея бе почти заличена.

   Светилището се обикаля от дясно, като до някои скали с ниши може да се достигне. Най-впечатляващите скали са над долината, където е с. Бубалъ. Заобикалят се, а връщането става по другия скат на рида. След пещерата на проповедника започва път в дясно, по който ще стане спускането към селото, но още доста скали преди това трябва да се заобиколят. И тук те са моделирани, всяка наподобява нещо – божество, животно, човек. Слиза се в дясно в дере, покрай което преминава римски път в посока на с. Джанка. Излиза се в с. Красино – център.

   Имам емоционален спомен тук с една туркиня около 30 от с. Морянци, която попитах за скалните гробници. Тя се оказа от Красино, но образована жена, с кравеферма в планината, кара скъп джип, спешно бе тръгнала с още работници от това села за фермата си. Попадна и тя на образован човек, реши да ми окаже внимание. Цялото село изръчка да ми намери водач до гробниците, макар да настоявах, че няма нужда, имам богат опит, ще ги открия. Само един старец знаеше къде са те, той пък не може да ходи. Кола докараха турците, качипа го, отидохме до гробниците.

  Привечер, аз мокър, ама целият, попадам в една кравеферма, от която излиза собственичката... туркиннята от Красино. Настоява да остана там вечерта, ще ми намери сухи дрехи, ще ме настанят в най-хубавата стая, ще сготвят, ще направят баклава, сутляж. Едвам си тръгтах, като обещах да дойда пак някога и непременно да /й/ се обадя. Не съм забравил, но минаха поне 7 години от тогава...

   В заключение ще добавя, че ако този регион се посети до края на април, тук е раят на земята. Цветята след това преминават, тревата започва да жълтее, настава страшна жега.

   Ще приложа два линка от това светилище:

 

https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2018/02/03/trakiiskoto-svetilishte-krasino-iug-1.1591733

https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2018/02/03/trakiiskoto-svetilishte-krasino-iug-2.1591800





Гласувай:
5



1. planinitenabulgaria - Една дама, която харесва един блогър - не мен!!! - и го сваля ми пише Коментарии,
19.03.2021 19:09
обръщайки се към мен не в уважителната форма. Макар и в размножителна възраст - яйчниците й работят като моторетки - няма да й отговоря. Да знае защо. Към мен она должна да се обръща на Ви!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12188994
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031