Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01 20:01 - ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА РЕКА ИСКЪР
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове:
1



 

  ИЗТОЧНИЦИТЕ  ЗА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА РЕКА ИСКЪР

 

   Река Искър е велика българска река, която поставям на второ място в стрната. Първата според мен е Арда, а третата – Марица. С река Искър съм запознат още от извора й  връх Канарата, в Рила, макар към нея да се присъедяват още два Искъра, Леви и Бели, та чак до с. Гиген на Дунава. Най-голямата река, която се влива в р. Искър между Самоков и София е р. Палакария, която събира част от водата на Южна Витоша и  на половината от площта на Плана. От Плана след яз. „Искър” към Искъра се влива още една планска река, Планщица, доста пълноводна и втора, р. Егуля, наричана още Ведена. Втората отводнява както част от Плана, така и част от Витоша - региона Купените/Казана.

   След Панчарево, навлизайки в Софийското поле, което е огромно, р. Искър приема много малки реки от типа на Владайската - най-значимата, преминаващи през територията на София. За сега само казвам, че те са един от основните замърсители на реката, ще се върна на тях. Един огромен приток на р. Искър е реката Лесновска, наричана още Софийски Искър, която отводнява огромен регион, включващ част от Средна Гора и част от Балкана. От с. Чурек се спуска една голяма река, друга идва от вр. Мургаш - Жерковската река, още по една  от селата Елешница, Желява, Бухово, Кремиковци,  Локорско. Всичките тези реки се вливат в река Лесновска. Това се все големи реки. Пак от Балкана, но в посока западно от Искъра към реката се отправят още реки, извиращи от него. Доста голяма е Кътинската река, още по-голяма водосборна площ от нея има тази, която идва от Чибаовци наричана Крива, която прави бели по Костибродско, защото та е равно, тя тече бавно и причиява наводнения.

   При навлизането си в Искърския пролом реката приема следните големи реки: тази от Ромча, от Луково, огромната  река Батулийска, после Дълбочица, и тя голяма. Друга голяма река е Ледсковдолската, Извираща под вр. Чукава, Искрецката – доста голяма и още още, Трескавец, извираща под вр. Издремец. Следват реките Скакля, ТодорИца, огромната река Пробойница, още една много голяма река, Габровница, след това р. Елисейна, и тя голяма, поседната е р. Златица при гр. Зверино. Излизайки от Пролома, р. Искар е поне три пъти по-пълновода, отколкото при навлизането й в него. Добавям, че в Северна България в Искъра се вливат още две реки, идващи от Балкана, наречени Малки Искър. При обилни дъждове или ненормално бързо протичащо снеготопене р. Искър става много голяма, но не и страшилище каквата става р. Арда. Пропускам тези притоци на р. Лесновска, спускащи се от Средна гора.

 

   Описах по-значимите притоците на р. Искар, за да мога да посоча сега от къде идва замърсяването му. Започвам с първия замърсител, този от с. Железница, нещо много ужасно!

   Железница, някога село с административен център с. Плана, днес е огромно село с няколко големи кваратали. Нямам представа колко са жителите му, но каналите на тези хора се изливат в река Стара, идваща от Витоша. Пречиствателна станция няма. Каналите на новите квартали на Железница, напр. Чемерника, се изливат в кристалната планската река Егуля. Имаше план да се направи бент на р. Егуля и така водата на тази река по напорен водопровд да се отработва енергийно, но акетата в реката, повече от водата, принудиха строителите да спрат строежа – еергийно да се отработват акета, такава технология още няма.

   Селяните в Железница гледат и животни, предимно прасета, но и крави. Пресните акета на тези животни, докато са редки,  хората ихвърлят в каналите, водата от които скача в една импровизрана вада, където изтичат и каналите от жилищата на хората.  Покрай вадата има туристическа пътека, бих и дал име Смардежнная. Канилите на кв. Чемерника изтичат пък на една наклонена ливада. Под изтичалото им ако е  топло времето се образува огромна топка от спекли се акета с обем някоко куб. м, която след дъжд, размекващ основата й се изпързалва надолу. Това нещо не знам има ли го  някъде по света. Знам за един състав, Търкалящи се камъни, нищо чудно да се появи и някой подобен от Железница с подобно име, напр. Търкалящи се акета.

