Чепеларе е най-крсивото населено място по долината на р. Чепеларска.Тази река извира от превала Рожен, но надолу събира още много реки, най-голямата от които е Юговската и при силен дъжд се превръща в страшилище, което удря с мощ Асеновград и селата надолу до вливането й в р. Марица. Долината на р. Чепелярска  е прекрасна. От запад е огромният дял Чернатица, от изток -  карстовият дял Манастирище. Една планина, а с толкова различности. Пожелавам на всеки да упозннае този ОГРОМЕН дял на Родопа, той е фантастичен. 
   Чепеларе освен на изключително красиво място е град, за който местната власт е положила максималните грижи. Такъв уреден град в Родопа не съм виждал. Планирането на града, спазването на законите от ДНСК - в това отношение пропуски не е имало. Одобрени и финансирани са и доста проекти от ЕС по линията ЕФРР, а също и други по линията на спортното стръоителство. По тази линия е направен и монументът над града, паметника. Градът е доста високо разположен, на около 1000 м. н. в. и има писти със северно изложение, започващи от почти 1800 . н. в, при които снегът се задържа дълго. Тези писти са конкуренция на пистиите под вр. Снежанка, предпочитани от скиснобовете. Търсили са хората пътища за развитие на града си. В града има мого хотели, къщи за гости, заведения, които предлагат местна храна, а не боклуци. И персонала е суперсимпатичен. Готени хора, ама много!
   От Чепеларе има три туристичмески маршрута, които някога бяха маркирани. Да се отиде някога до махала Зорница бе възможно само пеша, днес има хубав път. Той бил вече до с. Стойките, като заобикаля курорта Пампорово. Друг туристически път води до Мечото гробе. Това са места по рида Чернатица, достижим от Върховръх. Мнозина от туристите, посетили този дял на Родопа го пипознават като истинската Родопа и той остава любимият за тях. Може би ако упознаят цялата Родопа ще погледнат по различен начин, но така гледат на "достиженията"си и проождащите в музиката.
   Има Маршрут и към с. Момчиловци, от който се излиза на Космичедската станция "Рожен".
   Най-значителната фигура на този край е учителят Васил Дечев. Той е свързал делото на своя живот с родния си край и оставя един фундаментален труд в две части за селото си. Всяка мисъл в този труд е велика, всичко, което той е написал за родния си край е съществено и съотносимо за останалите чааси на Западните и Средни Родопи, кадето живият българи християни и мюсюлмни. Той пледира да живеят те в съдружие, защото са с една кръв, описвайки колко тежък е животът на помаците, преди столетия принесени в жертва зарада интересите на Османската империя. Васил Дечев има продължители на делото си - това са Николай Хайтов, описал историята на родното си село Яврово, полк. Ангел Вълчев, описал трагедията на Тъмрашлии, набедени както Салиери, че отровил Моцарт, най-съществената монография за селото си, Момчиловци, написва отец Константин Канев.Това са гтолеми хора. От тях не познавам лично само Васл Дечев, защото е живял доста  реди мен. Тези хора са вкарали разни елементи в чипа ми и се отнасям към тях с голямо уважение.
   През изминалото лято поради пандемията и невъзможността да се отиде до Гърция, хотелите в Чепелре бяха пълни. През зимата те са още по-пълни. Тези хотели и къщи за гости са част от поминъка на хората тук и е за предпочитане да се остава тук по няколко дни на почивка. Разкошният климат, интересните места около Чепеларе, прекрасната му природа над него - това би трябвало да подкани снобовете да оставят парите си тук, за да ги вложат хората за развиние на нашето , родното българското, а не да нагушват заради плажовете им тъпите и мързеливи гърци, доста близо до Чепеларе..
  Следват сники от Чепеларе:
  







            Васил Дечев, когото чепеларци тачат като светец.

















                        Градската градина - подържана.



                                       Училището
 






                                                      Дърво в парка











                        Целокаменна сграда







                                  Дворът на училището - никакви боклуци!























                                   И часовникът е сверен!



                                             Типична родопска сграда







Много стара сграда. Всеки квадратен метър почва е засят с нещо.



       Изкаваме се към паметнника, строен със средства от ЕС.























                        Запозннайте с този град, заслужава си...