Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01 11:18 - НА РАЗХОДКА ОКОЛО СЕЛО БОРИНО, ДНЕШНОТО СЕЛО ПРАВЕЦ....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Регионални   
Прочетен: 198 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.01 16:34


 
     Село Борино е едно от четирите села в Западни Родопи с изцяло турскжо население. В селото има църква, която показва, че тук преди тях са живяли - и то наскоро - и християни. Селото пострада много по време на изверването, когато 300 семейства от него се преселиха в Турция. Прекрасното му местоположение, възможнностите от тук да се  посети някой бисер на Девинския балкан, на Баташкия балкан, да се отиде на някой язовир, са условие за развитие тук на регионалния туризъм. Както София представлява изходен пункт за четири големи планини и десетина по-малко, същото възлово място тук в Родопа има с. Борино. 
    От това село бе въздигнат щефът на ДПС, Карадайъ, изключително кадърен мъж, който  наскоро ще заеме мястото за ръководител катедра "Сценична реч" в НАТФИЗ заради прекрасния му български език и безрубежната му преданост към почетния председател на ДПС, Аамед Доан, както той го нарича. Неговият пост стана причина в селото да бъдат изпълнени доста европрограми, в резултат на които приближени до него станаха собственици на сараи, а работите по тези програми бяха предоставени пак на негови хора, въвеждам таг, съпругът на балдъзата му. Писал съм за мнението на турците за ДПС, в блога си имам поместен разговор с един вишист турчин от Подкова, когото возих до Момчилград. Всяка монета има две страни. Истината е, че на Кааадайъта хората се обагатиха фантастично, но пък покрай тях други направиха хотели - страшно смпатични хора! - построиха се пътища до  красиви кътчета на планината, които бяха трудно достъпни като този до с. Чала, до началото на резервата Джиневра, Катранджидере. Притрепервам като си спомня красотите им. Турците са изключително помтени хора, но тия в ДПС ги избират от тях по принципа, който ми каза турчина с висше образование от Подкова. Който се интересува да намери този мой постинг, важен е. 
   Разходката ще бъде този път до Дяволската река. Екипът беше доста неподходящ за този страховит участък и поради това достигнахме само до дяволския мост, където погреждайки надолу 3 от четирите участника се панираха пред една стълба, която слиза долу в Харлогата, сред пръските вода. Само един то тях слезе. Няма да казвам кой, защото съм много скромем. Не намерят ли смелост да слезат по тази не особено страшна стълба, посещението на водопада, висок стотина метра е невъзможно, защото там стълбата е наистина страшна. Приключихме пътуваненто си до тук.
    Регионът е място на силивряка, но сега беше презъвтял. Извън хтеснината има преобладаващо цвет, тревата е по-малко.. С цветята се хранят кравите и затова млякото им мирише на билки. Регионът е много красив и популярен, но ако някой не го е посетил все още и попадне на постинга ми, добре е да го посети.
    Приятна разхока с нас.

image

                                             Родопова красота...

image



image



image



image



image



image



image



image



image

Единствено тук съм виждал така оцвен храстовиден бъз. Дъхът му се усеща от метри.

image



image

Това водолюбиво растение, което става високо около метър е по-
високо от Любо Ганев.

image

От тази цепнатина  когато вали дъжд или има снеготопене изтича вода.

image

                 Дяволският мост. Вижда се парапетът под него.

image

                                   Кемерът /сводът/ на моста

image



image

                   Да слезна или да не слезна?

image

             Снимка от излизалото на водата изпод моста

image



image

                    Аз по тая стълба не слизам! До тук съм.

image

        Водата преди да се спусне в харлогата под моста.
Родопчани наричат отворите, в които водата навлиза в скалите харлоги, което означава дяволски усти.

image

Рано-рано напуснахме страховитото място и продължихме разходката си сред цветята.

image



image



image



image



image



image



image





image



image



image



image



image



image



image



image



image



image



image

   Това е хотел МЕЛИСА, където нощувхме. Стопаните - изключително приятни хора, всичко подредено и около хотелчето, тревичкте по двора бяха като сресани. Дадоха ни за вечера храна, която не можеше да се изяде, а на сутринта направиха мекици, според  силите да бъдат "усвонени" само от биринджидепесара Шишо /Дялан Пеевски/. Хотелът е на доста високо място, от което специалистите могат да видят вр. Гьозтепе и да се насладят на турлите и хисарлъците около с. Борино.

  Чао, село Борино. Като турнат Карадайъта за заведущ катедра "Сценична реч" в НАТФИЗ или шеф на катедрата по българска литература в Университета, ще дойда пак.
 








Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7907280
Постинги: 3353
Коментари: 8856
Гласове: 15850
Архив
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031