 

    Един от основните замърсител на Искъра са малките реки през София, което се вливат в него. Един малък пример, но пък на много сгодно да бъде видяно място, гетото на циганите в изоставените сграда на ж. п. гара Север. Там се докарват с каруци буклуци, изважда се от тях това, което става за Отпадъци, другото се разхвърля наоколо или в реката, на метри от централнтата сграда на гетото. То си има конюшня,  навес, няма само ток и вода. Но пък ако е студено времето прави дим, който трови половината от квартал Надежда. Веднаж месечно или по-често фадрома на Общината идва и отнасят боклуците някъде, ако пък ще се товарят друг път, те се складират на брега на реката до ж. п. моста, от където /сами/ падат в нея. Голяма част от тези боклуци са едрогабаритни, напр. матрак, на който са извадени пружините за скрап, които се изхвърлят в реката, но също и киноскопи от старите телевизори, корпусите на перални, хладилници. Спомням се един вовек във влака, който веднаж каза нещо, охарактеризащо този цигански боклучарник – ебало си майката, майкята си ебало. Предполагам, този човек не е пътувал с влак от гара Захарна фабрика до Горна баня. Щеше да му се стори тук като градинка...

    А сега един по-голям пример, на изхода от София към с.  Чепинци, на ул. Пет могили, където се преминава по моста над реката. Двата бряга на реката са буквлно затрупани с всякакви отпадъци, като се започне от пластмасови, домакински, автомобилни гуми, едрогааритни чавтоасти. Това са неставащите за Отпадъци елементи при изваждането на метални и др. елементи от тях. Изхвърлилите са ги са от гетото Жак Дюкло. Това са ужасяващи замърсители, но към тях добавям и непродадените предмети от предложителите на стоки на Битака, действащ на площадката на сгуроотвала на ТЕЦ София.

   Сега ще се сезирам върху други замърсители на Искъра, които го замърсяват в учаскъка на Пролома. Това се виладжиите, които с джиповете си през цялата година или с колите си когато няма сняг откарват разни излезли от употреба вещи по „вилите” си или къщите, които обитавт, а също и тези хора, които са останали там да живеят. Тези вещи заменят тук още по-стари, които се ихвърлят от къщата.   Всичките си боклуци местните хора и виладжиите изхвърлят по деретата, където има малки рекички или временни такива, пресичани от пътя. Само аз, който познавам долините на реките, вливащи се в Искъра по дължината на Пролома д.с вещина, каквото притежават Надето Михайлова и Мая Манолова в любовта, мога да опища какви планини от боклуци има в планината. Старото оборудване от домакинството се изхвърля. Почти всички опаковки днес са от пластмаса, еднократни, и те се изхврлят. Тук се докарват за последно старите автомобили, вади се по нещо от тях и останалото също се изхвърля в деретета. Като река с най-голяма долина, с най много села и махали по нея, достигащи до Мургаш ис поне десетина рекички, вливащи се в нея, най-много боклуци влачи Батулийската река. Бях там по време на наводнението и видях нещо, което бих нарекъл Самия ужас. Река Батулийска, голяма почти колкото Искъра влачи едрогабаритни предмети като матраци, бюфети, пластмасови каци, резервоари, бидони, бутилки, кофи, столове и още доста такива. Картината се допълва от автовобилни гуми, части от автомобили като брони, седалки и др. Още боклуци идват от към София, но тези от Батулия бяха не по-малко.  Бих казал, боклуците от София по Искъра и тези, идващи от р. Батулийска са еднакви като количество след обилни валежи.

   А сега за механизма на навлизането на тези боклуци в реката:

   Те са изхвърлени и стоят някъде като депонирани в дере, което се пресича от път, запретено като място за изхвърляне /от боклуците/  на боклуци. Там боклуците чакат голям дъжд, прииждане на дерето, което ги понася надолу. Веднаж понесени от мястото си, дерето става все по-пъловодно, боклуците не могат вече да се спрат и отиват в някоя по-голяма река, напр. Батулийската, от нея – в Искъра.

   Имам спомен от Западните покрайнини, когато намирайки се в гората заваля силен дъжд. Той така се усили, че водата потече по целия скат и ме си стуваше, че аз се движа нагоре, зави ми се свят. Каквъто и предмет да бе изхвърлен там, водата щеше да го отесе, аз тоях до едно дърво, ако се наложи да се хвана за него.  Но там българите са останали такива, каквито са били преди 100 години, пазещи природата, сред която живеят.  Боклуци на камари както по нашата планина там няма. Има някяква връзка: Където живеят хора, боклуци се не виждат, където живеят боклуци, ограждат се с боклуци.

    Правих симки след наводнението на двете Харлоги над с. Скакля, защото те сега са много пълноводни, водатата излиза под налягане от тях. Бях и на извора Житолюб. Това което констатирах е, че задържаните от стената на МВЕЦ Дреновец боклуци е една част от тях, надолу по реката се носеха други, постъпили с последничеството на други реки в Искъра.  Следващият МВЕЦ е Лакатник. Предполагам, че там заведущите хитроумно са пропуснали боклука, за да не си усложнавят живота.

   Не виждам как с празпоредби на МС това замърсяване ще се ограничи. Боклуците произвеждат боклуци и ги изфъргват без да мислят къде, важното е да се освободят от тях. Давам пример с живи боклуци, великонародовъстаниците на Радев. За да се чуе гласът им те блокираха Орлов мост и се заградиха с боклукови контейнери, които завързаха сас синджири. Боклуци, оградили се с /контейнери за/ боклуци, това са радевистите. Системата произведе тези боклуци, въвеждам тагове, Радев, Манолова, Трифонов. Оправия с тях няма.   

    Трябва да се живее природосъобразно, но за боклуците животът е начин да набоклучват всичко около тях и тези, които имат сношения с тях. Освен планината, те набоклучват и  социалните мрежи. Не е било така преди отемането на собствеността на хората, защото те са си позили имотите чисти - това е начин за оцеляването им сред природота. Живяли са по Божия закон, а сега по законите на пазара, вземайки пример от най-първите като тях, цитирах вече /гипер/Тройцата им – Радев, Манолова, Трифонов.

   Давам пример с една мутра с джип, която не можа да стигне до мутрешника си в планината. Изсякла мутрата десетки млади борчета за да ги нахвърля върху един лед, да не се изпързаля с джипа си. Малко по-напред мутрата попаднала на доста стръмен участък от пътя, изцяло заледен и се повърнала. Борчентата обече, десетина годишни, отидоха. И това на-най-красивата пътека към вр. Церия, най-високият на планиината Косматица. Пука й на мутрата, че хората са садили тези борчета, че красотата на пътеката е такава, че аз я наричам Слънчевата. Истина е, че по-красива пътека към масива на Косматица няма.

   Аз предприех иницатива срещу изхвъргвачите на бокруци. На една стандартна страница напечатах с много едър шрифт:

   „Който умишлено трови,

     замърсява или унижожава

     природата ще гори в ада!”

    Поставих тези листове в джоб и го закачих с тел на местата по пътя, където започват деренца, нафрашкани с боклуци. В името на истината, никой не го маха.

    Освен като последният /може би/ истински турист, ще си остана вероятно и последният природозащитник. Ако кажа на някой да пази природата, може да ме помисли за луд. Такива бяха мутрите в Банско, които искайки втора кабинка, носеха плакат: Какво ни пука за природата, важноте е да има пари!

   И какво ще се получи сега, питам се и отовор нямам, като МОСВ реши да вземе мерки за опазване на природата чиста? Бих могъл да им помогна при вземането на тези мерки като им услужа с дървен сгъваем метър или с ролетка, от каквото имат нужда, но не съм убеден, чо и това ще им помогне. Защото боклуците си искат управници боклуци, визирам Радев, а жизнената им среда трябва да отговаря на мислите им, на стремежите им -  отвсякъде оградени с боклуци, като великонародовъстаниците на на Орлов мост, заградили се с бококлукови контейнери, което означава, възмогности за още боклуци покрай тях.

   Българио, Българио, с тези опростачватели, които те докараха до тук, с простакисимус президент, разделящ нацията, противопоставящ хората едни на други – сити и гладни - и въздигане на пиедестал на успели в живота  боклуци без вяра в Бог и ценностна система, до никъде няма да стигнеш. Нямат ли хората в една държава обща цел, стремеж, вяра, ценностна система, които да ги обединяват,  разединенни ли са те от разъединители под натиска на чужди сържави, били те държави примати или маймуни с ракети, една такава държава няма бъдеще, тя отива към смъртта си...

  Това замърсяване на природата и осакатяването й като унищожаването на горите, бетонирането на прекрасните й кътчета от олигарсите на задкулисието не е само знак на признак. То е нещо, върху което всички трябва да се замислим. Не го ли променим, всички отиваме към смъртта си, защото унищожаваме природата на прекрасния космически кораб, Земята, с коъто пътуваме в Космоса.

   Накрая един поздрав към президента ни по много сериозен повод:

   Когато сърбите започнаха да строят минивецове в Западните покрайнини, в които живеят българи и да рушат райските кътчета на Западия Балкан като водопади, долините на изворите на р. Тимок и др, изпратихме молба до президента ни да направи каквото е възможно като се свърже с техния президент за да бъде спряна разрухата на природата в Западния Балкан, която е опазена до сега. Той реагира така, както реагира сега с ареста на Алексей Навални - запази пълно мълчание. За такова мълчание има лаф на пиянищата по кръчмите на Западна България, те казват така:

-       Дреми му куро!

 

   Във връзка с неотговора му на молбата ни до него да съдейства за опазване на природата, ненакърнена от човешка намеса до сега, имам музикален поздрав към него. Надявам се да му ареши...

  

  

  







Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7884891
Постинги: 3343
Коментари: 8839
Гласове: 15833
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728